(Есе
върху беседата „Дванадесет племена”)
Числото 12 играе съществена роля в
структурата и развитието на познатия ни свят. 12 са: месеците в годината,
зодиакалните знаци, часовете и тези на нощта, Израилевите племена в
старозаветната епоха, апостолите на Христос в началото на новозаветните
времена, всички сетива на човека – видими и невидими, от които днес познаваме
само пет, и т.н. За същността и съдържанието на числото 12 свидетелства и
Учителят Беинса Дуно: „... Числото 12
показва методи, сили, чрез които човек може да работи, да развива своя живот.“
В тази реплика силите съответстват на вътрешната енергия и потенциал на числото 12, а методите – на начините, по които този потенциал може да бъде използван от човешкото същество за неговото духовно израстване.
В тази реплика силите съответстват на вътрешната енергия и потенциал на числото 12, а методите – на начините, по които този потенциал може да бъде използван от човешкото същество за неговото духовно израстване.
Основният акцент в тази беседа пада
върху някои от даровете, които ние получаваме безвъзмездно от Бога, и пътищата
за тяхното оползотворяване в земното ни битие. В тази връзка авторът на
беседата отбелязва: „Животът, знанието са
дадени на човека даром, но той трябва да ги придобие. Това значи: ако иска да
задържи, да развие живота и знанието, човек трябва да работи.“
Изводът е, че даровете, които
получаваме от Небесния ни Отец, са наше лично достояние, но същевременно и наша
свещена отговорност. Той ни ги предоставя съвършено безкористно, но не за да им
се любуваме в пасивна съзерцателност, а да ги използваме по предназначение. А
предназначението е само едно – те да се превърнат в действени инструменти за
нашето самоосъществяване в Неговия Дух.
Животът е безценен дар, само ако е
изпълнен със съдържание според Божия промисъл за всекиго от нас. Главната му
насока би следвало да бъде единствено стремежът да арзгърнем изцяло вътрешния
си потенциал в направление към Божественото. Знанието, което придобиваме в
общуването със себеподобните и Живата Разумна Природа, е особено важен елемент
от осмислянето на жизнения ни път и отправянето на всичките ни усилия за
достойното му увенчаване – за слава Божия и за благото на нашите души, както е
обичал да повтаря Учителят Беинса Дуно.
Ние можем да постигнем всичко това,
ако неуморно работим върху себе си. Тази работа е ежедневна, ежечасна, ежеминутна.
За нея няма почивни дни и ваканционно летуване. Тя изисква от нас цялото ни
внимание, желязна самодисциплина и самоконтрол, обективно самонаблюдение,
Божествено търпение, постоянство и пълна отдаденост в името на поставената цел.
Водещият мотив, двигателят в нашата
работа е или би трябвало да бъде Любовта: „За
да може да работи човек, непременно трябва да обича някого.“ Човекът,
потопен в лъчите на Божествената Любов, е способен да твори чудеса. Всичко,
което създаваме с Любов, е нашият дар за Бога. Той не се нуждае от плодовете на
нашите усилия, а само от преданата Любов, която ги е впрегнала на работа.
Всичко, извършено с Любов, се превръща мигом в прекрасен цвят в райската
градина. Всичко, което извършваме без Любов – независимо от крайния резултат, –
е данък, платен на рутината и на неспособността да приемаме и отдаваме същата
тази Любов.
Ученикът в Школата на Всемирното Бяло братство е озарен
от съзнанието, че е призван да служи на Бога в името на Неговата безгранична,
всеобхватна и всеопрощаваща Любов. Само тя осмисля земните му дни, само тя го
води неустрашимо, неотклонно и безпогрешно по пътеката към сияйните върхове на
съвършенството. Ученикът улавя в сърцето си топлите, живителни струи на тази
Любов – великия дар на Бога, с който го удостоява Неговият пълномощен Пратеник
– духовният Учител, наставникът на окултната Школа. Свещен дълг на ученика е да
поеме колкото може от океана на Божествената Любов, да я усвои и да я превърне
в красив букет от светли мисли, чисти чувства и благородни дела. За останалото
има грижата сам Бог...
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар