Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/

„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си,

Правдата за мерило,

Любовта за украшение,

Мъдростта за ограда

и Истината за светило.

Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”

5. „... Мъдростта за ограда...”:

В цялото Творение е вложена великата Божия Премъдрост. Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин. В цялата Вселена действат принципи и закони, които са плод на Премъдростта и Промисъла на Бога-Създател. Всичко в цялата Вселена се случва като резултат от действието на тези принципи и закони.

Учителят Беинса Дуно изтъква следното във връзка със същността на Божествената Мъдрост: „Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта.” Тази негова мисъл ни дава основание за заключението, че Любовта е този велик космически принцип, който твори и създава, „изтъкава формите”, а Мъдростта е принципът, който осигурява условията за съществуването, развитието и усъвършенстването на вече създадените форми.

Роля на Мъдростта в света:

·       фундамент за изграждането, структурирането и развитието на Вселената (именно чрез принципите и законите, вложени изначално от Бога в Космоса);

·       двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества (на индивидуално и колективно равнище);

·       цел на духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на разумните същества в Битието.

Божествената Мъдрост е свързана с принципа за Всемирната разумност. Тя поражда този принцип и осигурява неговото действие на всички нива във Вселената. Разумността е проява на Мъдростта в природното царство на човеците и в надприродните царства на ангелите и божествата.

Мъдростта може да бъде назована „вездесъща разумност” в Природата, понеже:

1) Тя присъства навсякъде и във всичко, изпълва цялата природна среда, целия Космос.

2) Тя отразява присъствието на върховната Разумност на Бога във всичко съществуващо.

Най-ярките посланици на Божествената Мъдрост и на разумността в Природата са великите духовни Учители. Те се въплъщават или вселяват на материалните планети от извисени области на духовния и Божествения свят и чрез проповедта и личния си пример стават съвършени изразители на Мъдростта.

Космическият закон на Мъдростта е закон за поддържане и уравновесяване на сътворения от Бога свят. В това си проявление Божествената Мъдрост е непосредствено свързана с Женското Начало във Вселената (Ин) – пасивен принцип, който съхранява, поддържа и утвърждава създаденото от Мъжкия активен принцип и осигурява условията за неговото развитие.

Който живее според изискванията на Божествената Мъдрост, става недосегаем за всички попълзновения на злото. В този смисъл Мъдростта е ограда за него, а и за всичко останало, до което той се докосва. „Мъдростта на мъдрите е в тяхното поведение” – гласи една стара езотерична пословица. Въплътената в мислите, чувствата, думите и действията Мъдрост е непробиваема енергийна защита и същевременно гаранция за самоосъществяването по пътя към висините на съвършенството.

6. „... и Истината за светило.”:

Истината е висша реалност. Само истинното може да бъде реално.

Абсолютната Истина е елемент от най-дълбоката същност на Бога, Който сам по Себе Си е висшата реалност. Затова и в духовното познание характеристиките на Истината са:

·       неизменност – поради Божествения си произход тя не търпи никакви изменения;

·       вечност – тя е вечна, както Бог е вечен, тъй като е важна съставна част от глъбинната му Същност;

·       всеобхватност – тя обхваща всичко съществуващо, съдържайки в себе си съвършения образ на Твореца и на всичко сътворено от Него.

Божият Дух е Дух на Истината, Който се проявява чрез великите духовни Учители на Космоса и на човечеството. Те, Учителите, са Негови представители и вестители на Божието послание към всички разумни същества навред в цялата Вселена. Великите Посветени предлагат на своите по-малки братя и сестри винаги актуална редакция на Божественото учение, въплъщаващо върховната Истина. Тяхната проповед като правило е съобразена с акцентите на историческия и космически момент за съвременното им човечество, както и с равнището на общественото съзнание, което би могло да възприеме само толкова от Божествената Истина, колкото му позволява духовният му ръст.

Учителят Беинса Дуно свидетелства: „Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот.” Също на него принадлежи и утвърждението, че Истината свети със собствена светлина. Тоест тя не се нуждае от специални аргументи, за да докаже същността си, съществуването и проявлението си. Истината е самодостатъчна само поради факта на Божественото си битие.

Истината е една, но проявленията ѝ в Космоса са безброй. Всяко от тях отразява същността ѝ по свой неповторим начин.

Истината е онова Божествено светило, което разпръсква мрака на невежеството и неразбирането в нашия свят на илюзията и относителността. Който ходи по пътя на Истината, никога няма да се препъне, никога няма да сбърка в избора на правилната посока. Всеки човек живее в тъмнината на собственото си непробудено съзнание, докато Бог не му се открие чрез проповедта и личния пример на някой духовен Учител. От този момент нататък пробудената душа на странника по духовния Път открива все нови и по-светли хоризонти, огрени от неугасващия блясък на Божествената Истина.

7. „Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”:

Ако търсещият в Духа изпълни условията, посочени дотук:

-        да обикне съвършения път на Истината и Живота;

-        да постави Доброто за основа на дома си;

-        да избере Правдата за мерило;

-        да превърне Любовта си в украшение;

-        да издигне Мъдростта като ограда;

-        да извиси Истината за светило,

тогава Бог ще му се открие и той ще познае Божественото както извън себе си, така и в собствената си най-дълбока същност, в безсмъртното духовно начало, дарено му именно от Всевишния. Бог ще му се изяви недвусмислено и всеобхватно – и в сърцето му, и чрез всяко Свое творение. Пробуденият за Истината човек ще осъзнае Божието присъствие в целия необятен Космос, както и в самия себе си. Тогава той ще разбере с неописуема яснота, че през цялото време на своето съществуване е носел самия Бог в собствената си утроба, в най-тайните кътчета на душата си и че е призван да стане изразител на това неизменно Божие присъствие във всичката му грандиозна и величествена пълнота.

Константин Златев