неделя, 13 април 2014 г.

Смисълът на живота



“Бог е Любов” (I Йоан 4:8,16) твърди християнското Свещено Писание посредством перото на Посветения – апостол Йоан Богослов. А това заключение с лекота ни довежда до извода, че смисълът на живота е концентриран в Божествената Любов – в нейното приемане и отдаване. И във влагането ѝ във всяко наше действие (“Смисълът на живота е в Любовта – да вършиш всичко с Любов.”). Всеки от нас от личен опит знае, че се е чувствал пълноценен единствено в моментите, когато е обичал и е бил обичан. През цялата останала част от земния си път сме се стремили да постигнем именно това състояние – да обичаме и да бъдем обичани (“Смисълът на живота седи именно в това, да намериш онзи, който те обича и когото обичаш.”). И когато най-болезнено сме усещали липсата на Божествената Любов в живота си, тогава сме били готови да разменим най-скъпото си притежание срещу една бисерна капчица от нея (“Смисълът на живота се заключава в обичта – да обичаш и да те обичат. Вън от обичта всичко е преходно, изменчиво и нетрайно. Всичко може да изгуби човек, но обичта – никога; тя иде с него и заминава с него. Без обич физическият свят губи смисъла си, но и човешката обич без Божествената също губи смисъла си.”).Духовният Път е Път на Божествената Любов: “Обект на духовния живот е душата, а онези вътрешни сили, които работят в душата, които осмислят живота, това е Любовта” (Учителят Беинса Дуно).
Всяка разумна, всяка творческа изява на човека – във всички области на неговия живот – е насочена към изкачване исполинския връх на Любовта . Само там, дори и сред най-яростните бури на изпитанията, откриваме пристана на сбъдването, за което извечно жадува душата ни. Бог е Любов и затова, когато открием истинската, великата Любов, когато я прегърнем и сме в състояние да я раздаваме с пълни шепи на всички страни, тогава и само тогава се съединяваме с Божественото у себе си и ставаме Равнобожествени. И тъй като Любовта е плод на Духа, да любиш съвършено, означава да изведеш материалното до неговото крайно назначение – пълното му одухотворяване. А това би могъл да стори само онзи, който е осъзнал в дълбочина ролята на Божествената Любов във Вселената: “Първият плод на Духа, това е Любовта. От основното разбиране на Любовта зависи смисълът на вашия живот, от основното разбиране на Любовта зависи и вашето щастие” (Учителят Беинса Дуно). Следователно щастлив може да бъде само любещият – живеещият, потопеният изцяло в Любовта. В него старото – всички котви на материята, е изгубило навеки почва. Той е винаги нов, вечно млад и плодоносен.
 Живият и безсмъртен пример на проявена Божествена Любов е Личността и Делото на Христос. Без да събудим Христовото начало, Христовото съзнание у себе си, не бихме могли да изпълним предназначението си в материалната действителност. А това може да стане, само ако превърнем Христовото благовестие в свой начин на живот.
Естествено е Любовта да постигне своя апогей във възлюбването от все сърце на Твореца и Промислителя на този свят .В същото време сме длъжни да я проявяваме и към всяко едно от творенията Му. Само така бихме могли да изпълним със съдържание Неговата абсолютна Правда, според която Той се отнася с безусловна Любов към всеки, към всички и към всичко. В хармоничната прегръдка между Божествените Правда и Любов се таи осмислянето на всяко индивидуално съществуване. Понеже истинската Любов не може да не бъде абсолютно справедлива, тъй както и съвършената Правда неспирно пие от извора на Божията Любов, за да изпълни докрай задачата си във Вселената. Да любиш по Божествен начин, означава още да си осъзнал Единството на живота и да се бориш за неговото утвърждаване.
          Прониквайки в строежа на космическото Цяло и в същността и действието на неговите закони, мъдрецът установява отношения на хармония и взаимоотдаване с всички природни царства. С всяко от съществата той разговаря на неговия собствен език. Към всяка от безбройните форми на сътвореното той се отнася с разбиране и спомага за това, те да бъдат максимално действени изявители на Духа, стаен в най-дълбоката им сърцевина. Така неговите хармонични взаимоотношения прерастват в активно съработничество за изпълнение на грандиозния Божий план за Всемира.
При неизбежния сблъсък с материята мъдрият се смалява, т.е. изпълва се с върховно смирение спрямо всички условия на средата. Той ни за миг не допуска нито едно от тях да наруши вътрешния му мир и да заглуши гласа на безмълвието в сърцето му. Така неговото максимално самоограничение в материалното разширява безбрежно духа му и го прави мощен като Бога и едно с Него. Зрелият духовно човек е прозрял, че: “Вътрешният смисъл на живота се заключава в Любовта, в нейното приложение като пропуск, като динамическа сила” (Учителят Беинса Дуно). В този смисъл постигнатото от него смирение е плод на приложената в живота Божествена Любов.
          Съкровеният смисъл на живота е съсредоточен безспорно в Любовта, но с не по-малка сила – и в нейната Божествена посестрима, Истината. Учителят на Бялото братство у нас го е казал с пределна простота: “В Истината е скрит смисълът на живота.” На друго място в теоретичната си концепция той предлага нов аргумент, свързвайки го и с една от най-проникновените реплики на Първоучителя Христос: “Христос казва: “Глава на Словото е Истината.” Значи Истината е начало на нещата. Тя определя посоката, към която ние се движим. За да добие вътрешен смисъл, животът трябва да има определена насока.” Някой навярно би запитал: “Към какво тогава да се стремим – към Любовта или към Истината?” Неправилен въпрос. Отговорът е, че не бихме могли да изкачим върха на Божествената Истина, ако не сме изпълнени с великата Любов. И не е възможно да се потопим изцяло в Божествената Любов, ако не сме пределно истинни. Постигането на Божествената Истина ни дарява свобода (Йоан 8:32), която от своя страна ни прави способни да проникнем в дълбините на Смисъла: “Казано е в Писанието: “Истината ще ви направи свободни.” Следователно само чрез Истината човек придобива свобода. Щом придобие истинската свобода, той ще разбере смисъла на живота, ще се освободи от заблужденията си. Това значи да се облекчи, да постави нова основа на живота си” (Учителят Беинса Дуно).
Смисълът на живота има и друго измерение – хармонията като проекция на съвършенството в света на формите. Тя произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворното сътрудничество между всички елементи на Цялото. Учителят Беинса Дуно я назовава “съгласие” и я характеризира като мост на пълноценен обмен между човека и Бога, между хората и между личността и нейната душа: “Христос казва: “Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни!” Това значи: разбирайте нещата, както Бог ги разбира! Бъдете в съгласие с Бога, с ближния си и със своята душа! Този е смисълът на човешкия живот на земята.”
Изпълненият с Божествена Любов човек, разкъсал веригите на всички кармични обвързаности, открива смисъла на по-нататъшното си съществуване в служението .
Човекът е същество със сложен строеж: седем тела (или принципи, носители на съзнанието), изградени от субстанцията на съответното космическо поле (зона, сфера, свят), както и енергийните потоци, характерни за всяко от тези полета, които оживяват телата и им осигуряват пълноценно съществуване в конкретната област на всемирното проявление на Духа. В този ред на мисли присъствието на човешкото същество във всяка зона на великата Реалност предполага откриване и реализиране на смисъла на това присъствие на съответното равнище. Учителят Беинса Дуно разяснява същността на смисъла, отнесена към първите три, най-низшите тела на човека в настоящия етап от неговата духовна еволюция – физическото (материалното), астралното и менталното (умственото): “Казвате: “Какъв е смисълът на живота?” – Животът има трояк смисъл. Първо, смисълът на живота се отнася до физическото тяло на човека, да си създаде той здраво, добре организирано тяло, в което духът и душата да живеят, да извършват своята работа на Земята. Второ, смисълът на живота се отнася до астралното, или звездното, тяло на човека, да подобри неговото състояние, да повдигне неговите чувства и желания на такава степен, че да уравновеси силите на неговото сърце. Тъй организирано това сърце, Любовта ще влезе в него като енергия, като сила, която ще донесе живота. Иначе това тяло може да бъде пълно с отрицателни чувства и низши желания, които ще му причинят смъртта. И най-после, смисълът на живота се отнася до умственото тяло на човека, да създаде той в себе си  здрав мозък, който да възприема само ония мисли, необходими за храненето на неговия дух. Щом разбере смисъла на живота по този начин, човек се намира вече пред границите на Божествения свят, пред живота на душата, дето съществуват закони на пълна хармония, закони на вечна красота и единство.” Следователно да откриеш смисъла на живота, отнесен до конкретно твое тяло, означава да изградиш от това тяло съвършен проводник на духа
 В заключение – има два вълшебни ключа, които разтварят широко портите към царството на смисъла на живота: 1) изпълнението на закона на Любовта;
 2) предаността към един висок идеал. Нашето ежедневие на всяка крачка ни подлага на изпитания дали и доколко сме достойни да получим двата ключа от невидимата ръка на Провидението. Понякога изпитите са очевидни, а друг път – забулени в одеждата на житейски ребус или драма.

Няма коментари:

Публикуване на коментар