понеделник, 6 март 2017 г.

Страхът




Няма по-сериозно препятствие по духовния Път от страха. Нерядко той издига прегради, които не успяваме да преодолеем. И когато не смогнем да се преборим с него – т.е. със самите себе си, тогава попадаме в плен на неувереността, на липсата на упование в собствените сили. А понякога – и в подкрепата на Небето... Така страхът накърнява нашата вяра, подрива устоите на жизненото ни проявление, поставя под съмнение стойности, които изграждат мирогледа ни.
В хилядите си беседи, както и в лични разговори със свои последователи великият духовен Учител на България и планетата Земя Петър Дънов/Беинса Дуно разглежда обстойно проблема за страха – и от позициите на духовно-езотеричното познание, и от чисто практическа гледна точка.
Какъв е произходът на страха?
Според Словото на Учителя Беинса Дуно той може да бъде плод на обективни външни условия: Страхът естествено възниква, той показва, че минаваш през област, дето има опасности. Страхът е предпазно средство.“ В случая ролята на страха може да бъде окачествена като положителна – той възниква, за да ни предпази от обстоятелства извън нас, които могат да ни навредят. Предупреден от страха за евентуалната заплаха, човек мобилизира физическите и психическите си сили и се подготвя да посрещне нежеланото максимално подготвен.
Различна е ситуацията, когато страхът произлиза от правила и норми в обществената среда, които ни ограничават и посягат пряко на свободата ни: „Страхът е дошъл в света заедно със закона. Щом се явил законът, заедно с него се явил и страхът, дето има закон, там има и страх. Дето е страхът, там е и законът. Защо се страхува човек? За да не изгуби свободата си. Като се наложи законът, човек започва да се страхува. Защо? Защото законът всякога ограничава. Общочовешкият морал в нашата съвременност е на такова равнище, че предполага необходимостта от законова уредба за поддържане на реда в социалната среда. Законите осигуряват този ред и защитават правата на гражданите, но същевременно пораждат и редица задължения, т.е. ограничения на личната свобода. Ограниченията са нужни, за да предотвратяват злоупотребите с индивидуалната свобода, за която всеки от нас има собствено разбиране. В разговорната ни реч съществува понятието „слободия“, чието съдържание отразява именно липсата на осъзнаване какви са границите на свободата ни и как, когато ги престъпваме, нарушаваме обществения ред и засягаме свободата на ближния.
Страхът е непосредствено свързан и с чувството за притежание на собственост – една от великите заблуди на мировата илюзия Майя. Само единици измежду нас са онези, чиято дълбока и искрена вяра в Бога са ги довели до убеждението, че всичко на този свят принадлежи единствено и само Нему и че това, което притежаваме тук и сега, ни е дадено само за временно ползване – в рамките на един земен живот. И че би следвало да използваме разумно това притежание, както заявява Учителят Беинса Дуно: „За слава Божия и за благото на нашите души.“ За всички останали притежанията са естествена даденост или необходимост, която – ако ни бъде отнета – довежда до тежки терзания и усещане за невъзвратима загуба. По този повод великият Посветен споделя: И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът.“ Както е видно от тези негови думи, страхът може да се роди не само от реална загуба на някакво притежание, но и от потенциалната заплаха за такава загуба, както и от несбъдване на желанието за нова придобивка. И трите случая говорят красноречиво за здрава обвързаност с материалния свят и предлаганите от него блага, които са преходни и рано или късно ни изоставят. Или те се изчерпват, или интересът ни към тях изтлява.
Любопитен е произходът на страха, произтичащ от опитности в минали въплъщения: „На какво се дължи страхът? – На несполучливите опити в миналото на човека. Несполучливите опити може да се дължат на ненаучени житейски уроци, на неовладяно его, алчност или стремеж към непрестанно умножаване на притежанията. Те като правило създават кармични задължения и в настоящото прераждане предлагат сценарии, подтикващи ни да усвоим ненаученото и да продължим свободни нататък.
Страхът може да възникне и при сблъсъка с изпитанията в живота, когато не успяваме да ги преодолеем успешно: Първоначално човек е смел, предприема една или друга работа. Ако среща препятствия и неуспехи, той става страхлив. Колкото неуспехите и мъчнотиите му се увеличават, той става все по-страхлив.“ Загубата на увереност в самия себе си, неправилната преценка на собствените сили, надценяването на рисковете, които крият житейските уроци, биха могли да създадат трайно усещане за страх. То постепенно се превръща в спирачка за личната инициатива, поражда нерешителност, плахост, излишни задръжки. Този вид страх може да бъде надмогнат единствено със сериозна работа върху самия себе си – върху волята и решимостта да провеждаме конструктивните си идеи докрай.
Всеки от нас, хората, представлява естествен приемател и предавател на мисли. Те изпълват целия ефир и понякога оказват значително въздействие върху моментното ни състояние – способни са да променят настроението ни на мига без всякаква видима причина. Могат и да предизвикат чувството на страх: Някой се страхува от една мисъл, влязла не навреме в главата му. Той сам я преувеличава и се страхува от нея, като от огън.“ Лечебното средство в такава ситуация е да осъзнаем, че мисълта, породила страха, не е наша, и да я отпратим обратно в пространството.
От друга страна, именно мисълта е тази, която ни прави разумни същества. За погледа на ясновидеца повечето от нашите мисли са недостатъчно добре организирани, целенасочени и в крайна сметка плодотворни. Те просто прекосяват териториите на съзнанието ни и отлитат така неусетно, както са се родили. По духовната пътека концентрираната и насочена към Всемирното добро мисъл е задължително условие. А когато тя е съчетана и с искрена и дълбока вяра в неизменно добронамерения Промисъл на Твореца, тогава притежаваме най-силното оръжие в битката за самоосъществяване в светлината на Неговата свята Воля. И обратно: „Слабата мисъл и колебливата вяра внасят страха в човека.“ Страхът става естествена последица от неовладените мисли и клатушкащата се при съприкосновенията с предизвикателствата на действителността вяра.
В своите беседи Учителят Беинса Дуно посочва още една причина за възникването на страха – раздвояването на съзнанието: „Същевременно раздвояването на съзнанието ражда страх в човека. Някое дете открадне едно яйце от дома си и от страх да не го види майка му то се преструва на болно. Страхът от наказанието е резултат на раздвояване на съзнанието в това дете.“ Съзнанието се раздвоява, понеже съвестта на човека му подсказва какво е правилното поведение в конкретна ситуация, но той постъпва по друг начин, следвайки собствените си пориви и желания. Разкъсван от противоречието между гласа на съвестта и избраното от него действие, той започва да изпитва страх от резултатите на това, което е извършил.
Известна е силата на самовнушението. Приложена в дадена насока, тя е в състояние да даде богати плодове, понякога надминаващи предварителните очаквания и намерения. Ала може да бъде използвана както за самоусъвършенстване, така и – ако ѝ се подчиним безволево – за саморазрушение: От страх човек може да заболее, без никакви бацили.“ С подобен смисъл са и други разсъждения на Мировия Учител:  „Мнозина от вас боледуват, защото са страхливи. Най-малката болест: треска, хрема или каква и да е друга, ви плаши.“ Както и: „Ако заболее човек, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне, и положението му се влошава.“; „Не е страшна болестта, тя е педагогически метод за възпитание. Страшно е преувеличаването на болестта.“ Страхът, предизвикан от самовнушението, има разрушително действие. В такава ситуация можем да си помогнем, като осъзнаем, че всичко, което ни се случва в живота – независимо как го възприемаме в момента, е за наше добро. И заредени с търпение и разбиране, с непобедима вяра в Божието водителство, ще се преборим със собствената си слабост и ще продължим напред по-силни и по-мъдри.
Когато сме наясно с това, какво Бог очаква от нас, а извършваме противното, тогава няма как да не ни сполети чувството на страх. Страх, че не сме изпълнили Неговата воля, че заслужаваме наказание. Той е вселюбящ и всеопрощаващ и никога никого не наказва. Възмездието идва от нарушаването на духовните закони, господстващи в цялата Вселена. Така че самите ние наказваме себе си. За това, че неизпълнението на Божията воля ни изпълва със страх и ни лишава от спокойствие и свобода на духа, свидетелства Учителят на Новата планетарна култура: „Онзи, който не изпълнява Божията Воля, всякога ще има страх в своето сърце и никога няма да бъде спокоен и свободен.“ Страхът помита вътрешния мир и изковава вериги за свободната ни воля. Той ни захвърля безпощадно в мрачните пустини на безизходицата и безнадеждността. Спасението изгрява на душевния ни хоризонт, когато осъзнаем, че трябва безусловно да подчиним волята си на Божията, и последваме този благодатен и целителен импулс без колебание.
