неделя, 25 ноември 2018 г.

Пазители на свещените места



Навред по планетата Земя има места, които наричаме „свещени”. Какво ги определя като такива? Има поне две основни характеристики на свещените места, които ни дават право да ги назоваваме по този начин:
1) Тези места се отличават с ясно изразена положителна енергия. Съвременната наука дефинира тази тяхна особеност като „геомагнитна аномалия”.
С други думи, повишената им енергетика днешните учени отдават на някакви, неизвестни за тях специфични черти на съответното географско пространство – на процеси, свързани с движенията в земната кора и с магнитния портрет на минералните пластове. Дори и да са близо до истинита от чисто научна гледна точка, те не могат да отговорят на главния въпрос: защо именно това място е толкова различно в сравнение с цялата заобикаляща го област в природната среда?
Духовно-езотеричното познание от своя страна предлага следния отговор: това място е свещено, понеже играе специална роля в изграждането на енергетичната картина на планетата ни. Известно е – дори и на съвременните учени, – че Земята от позициите на стереометрията представлява изключително сложен многостен. Там, където се намират върховете на многостена, като правило откриваме свещени места. Върху тях от най-древни времена са били издигани светилища и са били извършвани ритуали, чието действие е било подсилвано от енергетиката на съответното свещено място.
2) Свещените места са такива и по причина, че хората от древни времена са извършвали там свещенодействия. Ритуалите, церемониите, молитвите и песнопенията са наситили аурата на тези места с високи вибрации и са ги превърнали в свещени, сиреч с повишена положителна енергия. Концентрираната мисъл на поклонниците, единението в молитвения екстаз, специфичната ритуалност на свещенослужителите са привличали от Космоса мощни енергийни вълни, които са наситили в течение на години, векове или хилядолетия това място и са го надарили с характеристиките на свещеност. Ако ритуалите продължават и в наши дни (независимо от религиозния им оттенък), тази енергетична картина продължава да се обогатява. Ако ритуалността е прекратена по различни причини в някакъв момент от времето, мястото, наречено „свещено”, съхранява отпечатъка от дейността, провеждана в миналото, и за притежаващия фини духовни сетива не е трудно да го открие.
Свещените места имат своите пазители. В общия случай това са природните духове или т.нар. елементали. Природните духове свързваме същностно с четирите елемента, известни на езотеричното познание: земя, вода, огън и въздух, както и с растителното и животинското царство. Въз основа на тази им обвързаност те носят и името „елементали”; различаваме следните шест вида природни духове (елементали):
-        елфи, силфи и/или силфиди – на въздуха;
-        гноми – на земята;
-        саламандри – на огъня;
-        ундини – на водата;
-        фавни и сатири – на животинското царство;
-        дриади – на растителното царство.
От духовно-езотеричен аспект елементали могат да бъдат създавани и по мисловен път – чрез особено наситени с енергия мисъл-форми, придружени от съответно емоционално състояние. Тези особени мисъл-форми биват „извиквани” при специална нагласа на съзнанието на призоваващия. Процесът се нарича „инвокация” и в превод означава именно „призоваване”.
Елементалите или природните духове са от еволюционна верига, различна от тази на хората. Те населяват етерната сфера на физическото поле и са невидими за физическото зрение на човеците. Освен задачата им да бъдат пазители на свещени места те изпълняват подобни функции за представителите на растителното царство. Казано по друг начин, редица елементали бдят върху оцеляването и развитието на множество растителни видове. За притежателите на етерно зрение измежду хората не е трудно да наблюдават елементали на различни места сред природата. Обикновено те се явяват под формата на малки летящи същества – полупрозрачни и с човешки черти. Бихме могли да влезем в диалог с тях, ако знаем езика им. Обаче те са особено чувствителни към човешките излъчвания от грубо естество и затова като правило ни отбягват; особено дистанцирани са от местата, където човеците проявяват най-низшите черти от своята природа: жестокост, насилие, кръвопролитие, омраза и прочие.
В народните приказки често срещаме персонажи, заимствани от царството на природните духове: феи (прототип на елфите, силфите и силфидите), джуджета (прототип на гномите) и други. От друга страна, в редица митологии (например древногръцката) изпъкват образите на фавните и сатирите, които не просто изпълняват определени функции в животинското царство, но и активно се намесват в живота на хората. В древноримската митология съществена роля играят ларите – природни духове на домашното огнище.
Някои свещени места с особена значимост за Земята и човечеството имат за свои главни пазители същества от по-високи йерархии – от ангелските чинове. Те предвождат група пазители от общността на природните духове и упражняват цялостен контрол върху съхранението на благодатните енергии на съответното свещено място. Ярък пример в тази насока е родопското светилище Белинташ (най-популярният превод на названието му е „Бял камък” – в съответствие със скалната порода, която оформя това малко плато). То е част от т.нар. „Свещен триъгълник” на Родопа планина: Кръстова гора – Белинташ – Караджов камък. Пазител на Белинташ е същество от слънчева йерархия – слънчев ангел, който предвожда цял сонм от природни духове. Огромната важност на светилището не само за България, но и за цялата планета се обуславя от наличието на два мощни енергийни потока, които се пресичат над него. Единият е с посока от изток към запад и е под знака на Божествената Любов. Вторият е с посока от север към юг и е под егидата на Божествената Мъдрост. Те се пресичат над Белинташ и в пресечната им точка е фокусирана Божествената Истина.
Природните духове са пазители на свещените места. Ала от какво? – Най-вече от неразумната човешка дейност, от злоупотребата със свещения характер на даденото място. Пазителите му не могат да лишат хората от свободната им воля, но са в състояние да изградят невидими енергийни прегради, непреодолими за тях. Такъв е случаят, например, с гробницата на принцеса Бастет – проекция на едноименната богиня-котка в египетския политеистичен пантеон, в Странджа. Създаването на такива енергийни бариери като правило бива осъществявано под ръководството на същества от по-високи йерархични равнища – от духовния свят.
Природните духове могат да бъдат наши приятели, но само ако се отнасяме с внимание и грижа към техните подопечни растения, животни и свещени места, както и към самите тях. Сиреч ако поддържаме хармонията в биосферата и в невидимите области на Космоса.
Елементалите притежават своето Божествено предназначение, както и ние, хората. Еволюционните ни пътища са се пресекли в един сложен и многообразен свят, какъвто е материалният (етерната сфера е част от физическото поле в широк смисъл; тя заема четирите горни, т.е. по-фини субстанциално, подполета от физическата област, а именно: топлинен, светлинен, химически и жизнен етер). Творецът на всичко съществуващо очаква ние да съжителстваме мирно с тях, осъзнавайки ролята им в Неговия План за Всемира. Така и те, и ние ще изпълним достойно своето предназначение и ще се превърнем в пълноценни Негови служители.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар