неделя, 8 ноември 2015 г.

Добрата молитва и Дървото на Живота

(По идея на Tzvetoluna)


Добрата молитва е дадена от Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно на неговите последователи и в определен смисъл представлява образец за молитвено обръщение към Бога. Според свидетелството на нейния автор тя обединява енергиите на физическия (материалния), духовния и Божествения свят.

Учителят Беинса Дуно е разделил Добрата молитва на десет строфи (пасажи). Това негово решение има своето езотерично значение и пряко отношение към изследваната тук тема. В номерологията 10 е число на съвършенството, на Божествената пълнота и завършеност. То свързва в едно математическия символ на Непроявения, Безначален Бог – нулата, със съответния символ на Проявения Бог – единицата.
Кабалата (от иврит קבלה: „получаване“) е религиозно-философско учение, мистично направление на юдаизма. Тя си поставя за цел да предложи завършено обяснение, една пълна картина на света, на Божието присъствие в него и на законите, които го управляват.
Важна задача, стояща пред кабалистите, е изследването на свещените текстове на юдаизма. И доколкото в еврейската азбука – азбуката на иврит, има 22 букви и всяка от тях притежава числово значение, те подлагат на анализ числовата стойност на думите и въз основа на нея достигат до определени тълкувания. От особено значение е анализът на имената на Бога, които в юдейската сакрална книжнина са многобройни и с различна етимология. Най-съкровените Божии имена са:

Аин – Непроявеният (Безначалният) Бог;
Ен Соф – Проявеният Бог;
Ехие(х) – Аз съм (ср. Изх. 3:14);
Яхве (Йехова) – свещеното непроизносимо име на Бога, т.нар. свещена тетраграма –  יהוה; това име на Бога не бива да бъде произнасяно, когато бива срещнато в текста на Писанието, поради неговия свещен характер – вместо него се използват имена-заместители: например, Адонай („Моят Господар”, „Моят Повелител”).

Духовно-езотеричният анализ ни дава основания да смятаме, че между десетте сефири от Дървото на Живота и десетте строфи (пасажи) на Добрата молитва съществува пряка, дълбоко мистична връзка и взаимодействие.
В по-нататъшното си изложение ще се опитаме да проследим същността, логиката и изявата на тази връзка и взаимодействие.

Кабалистите разглеждат света като творение на Единия Бог. Той осъществява Своята творческа дейност „отгоре-надолу” – т.е. от по-фините в субстанциално отношение космически области към по-грубите. Израз на присъствието и проявлението на Всевишния в Космоса са десет Негови еманации (излъчвания), назовани сефири (мн.ч. сефирот). В своето единство те съставят т.нар. Дърво на Живота. Имената на десетте сефири, проследени от най-извисената (най-близката до Създателя) до най-низшата (най-близката до творението), са, както следва:
1. Кетер – „Корона“, „Венец”. Ехие(х) е името на Бога, което отговаря на сефирата Кетер. То означава „Аз ще бъда”, за да покаже, че Той не се е проявил напълно. Бог или Ехие(х) в тази сефира е определен като Върховният. Кетер е създание на върховното осъществяване; тя не може да бъде нито видяна, нито чута, нито докосната от нас. На Кетер съответства висшата ангелска йерархия – на серафимите, братя на Божествената Любов. Отговорен архангел тук е самият Метатрон – най-извисеното Същество от тази йерархическа общност. От астрологическа гледна точка на сефирата Кетер отговаря планетата Нептун. Любопитно е, че Учителят Беинса Дуно приписва водеща роля през първата декада от ерата на Водолея с трайност 720 г. (от общо 2160 години за цялата астрологическа ера) на „слънчевите деви от Нептун”, т.е. на ангелски същества от сферата на тази планета, които очевидно ще вземат активно участие в еволюционните трансформации на Земята в рамките на указания период.
На сефирата Кетер отговаря първият пасаж от Добрата молитва, а именно:
Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.

Обръщението в този пасаж е към Проявения Бог – Небесния Баща, Твореца на всичко видимо и невидимо (според християнския Символ на вярата). Той е Източник на живота и осигурява условията за съществуването и развитието на всички същества. Присъства навсякъде и по всяко време във всяка точка на творението чрез Своя Дух.
Връзката между този пасаж и сефирата Кетер не буди съмнение. В Кабалата Кетер е само на едно равнище под Непроявения Бог – Аин, поемайки функциите на Демиург в Битието, т.е. функциите на Проявения Бог – Ен Соф. В духовно-езотеричното познание, както и в християнското учение, Христос е именно този Проявен Бог – въплъщение/еманация на Второто Лице на Света Троица, Бог Слово, Живият Бог в света на материята. Така че връзката между Кетер и Христовия Дух или Проявения Бог, Твореца, е съвсем очевидна и безспорна.
  1. Хохма – „Мъдрост“. В тази сефира Бог е наречен Йах, изписано с еврейските букви „йод” и „хе”, и това Негово име представлява съкращение от свещената тетраграма („йод”, „хе”, „вав”, „хе” – יהוה). Тук Бог е дефиниран като Словото. Това е Словото на Божествената Мъдрост, Второто Лице на християнската Света Троица, Логосът – Създател, Устроител и Промислител за всички сътворени светове. С Хохма е свързана йерархията на херувимите (втори в стълбицата на ангелския свят след серафимите) – братя на Хармонията. Отговорен архангел – Разиел. Хохма има съответствие с планетата Уран.
На сефирата Хохма е паралелен вторият пасаж от Добрата молитва, както следва:
Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.
Сефирата Хохма представя Божествената Мъдрост, която обуславя всички проявления на Божията съвършена Воля. Волята на Всевишния, превърната в творческа дейност, води до прославяне на Неговото Име. Тези от разумните същества, които провеждат живота си в съответствие с Божията Воля, биват осенени от Неговата Мъдрост и осветяват чрез жизнения си подвиг Името Му. Тяхното физическо проявление се превръща в химн, в славословие, отправено към Небесния Отец – и като хармонично съчетание между слово и музика (песнопение), и като дела, превърнати в действителност чрез послушание и изпълнение на върховната Му Воля. Проявеният Бог е Личност. Всяка личност е съставена от триадата ум – сърце – воля (съответно мисъл – чувство – действие). Божията Премъдрост в хармонично единство с Волята Му осигурява съвършенството, непостижимата мащабност и успеха на всички Божии дела. Словото на Бога е израз на Неговата Мъдрост и привежда в изпълнение Неговата Воля. От позициите на тези разсъждения връзката между цитирания втори пасаж от Добрата молитва и сефирата Хохма придобива своите логически основания.
  1. Бина – „Разум“, „Разбиране“, „Градеж“, „Строгост”. Тук Бог е назован Йехова – една от транскрипциите или начините за прочит на свещената тетраграма; другата е Яхве. Определението за Бога тук е Вечният. Сефирата Бина е измерението на двадесет и четиримата Старци (в случая става дума за 24-те най-високо еволюирали Същества в Слънчевата система; по отношение на техния духовен ранг те стоят непосредствено под Слънчевия Логос), символ на стабилността, и именно заради стабилността, която ги характеризира, те са познати като "Трона", понеже тронът е стабилно, непоклатимо място за сядане. Двадесет и четиримата Старци изразяват стабилността, неизменността на Бога. На Бина отговаря ангелската йерархия на престолите (троновете) – братя на Волята. Отговорен архангел – Цафкиел. Бина е обвързана с планетата Сатурн и със съботния ден от седмицата, който е под знака на същата планета.
Налице е съответствие между сефирата Бина и третия пасаж от Добрата молитва, който гласи:
Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.

Сефирата Бина отразява космическата сфера, която обитават Старците – най-високо издигнатите в духовно отношение Същества, които са постигнали върха на светостта, а именно – Божествеността. Старците обладават Божествено съзнание и са първи помощници на Проявения Бог във всяка област на Битието, в рамките на която те са достигнали най-високото еволюционно стъпало. Светият Дух на християнството е в същност Божият Дух на духовно-езотеричното познание. Старците са носители на Светия Дух, сиреч на Духа на Бога, в максимално възможната пълнота, съответстваща на равнището на тяхното проявление. Старците са образец за нас, земните хора, като Същества: осветили духа си – сиреч издигнали го на максимална висота и съединили го с Божия Дух; просветили сърцата и ума си – тоест пречистили напълно своите астрални и ментални тела и подчинили изцяло чувствата и мислите си на Божията Воля; безпогрешни пазители и изпълнители на Божиите заповеди и повеления. Тяхната творческа изява е като на съработници на Бога и жители на Неговото вечно Царство.
Следователно съответствието между третия пасаж от Добрата молитва и сефирата Бина стъпва върху здравата опора на духовно-езотеричната обосновка.
  1. Хесед – „Милост”, „Доброта“, „Милосърдие”. В сефирата Хесед Божието име е Ел, което означава просто „Бог”. Тук Бог носи титлата Милосърдният. Представката „Ел” в редица названия свидетелства за принадлежност към Божественото, към Божествения свят. Такъв е случаят, например, с името Елохим, което е едно от имената на Бога в Стария Завет, а също така название на една от висшите духовни йерархии в невидимия свят (духовете на формата според Рудолф Щайнер). Съответстваща ангелска йерархия – на господствата, братя на Интелигентността и Радостта. Отговорен архангел – Цадкиел. Хесед има връзка с планетата Юпитер и с четвъртък като ден от седмицата.
Сефирата Хесед е във взаимовръзка с четвъртата строфа от Добрата молитва:

Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.

Божията Мисъл лежи в основата на цялата Му творческа дейност. Той превръща Своите мисли и идеи в реалност посредством всемогъществото на Духа Си. Същевременно Бог проявява безкрайната Си милост към всички творения, осигурявайки им не просто битие, а и всички необходими за развитието им условия. Дълг на всеки човек, избрал духовния Път, е да постигне пълна чистота на мисленето си, откъдето произтича и плодотворността на земната му изява. Съединяването с Божественото свръхсъзнание е гаранция за подобно цялостно пречистване на мисълта. Съединяването с Бога става у самите нас – с Неговото извечно присъствие в най-дълбоката ни безсмъртна същност, с Божественото, което носим у себе си от мига, в който сме сътворени. Веднъж осъществено, това съединение ни издига до висотата на онази степен на самоосъзнаване, от която произлиза искреният копнеж за служение. Връзката с Твореца ни импулсира да Му служим беззаветно, проникнали веднъж завинаги в смисъла и целта на Неговия План за Всемира и за самите нас. Служението си реализираме не по принуда, а върху основата на овладялата ни висша вибрация на Неговата Любов и от върховната радост от преживяното и утвърдено потапяне в дълбините на Неговото Лоно.
Така става понятна и връзката между четвъртата строфа от Добрата молитва и сефирата Хесед.
  1. Гевура – „Присъда”, „Строгост“, „Смелост“, „Победа”. Името на Бога в Гевура е Елохим Гивур, което означава „Могъщият Бог”. Другата дефиниция на Божието име в Гевура е аналогична – Всемогъщият. Представката „все”, заимствана от славянския език, от своя страна замества превъзходната степен и означава съответното качество в неговото върховно измерение. Гевура е обвързана с йерархията на силите – братя на Движението и Растѐнето. Отговорен архангел – Камаел. Гевура съответства на планетата Марс и на вторник.
Тук откриваме съответствието между сефирата Гевура и петия пасаж от Добрата молитва, който звучи така:
Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
В един момент от своето еволюционно израстване човекът, извървял вече доста дълъг път, решава, че негов дълг оттук нататък е да посвети изцяло живота си на Бога. Не става дума за решение на ума или просто за порив на сърцето, а за възникнала дълбока вътрешна потребност за подобно посвещаване. От този миг Божествената Любов и преданото служение се сливат в едно у това толкова високо осъзнато същество. Бързо и безвъзвратно започват да изгарят всички кармични обвързаности и дългове. Цялото Небе подкрепя окултния ученик в отстояването на неговия обет. Цялото Божие всемогъщество е на негова страна и разчиства препятствията пред него като с магическа пръчица. Не че липсват изпитания – те са дори повече от обикновено и много по-тежки за преодоляване, но силата, духовната сила на посветилия се на Бога човек е нараснала дотолкова, че те не са в състояние да го отклонят или да го спрат. Проявената от него смелост да избере пътя на цялостното посвещаване на Божественото е гаранция, че в края на краищата той ще победи, сиреч ще постигне еволюционната си цел – съвършенството в Духа. Божието благословение в своя завършен вид представлява именно това – изкачване върха на съвършенството и завоюване на Божествено съзнание.
По този начин изкристализира логическата и смислова връзка между сефирата Гевура и петия пасаж от Добрата молитва.
  1. Тиферет – „Красота“. В Тиферет името на Бога е Елоах ва Даат, което означава „Бог и Знание”. Тук Бог е засвидетелстван още и като Господарят. В някои кабалистични традиции Тиферет е назована „Слава” – обичайната характеристика за сефирата Нецах. Измежду ангелските йерархии на Тиферет съответства тази на властите – братя на външните форми и изкуствата. Отговорен архангел – Михаил, който според родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер е поел върховното ръководство над планетата Земя от 1879 г. Тиферет е обвързана със Слънцето и неделния ден.
На сефирата Тиферет отговаря шестият абзац от Добрата молитва:
Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.

