неделя, 26 април 2015 г.

Божественият принцип на Мъдростта


  Същност на Мъдростта:

  а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса:

Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост.Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована “монадология”,  ние живеем в най-добрия от всички възможни светове. В сътворената  от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: “Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас.” Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата фор-ма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание(висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в кон-такта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информацио-нен носител).
Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Истина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи като фундамент за:

1) изграждането, структурирането и развитието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вложил изначално в Космоса);
2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички жи-ви същества – на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност – ІІІ главен лъч на земната Йерархия);
3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на разумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спасителя Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).

Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: “Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. Защото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. За-това само мъдрецът може да слави.”
  б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъстваща навсякъде и във всичко) разумност в природата:

В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна безкрайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът присъства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се проявява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерал-но, растително, животинско, човешко, ангелско (последното би могло да бъде наречено  и “свръхприродно”, ако разглеждането на първите четири царства бъде ограничено само в пределите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в природата като иманентно начало – и в живата, и в т.нар. “нежива” материя. Тази все-присъстваща, неспирно пламтяща с огъня на възраждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеждаваща Премъдрост на Създателя – Бог. Продължавайки тези разсъждения, Учителят П. Дънов заключава: “Аз не разбирам под думите “Жива Природа” това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигент-ност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят.”
Не бива да отминаваме без внимание и оценката на П. Дънов за това, докол-ко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост – свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: “Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която съществува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюцията на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откровение в християнското учение – б.К.З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслужава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е из-явил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Все-лена е резултат на Божията Мисъл.”
Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество. Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно последния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на Бога, чиято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VІ раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се проявява в различните епохи, в различни носители – избрани индивидуалности с особено напреднала лична духовна еволюция). За богатството от взаимоотношения между разумните същества и силите на природата, както и за резултатите от това благодатно сътрудничество, Учителят П. Дънов казва следното: “Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Същества. Разумният живот ражда слънчевата светлина. Светлината, която изпраща Слънцето, е резултат на множество разумни същества, които изпращат своята разумност във вид на светлина. ...Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос. Някои от тях направляват Слънчевата система, другите – живота на някои планети, трети – отделните народи, четвърти – водите, пети – растителността в света, и т.н. Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества, които се грижат за тях и направляват живота им.”

в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество:

Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Битието, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаването на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраняването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчески замисъл, говори Учителят П. Дънов: “Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл – Слънцето, звезди-те, растенията, животните, водите, въздухът.”
.Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар