„Обичай съвършения път
на Истината и Живота.
Постави Доброто за
основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за
украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за
светило.
Само тогава ще Ме
познаеш и Аз ще ти се изявя.”
3. „... Правдата за мерило...”:
Правдата е космически
творчески принцип, произтичащ от Божията Същност. Справедливостта е приложението
на Правдата във Всемирния живот. Правдата по същността си е принцип и притежава
елемент на статичност, на обусловеност, израз на Божественото съвършенство; а
справедливостта в същността си има елемент на динамичност и последователност в
проявлението, тя е процес, който се разгръща във времето и пространството.
Справедливостта е проявление
на Божия Промисъл и Воля във Вселената.
Правдата е качество
на човешката душа, т.е. тя е добродетел
(качествата отнасяме към личността, а добродетелите – именно към душата). По
природа душата е надарена с абсолютна Правда. Дали и доколко я прилага в
действителността, зависи от равнището на духовната еволюция на разумното
същество.
Човешката душа
обладава вътрешно знание за законите на справедливостта. Това нейно изконно
притежание е отпечатъкът на естествения нравствен закон, заложен от Бога в
душата при сътворяването на човека. Следователно вътрешният подтик на всеки от
нас е да извършва действия на Правда и справедливост. Множеството отклонения от
него се дължат на:
1)
предизвикателствата на многоликия
живот – лични интереси, изкушения, съблазни, принуда, корист, егоизъм и пр.;
2)
невъзможността ни да отстояваме
вътрешния импулс към правдивост във всички житейски ситуации;
3)
духовна незрелост.
Мъдростта е
естествената основа за действията на Правда и справедливост. Справедливостта
има своята родина в Божествения свят и е посланица на неговите импулси в
световете на формата. За да остава винаги верен на Правдата и справедливостта,
човек следва да е изпълнен с Божествена Мъдрост, да вниква в дълбините на
причините и последствията, от които се раждат всички явления в нашата
действителност. От особено значение е и способността му за самонаблюдение и
самоанализ. Разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до
висотите на Божествената Мъдрост, е най-добрият съветник при вземането на
справедливи решения.
От друга страна,
Божествената Любов намира израз в материалния свят именно чрез Правдата. Казано
по друг начин, Правдата на физическото поле е проявление, материализация на
принципа на висшата Любов.
Да поставиш
Правдата за мерило означава да се стараеш да бъдеш морален на всички равнища в
твоя живот. Щом постъпваш правдиво, значи си морален. Именно твоята правдивост
е мерилото за степента на извисеност на морала, която си постигнал. Ако това
мерило остава неизменно и непоклатимо пред духовните ти очи, ако никога не се
отклоняваш от него – заради собствен или чужд интерес, следователно ти живееш в
съзвучие с изискванията на Божествения принцип на Правдата.
4. „... Любовта за украшение...”:
Любовта е
най-великият Божествен принцип. Тя е самата същност на Бога (ср. І Йоан
4:8,16). Любовта е едновременно могъща творческа сила, цел на духовното
развитие и най-дълбокото ядро на всичко съществуващо. Целият безкраен Космос е
сътворен, структуриран и направляван от импулса на Божествената Любов. Любовта
е смисъл, цел и съдържание както на индивидуалния живот на човека и на разумните
същества въобще, така и на Всемирния живот. Творческата дейност на Бога е
мотивирана от Любовта. Всяко човешко постижение също носи в себе си заряда и
порива на безсмъртната Любов. Всичко, което е създадено с Любов, не умира.
Всички наши притежания са обречени на изтление. Всичките ни придобивки и
триумфи отшумяват, отнесени от потока на Времето. Само отношенията ни,
изградени върху Любовта, надмогват ограниченията на материалната действителност
– сянка на истинската реалност, пренасят се в духовния свят и остават за
вечността. Целият настоящ Цикъл на Проявеното Битие протича под знака на
Любовта. Тя осмисля Всемирния живот, осветлява с непомръкващите си, лъчезарни,
блестящи от непреходна позлата лъчи пътя на всяко живо същество. Любовта е била
преди самото Праначало. Тя ще надживее всичко, белязано от печата на
тленността, и ще продължи да дарява светлина и смисъл на всичко съществуващо,
устремено към безкрайността.
Любовта извира от Сърцето на Бога, Мъдростта е плод на
Неговия Ум, Истината е израз на Неговото съвършенство, Правдата е вложена в
принципите и законите, чрез които Той управлява Вселената, а Добродетелта е
апотеоз на висшата нравственост, олицетворявана от Него.
Чрез Волята на Бога
бива провеждана Неговата творческа дейност и бива осъществяван Планът Му за
творението. Именно Волята Му въплъщава Неговите идеи в безчетните космически
сфери. Волята на Върховното Божество представлява най-висше проявление на
Неговата Любов.
Да любиш така,
както люби Бог, значи да станеш Равнобожествен. Да обичаш и да бъдеш обичан – в
това е смисълът на земното ти съществуване. Любовта във върховната си изява е
украшение на твоето тукашно битие, най-яркият скъпоценен камък в просветлялата
ти аура и в огърлицата от добродетели, които си завоювал в битката срещу желанията
на плътта. Любовта украсява облика на пробудения за Истината човек, който е
готов да пожертва всичко заради единението с Бога в сърцето си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар