Свидетелството на светлината

(Есе върху беседата „Те свидетелстват”)

В системата на правото свидетелството представлява изявление на очевидец, обикновено давано под клетва, с което той доказва или опровергава нечие твърдение. В религиозната лексика свидетелството дава израз на вярата и убежденията на конкретен човек, който ги излага пред членовете на своята духовна общност или пред външни за нея хора с цел те да бъдат приобщени към отстояваните от него възгледи. В мотото на разглежданата беседа свидетелството е използвано в първия посочен смисъл. Христос изтъква пред Своите слушатели, че делата Му свидетелстват за това, кой е Той и каква е Неговата мисия на Земята.
В същност това е свидетелство на вечната Божествена Светлина за самата себе си, тъй като Спасителят на друго място в Новия Завет подчертава, че Той е Светлината на света (Йоан 9:5). Светлината на Божественото не заслепява, а вдъхва живот. Тя притежава силата да възкресява мъртвите и да пробужда душите на онези, които са дорасли да възприемат благотворното ѝ въздействие.

Бог и всички, които са съединили съзнанието си с Неговото, са източници на такава Светлина. Излъчват я единствено Божиите синове и дъщери, завоювали венеца на съвършенството. „По същество съвършенството е непостижимо, но разбирането му е постижимо” – подчертава Учителят Беинса Дуно. Той има пред вид съвършенството на самия Бог, което никога не може да бъде постигнато от сътворените същества. Техният връх на съвършенството е едва в подножието на Божия. Бог затова е Бог, защото никой никога не би могъл да извиси ръст, колкото е Неговият, нито пък да проникне в бездната на Същността Му. Съвършенството на Небесния Отец е вечната цел на Всемирното Развитие като цяло и на индивидуалната духовна еволюция на всяко от живите същества. Това е съвършенство, което осмисля съдържанието на мировата еволюция и обуславя нейната безкрайност във времето.

Нашата жизнена цел е именно това най-велико съвършенство на Създателя независимо от неговата непостижимост. Придвижването ни по пътеката на съвършенството придава смисъл на еволюционните ни усилия, на всички уроци, които усвояваме и във видимия, и в невидимия свят. Понеже, както заявява авторът на беседата: „Да разбирате смисъла на своя живот – това е великото учение в света.” В случая учението не е теоретическа система, а набор от лични духовни опитности, които в своята съвкупност съграждат общата картина на Битието, най-важните космически принципи, закони и взаимовръзки, както и ролята на дадения човек в сценария на вселенската драма. А щом веднъж си узнал сценария, твой дълг е да го следваш докрай.

Божествената светлина свидетелства сама за себе си поради естеството и произхода си. Придобитата от ученика по духовния Път светлина свидетелства от своя страна за постигнатия от него еволюционен ръст и за добродетелите, които е култивирал по Пътя. Това е неговата аурична светлина, специфичната оцветеност на аурата, въз основа на която безпогрешно могат да бъдат разчетени неговите реални постижения и проблеми за решаване, степента на духовната му зрелост и мястото му по йерархичната стълбица, съединяваща Небето и Земята.

Бог, Който е вечната Светлина, се стреми да приобщи към нея всички сътворени от Него същества. В Лоното на Върховната Божество, в самото Му ядро тази Светлина е толкова ярка, че за хипотетичния външен наблюдател тя изглежда като непрогледен мрак. Това е мракът, от който се излъчват всички енергийни потоци на Божията творческа изява, всички енергийни вълни, всички индивидуални лъчи живот, които наричаме „монади”. В този мрак се крие недостъпната и за най-фините духовни сетива изначална Светлина – прародителката на всичко съществуващо.

От свидетелството на Светлината се нуждаят всички, които все още не са я познали. Познаеш ли я веднъж, ти заживяваш в нея и сам се превръщаш в свидетел за нейната животворяща мощ, за нейното Божествено величие, за непреходната красота на нейното космическо проявление.

Константин Златев