четвъртък, 16 февруари 2017 г.

Нюанси на жертвата



(Есе върху беседата „Докрай”)


Да претърпиш докрай, ще рече да преодолееш достойно всички земни изпитания, да усвоиш за отличен всички уроци, които така щедро ти предлага материалният свят, и да прекрачиш с чест прага на Царството Небесно. В християнското учение тази личностна реализация се нарича „спасение“. На езотеричен език нейният еквивалент е преминаването на съзнанието в някое от фините тела на човека в космическа област с повече от три измерения. В общия случай това е астралното поле около планетата Земя.

Духовното постижение, което християните назовават „спасение“, изисква жертви. Под „жертва“ обикновено разбираме доброволна раздяла с нещо, което ни е скъпо. Има множество видове жертви – както по отношение на обекта (какво точно  жертваме), така и по отношение на субекта (кой прави жертвата и от какви подбуди).
В старозаветната епоха широко разгърнатата система от жертвоприношения на израилтяните имаше заместителен характер. Хората жертваха птици, животни и храни като акт на изкупление за собствените си грехове. Жертвата засягаше приносителя ѝ най-вече материално – цената на пожертваното, и имаше за задача да го откупи пред Божиите очи.
В новозаветната епоха, след земната мисия на Христос, отпадна окончателно заместителното естество на жертвата. Тя се превърна в осъзнато морално действие, което цели да ни помогне да направим решителна крачка по пътя към Божественото.
Относно същността и нюансите на жертвата Учителят Беинса Дуно споделя: „Според мене жертвата не подразбира смърт, но самоотричане от известни блага, с които човек се ползва на Земята.“ Има случаи, в които жертвата може да предизвика отнемането на живота на онзи, който я прави. Тогава говорим за саможертва и ако тя е извършена в името на благородна цел, я възприемаме като духовен подвиг. В конкретния случай Учителят на Бялото братство набляга на друг нюанс на жертвата – доброволното самолишаване от притежания и придобивки, които имаме право и възможност да ползваме в течение на земния ни живот. Какви са те? – Най-вече материални блага или привилегии, които са наше лично достояние; някои от тях може да сме получили чрез положени от нас съответни усилия, а други може да са ни дадени наготово. И в първия, и във втория вариант тези блага притежават определена стойност за нас и като правило не бихме се разделили с тях при никакви обстоятелства.
Освен по изключение. И това именно изключение наричаме „жертва“.
Ако извършим отричането от въпросните блага по собствена воля, това наистина е жертва. Ако ни ги отнемат насила, тогава не става дума за жертва, а за престъпно нахлуване в индивидуалното ни пространство, съпроводено с посегателство над нещо ценно за нас.
Историята изобилства с удивителни епизоди, в които обикновени наглед хора, които може никога да не са размишлявали върху понятието „жертва“, извършват велики дела, жертвайки материални блага, здравето или дори живота си. Техните имена остават написани със златни букви в паметта на човечеството. Прекланяме се пред тях като герои, посвещават им песни и поеми. Върхът на саможертвата е твърде висок и малцина успяват да го превземат.
За окултния ученик жертвата има множество нюанси и измерения: от всекидневното пречистване на мислите и чувствата, когато полага на жертвения олтар стремежите на низшата си природа, до доброволното самоотдаване – включително и при необходимост с пожертване на живота си – в името на святото Дело, завещано му от неговия духовен Учител.
Жертвата е плод на съзнателно решение да се разделим с нещо, което ни е скъпо, за да извисим душата си, да сторим добро на ближния или да внесем скромен дял в изпълнението на Божия план за Земята и човечеството. Колкото повече дадеш, толкова повече ще получиш. Ала отдаването не е заради получаването, а заради служението на един висок идеал.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар