четвъртък, 1 ноември 2018 г.

Скитник в пустинята на живота





В навечерието на 130-годишнината от рождението на великия български художник-хуманист Борис Георгиев неговият дух броди сред нас и не престава да се пита дали това е светът, на чието съграждане той е посветил творчеството си – светът, към който той е отправял посланията и мечтите си. Едва ли... Неговият духовен взор е проникнал далеч в бъдещето – в един свят на хармония и братство между хората, на всемирна Любов към всички Божии творения и на преклонение пред величието на Майката-Природа. Неговото творчество е откровение от бъдещето – една твърде отдалечена все още от нас реалност, която ние сме призвани да създадем с ума, сърцето и ръцете си.

Както всеки гений, Борис Георгиев се отличава с две непостижими за простосмъртния човек характеристики на личността: той навлиза в дълбините на същността на всеки детайл от действителността и на нея като цяло, а същевременно вътрешният му поглед прелетява над линията на хоризонта на събитията и се устремява към Вечността. Той живее едновременно в настоящето и в бъдещето. В настоящето създава своите творби, за да проправи чрез тях пътека към бъдното. А който може, който събере сили и вдъхновение – нека го последва по този друм на просветлените души... Защото няма истинско изкуство без печата на просветлението, без онзи неустоим порив към Истината, в който незабавно се стопяват и най-мощните прегради в света на материята. Творецът ни предлага своя прочит на вечната Истина, своето разбиране за нея, своята жажда да я постигне в мига на вдъхновението – онзи неповторим миг, в който Духът те изпълва със своето сияние и ти го пренасяш върху платното, белия лист, партитурата или все още безформения камък. И от безчувствената и смълчана материалност се ражда Красота, Хармония, Пресътворение... Ражда се една нова вселена за търсещите в Духа.
В свое писмо до приятеля си Йордан Ковачев от Пловдив Борис Георгиев изповядва своето верую за Смисъла: „Духовното единение... е единственият смисъл на нашия живот и на всяко изкуство” (12.01.1924 г.). Духовното единение с Живата Разумна Природа (според определението на Учителя Петър Дънов/Беинса Дуно, чийто последовател е художникът), с безсмъртното начало у човека, което оживява във всяко истинско изкуство, със собствената си душа и – в крайна сметка – с Бога. Това единение служи вярно и неуморно на възстановяването на изначалната връзка с Първата Причина – служение, което обуславя импулса и резултатите на всяка човешка творческа дейност. Особено в сферата на изкуството, което е призвано да ни възпитава и на етика, и на естетика, да оформя отношението ни и към себе си, и към ближния, да ни мотивира да търсим навсякъде красивото, стойностното, възвисяващото.
Взискателният към себе си творец – какъвто безспорно е Борис Георгиев – подчинява живота си на един висок идеал. Неговата неспокойна, вечно търсеща натура не би могла да се примири с модните веяния на деня, да прави компромиси със съвестта си, за да угажда на нечий примитивен вкус или капризи. Творецът, който се прекланя пред високия идеал, никога не жертва вечното заради временното. Онези, които се поддават на подобна слабост, биват скоро забравени. Онези, които устоят, записват имената си в Книгата на Живота. Фактите от човешката и творческа биография на варненеца Борис Георгиев ни дават правото да го причислим към втората група. От позицията на своята максимална самовзискателност, на стремежа да утвърждава само непреходни стойности той има пълното основание да заклейми модернистичните течения на своето време, наричайки ги понякога просто с презрителното “-изми”. Никога и на никаква цена той не плаща данък на конформизма в своето изкуство, оставайки неизменно верен на посоката, която поема още с първите си произведения. Това е посоката на извисения хуманизъм, на състраданието към неизчерпаемата мъка в този объркан свят, на преклонението пред прелестта на Природата и пред величието на човешкия дух, устремен към пълнотата на своето самоосъществяване.
Борис Георгиев е не само велик художник-хуманист и ненадминат портретист, чиито творчески постижения съперничат на шедьоврите на ренесансовите майстори. Той е и философ и мислител от планетарен мащаб, който – не с перото на писателя, а с четката и молива на художника – разтърсва най-дълбоките пластове от човешката душевност, провокира трансформации на мисленето и поведението, извайващи човека на Новото време. Той е в пълна степен посланик на Небето, призван да защити прекрасното в живота от поругателства и да го издигне върху пиедестала на общочовешко достояние. И успява да го стори – тихо, ненатрапчиво, но с неумолима последователност, родена от самооткровението на един ангелски дух.
Съзерцавайки бисерите на изобразителното изкуство, излезли изпод ръката на българина Борис Георгиев, си припомням една крилата фраза на неговия духовен Учител Петър Дънов/Беинса Дуно: „Мислите  определят съдържанието на човека, а постъпките му – неговата цена и устой.” Мислите на този без съмнение гениален художник определят съдържанието на една велика душа („махатма” на санскрит, както навярно са го наричали приятелите му в любимата му Индия), осмислила в дълбочина спиралата на всемирното Развитие и в Космоса, и в самия себе си. А постъпките му – по наше мнение – му отреждат едно от първите места в редиците на творците-хуманисти в цялата история на земното човечество.
Съдбата на гениите е да бъдат самотници. Нерядко те преминават през пустинята на живота нечути, неразбрани, необичани... Опора са им малцината, прозрели висотата на творческия им подвиг, признанието на ценителите на истинското изкуство и най-вече – пресъздаването на идеите във вихъра на творческия процес. Ала мигът на удовлетворението след завършената творба е кратък, понеже нов импулс избуява в съзнанието и не ти дава покой, докато не го въплътиш във форма, образ и цвят. И така – до края на живота. Всъщност край няма. Има само полет към светлите селения на безсмъртието.
Да твориш, означава да създаваш ново качество. Духовно-културното наследство на българския художник „Борис Георгиев от Варна” (както се подписва на картините си) представлява безценен принос към изграждането на новия човек, чиито качества на личността го правят достоен съработник при поставянето основите на една несравнимо по-извисена планетарна култура – на побратимяване между хората и народите, на пълно равноправие между мъжа и жената, на преклонение и грижа за Природата, на въплътена на всички равнища в живота Божествена Любов. Същата тази Любов – извечна творческа сила на Всевишния, Чийто пратеник в нашия свят е Борис Георгиев.


Константин Златев



Няма коментари:

Публикуване на коментар