Тайната на ангелите

Във вероучението на всички световни религии фигурира наличието на духовни същества, населяващи невидимия свят. В християнството те се наричат ангели, в индуизма – деви, в исляма – джинове, в древната персийска религия – питри, и т.н. В общия случай те са посредници между Бога и човека, изпълнители на волята на Всевишния, посланици и пълномощници в изпълнението на Неговия План за Вселената. Отличават ги тяхната нематериална природа и еволюционният им ръст, надвишаващ този на хората. И тъй като космическият модел на творението представя два основни полюса – на доброто и злото, различаваме и два вида ангелски същества, съответно служещи на едното или другото.

В първия член на християнския Символ на вярата – общ за всички християнски изповедания и църкви, Бог е прогласен за Творец на видимия и невидимия свят. Невидимият или духовният свят е именно този, към който принадлежат ангелите. Християнското богословие ги разглежда като духове, безплътни същества, притежаващи ум, чувства и воля. Понятието „ангел” (от гр. ᾄγγελος) означава „вестител”. Това свое название ангелите дължат на факта, че Бог ги изпраща да известяват на човеците Неговата воля. Така например архангел Гавриил е бил изпратен от Небесния Отец при св. Дева Мария, за да ѝ извести, че тя ще роди Спасителя на света (Лука 1:26-35). 

Божественото Откровение в лицето на Библията свидетелства, че броят на ангелите е извънредно голям. Представа за тяхната многочисленост създава епизод от книгата на пр. Даниил: „Бяха поставени престоли и седна Старият по дни. ... Хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десет хиляди стояха пред Него” (Дан. 7:9-10). Посочените в този цитат цифри, разбира се, са условни; те имат за цел да подчертаят именно огромното множество ангели, които населяват духовния свят. Според учението на Православната църква всеки човек има своя ангел-пазител (или ангел-хранител), който невидимо присъства през целия живот на поверения му земен човек и носи отговорност за него пред Бога.

Отпадналите от своя Небесен Родител ангели се посвещават на служение на мрака. За тях ап. Юда в посланието си казва, че те са „ангели, които не опазиха своето началничество, а напуснаха жилището си” (Юда 1:6). Смисълът на тези думи е, че падналите ангели първоначално са били посветени на доброто, а след това по собствена воля избрали злото. Тези духове на злото биват назовавани с различни имена: дяволи (от гр. клеветници или измамници), демони, духове на злото и пр. Иисус Христос нарича дявола (като събирателен образ) „баща на лъжата и човекоубиец” (Йоан 8:44). Свещеното Писание изтъква, че числото на падналите духове е твърде голямо (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18).

Ангелите на Светлината от своя страна вземат пряко участие в земните дела на хората и полагат грижи за тяхното благо (Деян. 12:7; Бит. 48:16; Пс. 90:11), спомагат грешниците да осъзнаят своето падение и да се поправят (Лука 15:4).

В своето Слово Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) отделя достатъчно внимание и на ангелите и тяхната роля в Космоса, включително спрямо човека. Според Учителя на Бялото братство ангелите някога, много отдавна са били човешки същества като нас. Постепенно те напреднали дотолкова в посока на духовното съвършенство, че се преселили завинаги в невидимия свят. („И ангелите някога са били прости хора като вас, но сега са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината, започнали са разумно да служат на Бога от любов, доброволно. Затова са ангели.”) Ето как очертава той тяхната същност, мястото им в духовната вселена и разделянето им на две големи групи в зависимост от степента им на обвързаност с материалния свят: „Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни „духове”. Те са същества, чиито тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светлината, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези, от по-високото царство, рядко слизат на земята, а принадлежащите към по-долното царство слизат по-често да помагат за духовното повдигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия, много по-благоприятни, които са използвали разумно.”

В Библията на много места става дума за срещи между хора и ангели. Реалността на подобни контакти не буди съмнение. От гледна точка на учението на Бялото братство е от значение в каква форма и на какво равнище бива осъществявано това общуване между земните и небесните обитатели. Учителят Беинса Дуно дава обстойни отговори на този въпрос: „Някои искат да видят ангел, но това на Земята засега е невъзможно. За да видиш ангел, ти трябва да се преустроиш. Енергията, която излиза от ангела, е толкова мощна, че ти не можеш да я издържиш. Ще се простреш на земята. Искаш да го прегърнеш като човек, но това е невъзможно. Трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от една слънчева система в друга. Той минава милиони километри сам из пространството така, както човек изобщо не може да си представи. ...На Земята навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват на всеки вик за помощ. Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават.” Очевидно „преустройването” на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергийна основа, което в същност е едно и също – моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на Бялото братство в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупотребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическата му природа: „Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си.”

Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ангелите, направена от великия духовен Учител: „Живот, Знание и Свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. ...Ангелите са красиви, пластични, подвижни, в тях няма нищо в покой, всичко е в движение.” Според учението на Бялото братство ангелите натрупват специфични опитности посредством въплъщения в материални тела. Подобен род познание те не могат да придобият в духовния свят поради огромната разлика в условията там, сравнени със земната действителност: „Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човек пък не може да разбере как е възможно да не греши. По това именно се различават ангелите от хората. За ангелите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче слезе ли един ангел на земята и се облече в плът, той вече разбира какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот като ангелите.”

В християнското учение и в духовното познание има сведения за девет ангелски йерархии или чинове (от най-издигнатите към по-нисшестоящите): серафими, херувими, престоли (тронове), господства, сили, власти, архаи (начала, началства), архангели и ангели (в тесния смисъл на понятието). Някои от тези названия на чинове се срещат в Библията – и в Стария, и в Новия Завет. Пълната им класификация в този вид е предложена от църковния отец и писател Дионисий Псевдоареопагит през VI в.сл.Хр. и е възприета от християнската Църква. Назован е „Псевдоареопагит”, понеже той пише от името на Дионисий Ареопагит – ученик на ап. Павел, живял през I-II в. сл. Хр. Тази практика – авторите да пишат от името на известни свои предшественици – е придобила широка популярност в църковните среди в периода на ранната Църква. Причините за появата ѝ са главно две: 1) скромността на писателите и желанието им да останат анонимни; 2) те разчитат, че славата на заимстваните от тях имена на автори ще им осигури максимално широка читателска публика.

В някакъв момент от бъдещето – според Словото на Учителя Беинса Дуно – най-напредналите в еволюционно отношение хора колективно, като общност, постигнала нужния духовен ръст, ще попълнят вакантната засега десета ангелска йерархия.

Човекът е надарен със свободна воля от Бога и тя е свещена и неприкосновена. Дори самият Творец, Който я е предоставил безвъзмездно на Своето разумно създание, не посяга върху нея, не я ограничава или пренебрегва. Затова е логично да предположим, че хората, израснали в духовен аспект до степен да попълнят десетата ангелска йерархия, ще съхранят и в това свое състояние свободната си воля. По-горе беше изтъкнато, че според Учителя Беинса Дуно ангелите са произлезли от човешката раса („Тези велики братя на човечеството са произлезли все от човешката раса...“). Ала на друго място в Словото му той посочва недвусмислено, че има и ангели с различен произход: „За новата култура свидетелстват и ангели, които не са от човешка раса. Това подразбира, че има ангели, които са произлезли от човешка раса, но има и такива, които са произлезли от същества от висша йерархия.“ (Цитатът е от беседата «Той дойде при Пилат» в сборника с неделни беседи «За съдба дойдох», София, 2011, ИК «Жануа ‘98», с. 109.)

В някои авторитетни езотерични текстове ангелите са определени като същества без свободна воля. Такъв е случаят с нашумялата книга „Махатма” от Браян Гратън, в която ангелите са описани като пряко проявление на Бога, лишени от свобода на волята си, а подчинени изцяло на волята на своя Създател. В Библията в своето послание до евреите ап. Павел нарича ангелите „служебни духове” (Евр. 1:14), което представлява пряко указание, че те изпълняват служение пред Бога, в което личната им инициатива или свободната им воля напълно са отстъпили мястото си на Божията инициатива и воля.

От всичко, изнесено дотук, можем да направим заключението, че съществуват две групи или категории ангели:

1. Такива, които са преминали през всички стъпала на еволюционното развитие, през всички природни царства (минерално, растително, животинско и човешко) и след като са завършили земния/материалния етап от духовното си израстване в човешка форма, са се присъединили към ангелските йерархии. Те са преминали от човешката раса към ангелската общност. Това са ангели, които съхраняват свободната си воля, каквато са притежавали като човешки същества.

2. Ангели, които не са от човешка раса, а „са произлезли от същества от висша йерархия“. Под «висша йерархия» в случая следва да разбираме същества от Божествения свят – разумни същества, които са завоювали Божествено съзнание и в еволюционно отношение са най-близо до Бога-Творец. Тази група ангели не притежават свободна воля. Именно тях има пред вид ап. Павел, като ги нарича «служебни духове».

Как бива осъществен произходът на втората категория ангели от същества, населяващи Божествения свят? За напредналите същества с Божествено съзнание не представлява проблем да изграждат свои проекции в по-нисшите в субстанциално отношение области на Вселената. Тези проекции са носители на част от енергийната им мощ и на духовните им качества – в степен, съответстваща на еволюционното предназначение на съответния ангел или група ангели. Не обладавайки свободна воля, този род ангели са преки изпълнители на волята на създалите ги велики Същества от Божествения свят, а по този начин – и на волята на Всевишния, Който се извисява над всички и над всичко. Следователно ангелите без свободна воля са проекции или еманации на стоящите над тях в духовен план напреднали Същества от обителите на Божественото.

Какъв е смисълът да има две групи или категории ангели – със и без свободна воля? Именно това е дълбоката тайна на ангелското съсловие, към чието разгадаване сега протягаме ръка.

Във всеки случай най-логичният първи отговор е, че така се увеличава броят на служителите на Бога в Проявеното Битие. Само че едните – тези със свободна воля, които са преминали всички етапи на еволюционно израстване, могат да продължат духовното си развитие с посока към Божествения свят. А другите, «служебните духове», без свободна воля, след като завършат служението си според Божия план за тях, при приключването на съответния еон от космическото разгръщане прекратяват съществуването си. Справедливо ли е това? Кои сме ние, че да съдим за справедливостта и целесъобразността на действията на Бога Вседържител?! Неговата справедливост неизменно е и целесъобразна, а целесъобразността Му никога не изневерява на справедливостта.

Щом Той е преценил, че има необходимост от две групи ангелски същества, значи това е неотделим елемент от Промисъла и Плана Му за цялото творение.

Една от функциите на ангелите – на онези, които служат на Доброто – е да бъдат посредници между Бога и хората. Но те имат и други важни задачи сред космическите простори: да осигуряват енергийните връзки между различните сфери на Битието, да създават нови светове и да ги засяват последователно със семената на Всемирния живот, да разгадават козните на тъмните сили и да ги осуетяват, да разширяват границите на творението в съответствие с Божия велик План за него.

Ангелите, които служат на злото, т.нар. «паднали ангели», очевидно са от категорияга на онези със свободна воля. Иначе не биха могли да направят подобен доброволен избор.

Ангелите, които притежават свободна воля и са останали верни на своя Небесен Отец, са безсмъртни. Самият факт, че са завършили успешно еволюцията си като човеци, потвърждава тяхното безсмъртие.

Ангелите, които нямат свободна воля, са смъртни. Каква е съдбата им, след като са приключили своето служение на Бога и са прекратили съществуването си в проявената Вселена – това е част от все още неразкритата тайна на духовните същества, които наричаме «ангели».

Константин Златев