събота, 10 ноември 2018 г.

Заповедта (Заветът) на Учителя Беинса Дуно /Продължение/









След това доста дълго, но наложително въведение следва да преминем към същностната част на лекцията – опит за тълкуване текста на разглежданата формула.

 „Обичай съвършения път на Истината и Живота.

Постави Доброто за основа на дома си,
Правдата за мерило,
Любовта за украшение,
Мъдростта за ограда
и Истината за светило.
Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя.”



1. „Обичай съвършения път на Истината и Живота.”:
Има един-единствен истински Път, който разкрива еволюционното предназначение на човека – Пътят към Бога, към Божественото у всекиго от нас. В случая той е наречен път на Истината и Живота. Защо? Понеже Истината в нейното върховно проявление е висшата цел в духовното развитие на човешкото същество. И понеже Всемирният Живот е арената за изява на безсмъртното духовно начало у човека, представено в безкрайния низ превъплъщения на неговата душа в света на материята. Учителят Беинса Дуно ни съветва да обикнем този Път, осмислен от Божествената Истина и лъкатушещ през лабиринтите на многоликия Живот.
Какъв е смисълът на тази обич към обекти с ярко изразен абстрактен облик?

Обичта към Истината е в същност обич към Божественото, заложено в нашето най-дълбоко духовно ядро. Тя е и обич към свободата – към пълната и безгранична свобода на индивидуалния дух, която бихме постигнали, ако познаем същата тази Истина (ср. Йоан 8:32). Следователно да обичаме Истината и Живота, ще рече да възлюбим Бога, притаен в центъра на монадата и очакващ мига на Своето проявление чрез свободната воля на носителя Му – разумното същество човек. Да възлюбим и Живота, дарен ни безвъзмездно също от Бога, Който не очаква нищо в отплата, а с безгранично търпение и Любов предлага на Своята рожба всички необходими условия за нейното духовно израстване и извисяване, назовано в християнското учение „богоуподобяване”. Да обичаме и собствения си живот, и живота на всяко Божие творение в Битието.
В съответствие с тълкуванието на Учителя Беинса Дуно Истината е „проява на Единия Бог, Който създава условия за развитие на всички живи същества”. Отново според него в Божествения свят на Истината „се крият великите цели на всяко битие”. Следователно, ако познаем Истината в смисъла, завещан ни от Христос, ще постигнем Истината за собственото си битие и за Божието творение като цяло.

 2. „Постави Доброто за основа на дома си...”:
Божественият принцип на Доброто, заемащ основно място в Словото на Учителя Беинса Дуно, като съдържание предлага на търсещия по духовния Път същността и начините за придобиване на добродетели. Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност. Добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто бива възприемано, усвоявано и прилагано от разумните същества във Вселената. В този смисъл Добродетелта е форма на Доброто, негова психо-етическа проекция в света на формите. „Добро” и „Добродетел” са две страни на една същност. Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.
Човек, който върви по пътя на Доброто, изгражда у себе си добродетели. Те представляват проявата на Божественото Добро в едно разумно същество. Следователно не можем да говорим за добродетели при отсъствието на разум. Добродетелите са плод от съзнателна, разумна работа върху самия себе си.
Не на последно място: „Доброто е път за намиране на Божията Любов” (Учителят Беинса Дуно). Доброто е и елемент от духовната природа на човека: „Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви.” “Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него”, твърди същият велик духовен Учител.
Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на Бялото братство в България: „Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда. То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.” Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето – възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха – е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят Беинса Дуно заключава: „Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро.”
Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той – ученикът на Доброто, т.е. на Бога – може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: „Това е един добър човек!”
Да поставиш Доброто за основа на дома си означава да изградиш целия си живот именно върху Божествения принцип на Доброто, да бъдеш добър навсякъде, във всичко и към всички. Така както е постъпил благоразумният мъж от притчата на Иисус Христос из Неговата прочута Проповед на планината (Мат. 7:24-27). Той съградил къщата си – сиреч живота си – върху камък и никакви природни бедствия не могли да я поклатят. Този камък е именно Божественото Добро, което стремящият се към духовно-нравствено усъвършенстване човек следва да положи като водещо начало в цялата си жизнена изява. Това е и фундаментално изискване към всеки окултен ученик, към всяко пробудено разумно същество.


Няма коментари:

Публикуване на коментар