ОСНОВИ НА ИНТЕГРАЛНАТА ПРАКТИКА – ПО КЕН УИЛБЪР

Напоследък в системата на Уилбър се говори за интегрална операционна система - ИОС. Чрез съобразяване с известните модули - 4-те квадранта, схемата за вертикалното развитие и особеностите на хоризонталния статус, става възможно да се приложи подход, при който се включва всичко важно за духовното - а и за светското - развитие на индивида. Този подход предвижда не строго конкретни предписания, а насоки, които следва да се уточняват индивидуално, с участието на самия човек и евентуално на интегралния му консултант; при особени случаи е уместно да се привлекат и съответните по-тесни специалисти. "Всевключването" тук предполага известно познаване на концептуалната карта, известна като AQAL - «All Quadrants, All Levels» — «всички сектори, всички нива»; AQAL — това е всъщност карта на картите - метатеория, която включва централни истини от стотици локуси.

При създаването на модула "Практика на интегралния живот" К.Уилбър и неговите сътрудници през последните над 3 десетилетия са се ръководили от няколко ключови въпроса:

- Какви са основните и най-ефективни практики на древните традиции?

- Какво ново разбиране по отношение на практикуването ни предлагат откритията на днешния ден?

- Как да се свържат в приложен план разнообразните открития и методологии?

- Как да се осъществи поетапно нашата програма за развитие и пробуждане в съвременните условия?

Честото възражение "нямам време" се елиминира чрез т.нар. "едноминутен модул", който е приведен по-долу; всъщност и други есенциални извадки от практиките могат да бъдат включени с цел една минимална употреба по десетина минути на ден! Но в повечето случаи ние може да отделим дневно половин час или повече, ако смятаме за наистина важна тази хармонизираща и едновременно извисяваща практика. Установени са изумителни факти по отношение на нейната ефективност, ако се практикува редовно. Например, правени са изследвания, при които се съпоставят само две от препоръките - медитацията и силовите физически упражнения. Установено е, че в три опитни групи, където в първата само се медитира за 2 часа, във втората само се прави фитнес за толкова време, а в трета пак дневната програма е 2 часа, но по 1 час медитация и 1 час силова тренировка. И какво се случва? В третата група се получават по-добри резултати от медитирането, макар че е два пъти по-краткотрайно от първата група, а също и по-добри резултати от атлетичното изграждане - макар че също се упражнява 2 пъти по-малко в сравнение с втората група!

Практиката на интегралния живот е адаптируема към различни начини на живот и може към нея да бъдат прибавени дейности, които съответстват на индивидуалните и уникални интереси, склонности и потребности. Тъй като се отнася за универсален модел, представителите на коя да е религия, независимите мистици, дори и атеистите и агностиците — всички могат да обсъждат на общ научен език интегралния модел и практиките, които той предполага

В тази практическа схема за базово индивидуално развитие има 4 основни модула: Тяло, Ум, Душа и Сянка. Необходимо е да се включи поне по една редовна практика от всеки. В социален план важни са и интегралните измерения на етиката, педагогиката и взаимоотношенията. Традиционните духовни пътища подчертават само 2-3 модула и почти никога не включват Сянката. Съвременните и постсъвременни пътища за саморазвитие често включват работа с нея, но затова пък им липсва дълбочината на медитативните практики и също така прилагат обикновено частични модели, които не са достатъчно обхватни, за да служат като светогледна основа на една действително интегрална практика.

Тяло. Тук се предвижда избор межу голямо число практики, които могат да включват силови упражнения, аеробика, плуване, туризъм, йога, цигун, спортни игри, масажи; телесна хигиена и балансирано хранене.

Ум. Учене: чрез четене, визуални образи и слушане; дискусии и дебати, водене на дневник; писане или редактиране на научни или популярни произведения на определена тема; компютърни интелектуални занимания, шахмат; самоизследване на мисловния си модел - например чрез енеаграмите и т.н.

Душа. Тук са важни съответните практики - като молитва, медитация, мантри и песнопения, църковни обряди, психоенергийни и други трансперсонални практики, периоди на усамотение и др.

Сянка. Работата над нея включва работа със съновиденията; различни форми на психотерапия - семейна, арт-терапия, музикална и двигателна, целебни танци и катарзисни техники. Специално е разработена и нова, по-широко достъпна техника за работа със Сянката: т.нар. „3-2-1“.

Други важни модули, които включват и социалните квадранти: интегрална етика и конструктивни обществено полезни инициативи; присъствие в духовни среди - сатсанг и ритрийти, и самоотвержено служене на хората и Природата; професионално развитие, конструктивни форми на бизнес; интегрално възпитание и обучение, хармонизиране на интимните отношения, присъствие на обучения, тренинги и групови модули по психотерапия и интегрално развитие; творчество - интегрално артистично развитие, музика - слушане, пеене и свирене, писане на стихове или проза, рисуване, кулинария и интериорни изкуства; участие в креативни общества.

Едноминутният модул. Ако се съсредоточим за интензивно и автентично присъствие, дори и това нищожно наглед време може да се окаже ефективно. Тази минипрактика може да се прави почти по всяко време и на всяко място. Основната ѝ роля е да засилва ефекта от по-продължителните практики или да не се прекъсва съвсем нишката на практикуването, ако по някаква причина те са преустановени.

Практикува се в право или седнало положение, очите отначало могат да са затворени, а с течение на времето може да се постига вглъбяване и с отворени очи. Скръстете ръцете си в сърдечната област, с длани към себе си, и направете няколко дълбоки вдишвания и издишвания, като същевременно релаксирате. През това време усещайте това, което става в сърцето, в цялото тяло и в ума. После се "потопете" в мисълта: "Каква е моята най-дълбока мотивация да практикувам?" Накрая почувствайте и осъзнайте Свидетеля на своите преживявания — този, който само наблюдава всичко, което се случва... И после се върнете бавно към своите дейности.

С усвояването на различни практики, чрез включване на едноминутни модули от тях общо за 10 минути дневно е възможно дори да се покрие един малък еквивалент на цялостната интегрална практика; но, разбира се, ако желаем мощен и траен ефект, добре е да можем да практикуване общо примерно 2 часа на ден. Междинен вариант, възможен дори и за твърде заети хора, е да се практикува по 2 часа в почивните дни и по десетина минути – в силно заетите делници. В крайна сметка, възможно е целият живот да се превърне в интегрална практика, тъй като с течение на времето се изработва конструктивно отношение към професията и всекидневните дела вкъщи. Освен за обичайни цели интегралното практикуване може да послужи за по-добро представяне например при предстоящи спортни състезания или студентски изпити, при усвояване на по-напреднали медитативни техники, при подбирането на хора за определен важен екип и неговото сработване и т.н.

Има и друг подход за бързо ориентиране в тази идеи – чрез „трите вида здраве“: хоризонтално - динамичното въплъщаване на настоящото ни ниво на развитие, чрез балансиране на всекидневните дейности и поддържащи мерки относно здравето и обкръжението ни; вертикално - включва намерения, принципи и методи, чрез които се издигаме към по-висши равнища; и същностно - на който и да е стадий от развитието ни ние всъщност имаме достъп до някакъв тип връзка с Духа, Битието, Природата, която следва да обновяваме. Практиката на интегралния живот включва и интегрира всичките тези три вида здраве, като за по-задълбочено вникване в различните ѝ аспекти се препоръчва по-подробно изучаване на интегралната теория и практика.