Прояви на Мъдростта

  а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност:

В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значение на правилното, т.е. адекватното, целесъобразно, логически издържано и позитивно мотиви-рано мислене. На всяка крачка в неговите беседи можем да срещнем израза “права мисъл”. Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост – същата тази Мъдрост, която разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: “Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли.
Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота?Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколко-то е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, човек трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: “Скръбта ви ще се превърне в радост.” Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си!” Степента, в която човешкото същество е в състоя-ние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, зависи от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напредналите по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на  Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, все-мъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: “Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! – Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой – К.З.).”

Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т.е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се – когато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Божественото, да ги “преведе” на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен – Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в процеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: “Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на свото място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармония. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божествен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдростта управлява, редът не се нарушава. Той вижда да се разкрива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е – само Божията Мъдрост задоволява духа на човека (курсивът мой – К.З.). Ала пътят на Мъдростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършеният човек, само Учителят може да прояви Мъдростта.”

В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духовен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене изгражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света. За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на послесмъртната участ на човека Учителят П. Дънов казва следното: “Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямото и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява.Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта(курсивът мой – К.З.).”

Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя – мисълта – е способна да твори чудеса . Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: “Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъдат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви хубавото и велико чувство на Бога. По то-зи начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него.”На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще преживеем неповторимото общение с нейния Автор: “Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъдростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее. Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което трябва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: “Духът на Господа е с мене.” Това значи: “Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл.”

Постижения на правата (правилната) мисъл:

“При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Великата Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светост-та – всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава” (Учителят П. Дънов).

Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разби-ват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите раз-съждения) – правилната мисъл съдейства за развитието на вътрешния потенциал у човека. Тя му осигурява – в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота – свобода в света на ограниченията. Съответно:  при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл – пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характеристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: “Царството Божие е вътре във вас самите!” – Мат.,Лука.....    Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правилната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: “Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат.” И още – за подобна-та взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: “Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой – К.З.).”

Разумността като проявена в живота Мъдрост:

“Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на нещата. Разумният живот е начало на новата епоха. Това се нарича възкресение.” “Всяка разумна постъпка влиза в човека като една малка тухла в неговото здание. Така тя е като градивен елемент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат об-ратните сили в природата. Вие знаете какви са последствията от тези сили.” “Животът е първото условие за проява на Разумното” (Учителят П. Дънов).

Разумността е гласът на Божественото Начало у човека. Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възможности и проявления на Божественото. От нашата проявена свободна воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: “Имате ли това Разумно или Божествено Начало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, дока-то го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Един-наго Истиннаго Бога” (Йоан 17:3 -  К.З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност.”

Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: “Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой – К.З.), т.е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието.”

  б) Мъдростта като източник на светлина и знание:

“Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване.” “И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдрост-та. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишна-та енергия, която Космичният Човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил толкова знания, че има излишък от светлина” (Учителят П. Дънов).

Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод – Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят; съдържанието е свързано с духовния свят, а смисълът е свързан с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: “Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отношение към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по отделно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Физическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове.”

 Мястото на Мъдростта в Новата Култура на VІ раса:

“Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем

силни. Само Божественото знание на живата наука носи сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим живота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот” (Учителят П. Дънов).

Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VІ коренна (окултна) раса, която вече се за-ражда и разгръща в ерата на Водолея – времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всичките пет Космически принципи – Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел – се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна такава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра – Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в традицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщото Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VІ раса.