Названието на Бога в тази сефира е, както бе посочено, „Бог и знание”. Истинското знание постигаме само тогава, когато вървим по пътя, предначертан ни от Създателя, и изпълняваме Неговата свята воля. Именно тогава Той ни оказва пълно съдействие и ни изпълва с „всяко познание и мъдрост”, както се обръща молитвено към него и Учителят Беинса Дуно в този пасаж. Божието Слово съдържа цялата Истина за света, за принципите и законите, които направляват неговото развитие, за нашето място в мировата драма. Словото достига до нас по два начина: 1) чрез външни информационни източници – свещените книги на човечеството, проповедта на великите духовни Учители, автентични духовно-езотерични писания, шедьоврите на световната литература и изкуство и пр.; 2) по вътрешен, духовен път – посредством откровения, видения, мистични преживявания, в молитва, медитация и т.н. Първият начин е само подготовка за втория. Външните източници ангажират физическите ни сетива, а вътрешните – съответно духовните. Когато усвояваме Словото на Всевишния и пребъдваме в Неговата Истина – сиреч живеем в пълна чистота и истинност, тогава душата и аурата ни разцъфтяват в неповторима красота (каквото е и собственото име на сефирата Тиферет).
С което доказахме непосредствената връзка между тази сефира и шестия абзац от Добрата молитва.
  1. Нецах – „Вечност”, „Слава“, „Победа“. Тук Божието име е Саваот (или Йехова Саваот), което значи „Бог на силите, на армиите”. Но армиите, за които става дума, не са земни; те са съставени от ангелските йерархии. В Нецах Бог е определен още и като Нежният. Друго название за Нецах, като правило обвързвано със сефирата Тиферет, е „Красота”. Сефирата е свързана с ангелската йерархия на началата (наричани още „началства” и „архаи”) – братя на времето, състоянието и такта. Отговорен архангел – Ханиел. Нецах е в съотношение с планетата Венера и с петък.
Сефирата Нецах е във взаимовръзка със седмия пасаж от Добрата молитва, който звучи така:
Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.
Когато човек подчини изцяло своята воля на Божията, тогава всичките му мисли, чувства, думи и дела са в услуга на изпълнението на Неговия План за Вселената и планетата Земя.  В това се състои и най-значимата победа в нашия земен живот – победата над самия себе си, над низшето ни естество. Тогава окултният ученик поема с широки крачки към вечността, към триумфа на безсмъртието над смъртта. Тогава той бива увенчан със славата на истински Божий служител. Обикновеният до вчера човек се превръща в съ-творец на Върховното Божество и допринася за изграждането на Неговото Царство на Земята. А това е Царство на Божествената Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел, при господството на които за всички живи същества, за всички природни и надприродни общности са постигнати оптимални условия за развитие и израстване. Бог ръководи човека при достигането на тези цели чрез Своя Дух. Най-яркото доказателство за подобно водителство е именно сливането на индивидуалната човешка воля с Божията.
С тези разсъждения става очевидна връзката между сефирата Нецах и седмия пасаж от Добрата молитва.
8. Ход – „Отражение”, „Величие“, „Блясък“, „Тайнство“, „Интелект”. В сефирата Ход името на Бога е Елохим Саваот, което, както и при Нецах, означава „Бог на силите, на армиите”. Това са небесните армии, съставени от ангели, и звездите, които разнасят славата Му. Допълнителното название на Бога тук е Водачът – в случая Водач на небесните сили. На Ход съответства йерархията на архангелите – братя на огъня и топлината. Отговорен архангел – Рафаил. Ход има взаимовръзка с планетата Меркурий и със сряда като ден от седмицата.
Налице е съответствие между сефирата Ход и осмата строфа от Добрата молитва:
Храни душите ни с небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си.
