вторник, 13 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/

„Заветът на цветните лъчи на светлината”, съставен от Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) в с. Арбанаси през 1912 г., завършва с една формула, дадена от същия велик духовен Учител (с. 61). Тя гласи:

„Обичай съвършения път 
на Истината и Живота.
Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”

3. „... Правдата за мерило...”:
Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията Същност. Справедливостта е приложението на Правдата във Всемирния живот. Правдата по същността си е принцип и притежава елемент на статичност, на обусловеност, израз на Божественото съвършенство; а справедливостта в същността си има елемент на динамичност и последователност в проявлението, тя е процес, който се разгръща във времето и пространството.
Справедливостта е проявление на Божия Промисъл и Воля във Вселената.

Правдата е качество на човешката душа, т.е. тя е добродетел (качествата отнасяме към личността, а добродетелите – именно към душата). По природа душата е надарена с абсолютна Правда. Дали и доколко я прилага в действителността, зависи от равнището на духовната еволюция на разумното същество.
Човешката душа обладава вътрешно знание за законите на справедливостта. Това нейно изконно притежание е отпечатъкът на естествения нравствен закон, заложен от Бога в душата при сътворяването на човека. Следователно вътрешният подтик на всеки от нас е да извършва действия на Правда и справедливост. Множеството отклонения от него се дължат на:

1)                      предизвикателствата на многоликия живот – лични интереси, изкушения, съблазни, принуда, корист, егоизъм и пр.;
2)                      невъзможността ни да отстояваме вътрешния импулс към правдивост във всички житейски ситуации;
3)                      духовна незрелост.

Мъдростта е естествената основа за действията на Правда и справедливост. Справедливостта има своята родина в Божествения свят и е посланица на неговите импулси в световете на формата. За да остава винаги верен на Правдата и справедливостта, човек следва да е изпълнен с Божествена Мъдрост, да вниква в дълбините на причините и последствията, от които се раждат всички явления в нашата действителност. От особено значение е и способността му за самонаблюдение и самоанализ. Разумът на свободно определящата се човешка личност, израсла до висотите на Божествената Мъдрост, е най-добрият съветник при вземането на справедливи решения.
От друга страна, Божествената Любов намира израз в материалния свят именно чрез Правдата. Казано по друг начин, Правдата на физическото поле е проявление, материализация на принципа на висшата Любов.
Да поставиш Правдата за мерило означава да се стараеш да бъдеш морален на всички равнища в твоя живот. Щом постъпваш правдиво, значи си морален. Именно твоята правдивост е мерилото за степента на извисеност на морала, която си постигнал. Ако това мерило остава неизменно и непоклатимо пред духовните ти очи, ако никога не се отклоняваш от него – заради собствен или чужд интерес, следователно ти живееш в съзвучие с изискванията на Божествения принцип на Правдата.

4. „... Любовта за украшение...”:
Любовта е най-великият Божествен принцип. Тя е самата същност на Бога (ср. І Йоан 4:8,16). Любовта е едновременно могъща творческа сила, цел на духовното развитие и най-дълбокото ядро на всичко съществуващо. Целият безкраен Космос е сътворен, структуриран и направляван от импулса на Божествената Любов. Любовта е смисъл, цел и съдържание както на индивидуалния живот на човека и на разумните същества въобще, така и на Всемирния живот. Творческата дейност на Бога е мотивирана от Любовта. Всяко човешко постижение също носи в себе си заряда и порива на безсмъртната Любов. Всичко, което е създадено с Любов, не умира. Всички наши притежания са обречени на изтление. Всичките ни придобивки и триумфи отшумяват, отнесени от потока на Времето. Само отношенията ни, изградени върху Любовта, надмогват ограниченията на материалната действителност – сянка на истинската реалност, пренасят се в духовния свят и остават за вечността. Целият настоящ Цикъл на Проявеното Битие протича под знака на Любовта. Тя осмисля Всемирния живот, осветлява с непомръкващите си, лъчезарни, блестящи от непреходна позлата лъчи пътя на всяко живо същество. Любовта е била преди самото Праначало. Тя ще надживее всичко, белязано от печата на тленността, и ще продължи да дарява светлина и смисъл на всичко съществуващо, устремено към безкрайността.
Любовта извира от Сърцето на Бога, Мъдростта е плод на Неговия Ум, Истината е израз на Неговото съвършенство, Правдата е вложена в принципите и законите, чрез които Той управлява Вселената, а Добродетелта е апотеоз на висшата нравственост, олицетворявана от Него.
Чрез Волята на Бога бива провеждана Неговата творческа дейност и бива осъществяван Планът Му за творението. Именно Волята Му въплъщава Неговите идеи в безчетните космически сфери. Волята на Върховното Божество представлява най-висше проявление на Неговата Любов.
Да любиш така, както люби Бог, значи да станеш Равнобожествен. Да обичаш и да бъдеш обичан – в това е смисълът на земното ти съществуване. Любовта във върховната си изява е украшение на твоето тукашно битие, най-яркият скъпоценен камък в просветлялата ти аура и в огърлицата от добродетели, които си завоювал в битката срещу желанията на плътта. Любовта украсява облика на пробудения за Истината човек, който е готов да пожертва всичко заради единението с Бога в сърцето си.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар