Реалност

Какво е реалност? – Нещо, което е очевидно съществуващо, което има битие извън нас и/или у самите нас, което подлежи на промяна, ала в най-дълбоката си същност е неизменно. Философите дават следната дефиниция за понятието „реалност”: „Битие на вещите, взето в неговото съотношение към небитието, както и към други възможни, вероятни и т.н. форми на битието.” В случая терминът „битие” е тъждествен на „съществуване”, а „небитие” – съответно на „несъществуване”. Следователно всичко съществуващо представлява форма на реалността, нейно проявление.

Реално е това, чието съществуване не подлежи на съмнение.

Бог е висшата абсолютна реалност. Божественият свят я отразява в нейната пълнота. Духовният свят – като проекция на Божествения – се доближава плътно до висшата реалност, но не я притежава в пълнота. Материалният свят – сянка и проекция на духовния – е най-далече от висшата реалност. Неслучайно древната индийска мъдрост го нарича владение на Майя – великата илюзия на физическата действителност.

Реален ли е човекът? – Като носител на частица от абсолютната Божествена Същност на своя Творец – да. Като същество от материалния свят – само отчасти. Безспорно реално е духовното ядро на човека, неговата извечна безсмъртна същност, дарена му от Бога. Това е реалност, която не подлежи на съмнение. Тя ни принадлежи изначално, от вечността в миналото, и ще ни принадлежи във вечността на бъдещето. Нейната най-дълбока основа е непроменима, защото е лъч от Същността на Бога. Външното ѝ проявление – земният човек, подлежи на постоянни промени. Когато те са във възходяща насока, той се развива и израства към целта на своята еволюция – Божественото съвършенство. Когато промените вещаят упадък, той може да доведе до прекратяване на съответния живот в плът, а в особено крайни случаи, когато регресът е необратим и човекът се превръща в заплаха за целия организъм – човечеството и Космоса, бива прекратено съществуването на индивидуалността. Монадата остава непокътната и подлежи на нов еволюционен тласък, докато създаденото в индивидуалността изчезва завинаги.

Човекът в плът и кръв в течение на земните си въплъщения е част от мащабната илюзия на материалния свят. Той, човекът, е дотолкова реален, доколкото предоставя възможност на духовното начало у себе си да се прояви в пълнота. Всичко останало – от собственото му физическо тяло до необозримото пространство на физическата вселена, включително общуването му с другите материални обекти – ближните и природната среда, е подвластно на законите, господстващи в царството на илюзията.

Как човек може да се съедини с висшата абсолютна реалност – Бога? – Като разгърне до край изначално заложения у него Божествен потенциал. Разбира се, това не е еднократен акт, а дълъг, на моменти мъчителен процес, който наричаме „духовно-нравствено развитие и усъвършенстване”, на езика на християнското учение – „богоуподобяване”, а в езотеричната лексика – „еволюционно израстване”. Учителят Беинса Дуно го назовава просто „повдигане”. То отразява стремежа на човешкия дух да се завърне в лоното на своя Небесен Родител – Бога, след като е индивидуализирал напълно проявлението си като душа в света на материалността, разчупил е всички окови на кармичната обвързаност и е постигнал своята ненакърнима свобода в Божественото.

Потапяне във висшата абсолютна реалност – това е крайната еволюционна цел на човешкото същество. Може да бъде постигнато чрез множество духовни практики: молитва, медитация, концентрация, съзерцание и пр., както и чрез праведен живот, съобразен с действието на универсалните принципи и закони, които Създателят Бог е вложил в сътворяването, структурирането и развитието на Вселената като цяло и на нейните съставни части по отделно, включително живите същества.

В своето Слово Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) разглежда два вида реалност – относителна и абсолютна. Ето по какви признаци той ги разграничава: „Помнете: има два вида реалност в живота – относителна и абсолютна. Относителна е тази, в която всички задачи могат да се решат, а абсолютна е тази, в която има неразрешени задачи. В абсолютната реалност всички задачи са разрешими, но няма същество на Земята, което да е разрешило всичките си задачи – все ще останат някои неразрешени.” (Цитатът е от сборника „Живот и отношения”, лекции на Младежкия окултен клас, година 11, изд. „Бяло Братство”, София, 2013, с. 190.)

Светът познава една единствена абсолютна реалност и това е Бог. Всички реалности извън Него са относителни. Абсолютната реалност – Бог в качеството Си на Творец – създава всички останали реалности, които според своята степен на относителност отстоят на различно разстояние в духовно отношение от своя Създател.

Съществата, които населяват относителната реалност – Проявеното Битие, са в състояние да решават всичките си задачи в съответствие със своите възможности, потенциал и духовен ръст. Всевишният никога не поставя пред тях неразрешими задачи, а винаги ги съобразява с конкретните им възможности и изискванията на тяхното еволюционно развитие.

В абсолютната реалност – битието на Бога, всички задачи са разрешими, понеже за Него няма нищо невъзможно. В Неговата абсолютна реалност неразрешени са само тези задачи, които предстои Той да разреши в рамките на творческата Си дейност в зависимост от Неговия велик План за Вселената.

Пред всички въплътени на планетата Земя същества стоят за разрешаване различни задачи, продиктувани от темповете, качеството и постиженията в тяхното духовно израстване. Когато те разрешат всичките си еволюционни задачи, разчупват веригите на кармичната обвързаност и се превръщат в свободни духове, напуснали завинаги цикъла на самсара (раждане – смърт – ново раждане, сиреч поредицата прераждания в плът).

В земната действителност постоянно се появяват и Напреднали Същества, свободни от кармична зависимост. Те не са подвластни на самсара, а идват между нас със специални задачи, мотивирани от акцентите на дадения космически и исторически момент в еволюцията на човечеството. Техните задачи не произтичат от кармична необходимост, а от мисията, която Бог им е възложил за тази тяхна изява в материално тяло.

Нова реалност може да възникне само в процеса на творчество. Творческата дейност на Бога включва целия Космос, всичко съществуващо и затова то, съществуващото, отразява Неговата абсолютна реалност. Човекът, сътворен по Божий образ и подобие, също притежава способността да бъде творец. Негова еволюционна цел е да стане съ-творец на своя Небесен Баща. Човекът в своята творческа дейност е в състояние да създава нова реалност. Нейната близост до абсолютната реалност на Бога е обусловена от това, доколко творческият продукт на човека по форма, съдържание и смисъл съответства на Божествената Истина.

А Всемирният живот реалност ли е? – Безспорно, да, понеже произтича от висшата абсолютна реалност – Бога в качеството Му на Творец посредством Своя Дух. Всемирният живот като същност и осъществена идея на Създателя е реален, но формите на неговото проявление – природните и надприродни царства – притежават само относителна реалност. Висотата на техния духовен ръст определя близостта им до абсолютната реалност на Всевишния.

През последните десетилетия в научно-популярната литература започна да се среща понятието „паралелни реалности”. Какво да разбираме под съдържанието на този термин?

Паралелните реалности могат да бъдат разглеждани в две основни направления:

1) В духовно-езотеричен аспект – като понятие, тъждествено на понятията „поле”, „свят”, „сфера”, „област” и пр. в езотеричната литература. Най-близки по същност и съдържание до висшата абсолютна реалност – Бога, са областите на Божествения свят. Най-отдалечена от Него – и субстанциално, и като степен на реалност – е физическата действителност, материалният свят.

2) В хипотетичен и (евентуално) мистичен аспект – това са реалностите, които се появяват всеки път, когато разумно същество във Вселената, включително човекът, вземе решение със свободната си воля и го приведе в изпълнение. При всеки подобен случай се ражда нова реалност. И тъй като в космически мащаб тези случаи са безброй много, то и броят на паралелните реалности би трябвало да е безкраен.

А реалност ли е Любовта? – Щом Бог е Любов (I Йоан 4:8,16) и щом Той е висшата абсолютна реалност, то следователно и Любовта е реалност. Ала с едно извънредно важно уточнение: реална е единствено Божествената Любов, най-извисената октава на Любовта, нейното най-чисто и лъчезарно проявление. Човешката любов в нейните земни измерения е само предчувствие и подготовка за великата Любов. И все пак, както свидетелства Учителят Беинса Дуно, налага се да минем през земното, за да достигнем небесното; необходимо е да познаем и оценим плътската, човешка любов, за да я трансформираме в Божествена. Такъв е еволюционният път на човешкото същество, такава е логиката на Всемирното развитие.

Да се реален, означава, че съществуваш. Съществуването е образ на реалността в Проявеното Битие.

Константин Златев