Небесният хляб на Бога е Неговото Слово и благодатта Му, предназначена за всички живи същества и всички природни царства независимо от тяхното моментно състояние и постигната еволюционна степен. Бог ни води по пътя към съвършенството чрез Истините, заложени в основата на Неговото Слово. Великите духовни Учители са тези, които разпространяват Божественото учение в зависимост от акцентите на космическия и историческия момент и общото равнище на съзнание на хората. Човек е сътворен по образ и подобие на Всевишния, т.е. той е своеобразно отражение на своя Създател. Промисълът на Твореца е Неговото творение да Му се уподоби напълно и да придобие неповторима индивидуалност. Бог ни предоставя цялата Си сила, всички Свои атрибути, когато вървим непоколебимо по избрания от Него за нас път. Ние укрепваме като личности, когато изпълняваме Неговата свята воля. Да успееш в живота, ще рече да осъществиш докрай Божия план за самия себе си. Тогава ти постигаш онова величие в Духа, което те прави Равнобожествен. Аурата ти заблестява в най-чистите и светли тонове на дъгата. Тайнството на окончателното сливане на Божественото и човешкото у теб става факт. Ти вече си едно с Божия Дух и целият ти заложен от Него потенциал се разгръща в пълнота.
Така бива доказана неразривната връзка между сефирата Ход и осмата строфа от Добрата молитва.
  1. Йесод – „Основа“. В сефирата Йесод името на Бога е Шадай Ел Хай, което се превежда като Всемогъщ (Shadai) Жив (Hai) Бог (El). В същност точното значение на El Shadai е Бог на планините. Още от най-древни времена идеята за планината или върха се е свързвала с Божеството, съответно – с Божествеността. Понеже Бог е на върха на космическата пирамида, Той е всемогъщ. Другата дефиниция на Божието име в Йесод е Непорочният. Обвързаната с Йесод йерархия е тази на ангелите (в тесния смисъл на понятието) – носители на живота и растителността. Отговорен архангел – Гавриил, вестителят на Божиите тайни според Библията. Йесод съответства на земния спътник – Луната, и на понеделник.
На сефирата Йесод отговаря деветият пасаж от Добрата молитва:
Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон.
Бог никога не дава Своите благословения случайно, според някакви необясними критерии. Напротив! Благословението Му е награда за положени усилия по духовния Път. Една от главните задачи на окултния ученик е да придобие непорочност, сиреч пълно освобождаване от всички свои слабости, недостатъци и пороци, от всички вериги, с които е закотвен към материята. Постигне ли това, той се изпълва с огромна духовна сила и пътят му към Божия престол вече е открит. Преодолял веднъж завинаги низшето начало у себе си, той е готов да служи на Бога с целия си физически, умствен и духовен потенциал. Негов пръв помощник в това предано служение е висшата изява на Любовта. И нея няма да получи наготово. Ще трябва да се бори дълго и мъчително, докато завоюва правото да я усвои и дарява в цялата ѝ величествена красота и могъщество. Да станеш носител и изразител на Божията Любов е едновременно трудно и лесно. Трудно – защото изисква от теб да си напълно пречистен; иначе тя няма да открие място в сърцето ти, където да се подслони. Лесно – тъй като Бог я предлага съвсем безвъзмездно; нужно е само да протегнеш ръка към Неговото присъствие у теб самия и ще я докоснеш. Прегърнеш ли я без задръжки, тя никога не ще те напусне.
С тези размишления разкрихме връзката между сефирата Йесод и деветия пасаж от Добрата молитва.
10. Малхут – „Царство“. В сефирата Малхут Бог се нарича Адонай Мелек. Адонай означава Господар, а Мелек – Цар. Откриваме думата „Мелек” в името на тайнствения библейски персонаж Мелхиседек (появява се само веднъж в Свещеното Писание – кн. Битие, 14 глава), което означава Цар на правдата, както и в името на тази сефира Малхут, което означава Царство. Паралелното название на Бога тук е Съвършеният. На тази сефира отговаря като йерархична общност земното човечество като цяло. За Малхут няма съответстваща ангелска йерархия, а такава ще възникне в еволюционния ход на човечеството, когато – при предстояща в бъдещето планетарна трансформация на Земята – най-напредналите човешки души приключат материалния етап на своето духовно развитие и изградят десета ангелска йерархия. Отговорен архангел – Уриел (Сандалфон). Малхут като най-нисшестояща измежду сефирите е свързана със Земята като част от материалния свят.
Сефирата Малхут е в съответствие с десетия абзац от Добрата молитва, който гласи:
Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.
Амин.

Бог е Господарят на всичко съществуващо, понеже то е сътворено от самия Него. Всичко, с което разполагаме в земния си живот, също е Негово, само че ни е дадено за временно ползване. Той е и Царят, т.е. върховният Разпоредник с нашето битие, с всичко, което сме и което имаме. Негова е и цялата Сила във Вселената поради извечното Му съвършенство и абсолютността на същността Му. Славата на Твореца е единствената, която никога не помръква, защото Той никога не се променя – неизменно остава верен на Себе Си. Целта на нашето съществуване в материалния свят е да познаем цялото величие на нашия Създател – и Неговата царственост, и Силата Му, и Славата Му. И не просто да ги познаем, а да се присъединим към тях, да станем част от тях. Най-краткият път към това върховно духовно постижение е този на Божествената Любов. Резултатът от така извървения път е постигане на съвършенство, доказващо правото ни да се наречем достойни синове и дъщери на Небесния Отец.

Така изпъква взаимодействието между сефирата Малхут и десетия, последен абзац от Добрата молитва.
Възгласът „Амин” (който означава „Да бъде”, „Така да бъде”, „Нека да бъде”) поставя печата на достоверността и на Божието присъствие в текста на Добрата молитва. Той съединява импулса на произнасящия я с волята на Всевишния всичко, което е заложено в този молитвен призив, да бъде реализирано до край.
Сефирите са свързващо звено, мост между Бога и сътворения от Него свят, мост между Непроявения Бог и Проявеното Битие.
Структурата на Дървото на Живота се разгръща отгоре-надолу – от най-извисената в духовно отношение сефира Кетер (която отъждествяваме с Проявения Бог) до най-нисшата Малхут (която е връзка между материалния и духовния свят). Аналогично и Добрата молитва е съставена така, че започва с обръщение към Проявения Бог (Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща...) и завършва с утвърждаване на върховното и вечно господство на Твореца над всички светове, над всички сфери на Битието (Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги. Амин.) Възгласът „Амин” увенчава свидетелствата за Божието владичество в цялата Вселена.
Връзката между Добрата молитва и Дървото на Живота, по наше мнение, е смисловалогическа и, на първо място, духовна.
1) Смислова – обгръща всички области на Проявеното Битие, разкрива смисъла на еволюционното развитие на всички същества, както и енерго-информационните връзки и взаимодействия между отделните зони на Вселената.
2) Логическа – продиктувана е от логиката на сътворяването, структурирането, същността и развитието на всички космически обекти и на Космоса като цяло; проследява необходимите условия за духовно израстване на сътворените от Бога индивидуалности, както и качествата, които те придобиват вследствие придвижването си по еволюционния Път.
3) Духовна – разглежда разгръщането и творческата роля на Божия Дух, съграждащ всички „етажи”, сиреч всички взаимосвързани и взаимообусловени сфери на Битието, както и Неговото конкретно проявление във всяка от тях. И Добрата молитва, и Дървото на Живота доказват правотата на прогласената от Христос Истина: „Бог е Дух” (Йоан 4:24), и разширяват възможностите за тълкуванието на тази извечна формулировка на Божията Същност.


Константин Златев


1 коментар:

  1. Добрата молитва
    Господи, Боже наш, Благий ни Небесен Баща, Който си ни подарил живот и здраве да Ти се радваме, молим Ти се, изпроводи ни Духа Си да ни пази и закриля от всяко зло и лукаво помишление.
    Научи ни да правим Твоята Воля, да осветяваме Твоето Име и да Те славословим винаги.
    Осветявай духа ни, просвещавай сърцата ни и ума ни, да пазим Твоите заповеди и повеления.
    Вдъхвай в нас с присъствието Си чистите Си мисли и ни упътвай да Ти служим с радост.
    Живота ни, който посвещаваме на Тебе, за доброто на нашите братя и ближни, Ти благославяй.
    Помагай ни и ни съдействай да растем във всяко познание и мъдрост, да се учим от Твоето Слово и да пребъдваме в Твоята Истина.
    Ръководи ни във всичко, което мислим и вършим за Твоето Име, да е за успеха на Царството Ти на Земята.
    Храни душите ни с небесния Си хляб и укрепявай ни със силата Си, за да успяваме в живота си.
    Като ни даваш всичките Твои благословения, приложи и Любовта Си да ни е вечен закон.
    Защото на Тебе принадлежи Царството, Силата и Славата завинаги.
    Амин.

    ОтговорИзтриване