Ако има универсално средство за победа над страха, това без съмнение е Божествената Любов – висшата октава на това велико чувство, родено в сърцето на Всевишния и дарило живот на цялото творение. Отсъствието на Любовта – безлюбието, като правило довежда в съзнанието ни господството на страха: „Любовта изключва страха, обаче безлюбието, омразата раждат страха.“ Ако към липсата на Любов добавим и омраза, тогава попадаме в плен на тъмното начало и се изправяме пред реалната заплаха да загубим човешкия си облик. Изкуството на поляризацията ни съдейства да заменим разрушителните пориви с истинска, дълбока и искрена Любов. В нейния огън изгаря всяко зло и се въдворява светликът на Всемирното добро.
В логическа връзка с произхода на страха е и проблемът за видовете страх. Учителят Беинса Дуно различава голям, малък и среден страх, имайки пред вид очевидно неговата интензивност: Вие имате голям страх, страхувате се от нищо и никакво. Големият страх не е на място, но и малкият страх не е на място. Трябва да дойдете до средната линия на страха, която е линия на благоразумието. Докато се движиш наляво и надясно в страх, ти всякога ще губиш равновесие. За да запазиш равновесието, ще вървиш по перпендикуляра.Големият страх преувеличава опасността или риска, а малкият ги подценява. Умереният страх, сиреч този, който е породен от благоразумие – от правилна преценка на положението, може да ти помогне да се справиш успешно с проблема, запазвайки равновесието и вътрешния си мир.
В зависимост от сферата на проявлението си страхът може да бъде външен и вътрешен: Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх... Според мене като основа на вътрешния страх седи желанието му да се удоволства в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използва живота с всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лош, за да изгуби доброто мнение и разположение на хората.“ Външният страх бива предизвикван от обекти в околната среда, а вътрешният – от нерешени душевни проблеми. По-лесно е да се справим с външния, отколкото с вътрешния. И двата, обаче, изискват максимална мобилизация на волята и преодоляване на препятствия, които сме допуснали да се появят в интимния свят на собственото „аз“.
Различните видове страх предизвикват различни реакции от страна на човека. Те се отразяват и на външността му, особено ярко рисуват отпечатъка си върху лицето му: „Ако вие измените състоянието на страх в себе си, ще се измени и вашият цвят на лицето. Червеният цвят показва един вид страх в човека. Портокаленият цвят показва друг вид страх. Зеленият – трети вид страх. Жълтият друг вид страх. Синият – пети вид страх, и т. н. Всичките цветове изявяват известни видове страх. За пример, ти се разгневиш – това е от страх. Казваш някому: «Как можеш да ми вземеш хляба? Знаеш ли, че излагаш живота ми на опасност!» И току извадиш ножа, браниш живота си. Защо? – От страх.Отделните цветове, посочени от Учителя Беинса Дуно, отразяват различни вътрешни състояния, породени от страх, които се проектират и на лицето. Който умее да разчита тези знаци, притежава допълнително и достоверно средство за изследване на човешката душевност и за предприемане на адекватни действия в ситуация, изискваща успешно справяне със страха.
В подобен дух са и следните думи на Учителя на Бялото братство: Някои позеленее. Защо? – Който позеленее, показва, че обича материалния живот. Този пък, у когото страхът има портокален цвят, той е човек, на когото личните чувства са уронени, личният му престиж е уронен... Когато е засегнат неговият ум, явява се жълтият цвят на страха... Виолетовият цвят пък изразява сила. В разглежданите случаи цветът на страха свидетелства за определени личностни наклонности и характеристики. Цветовата гама, представена от Учителя Беинса Дуно, може да бъде възприемана и като условна, но тя е основана на съвсем конкретно вътрешно съдържание.
Темата за страха не би била пълна, ако не се спрем на въпроса как да се справяме с него. И в тази насока указанията на Учителя на Божествената Любов Беинса Дуно носят достойнствата на безценен помощник. Преди всичко той изтъква, че надмогването на животинските импулси и състояния у човека и трансформирането им в образци на духовна извисеност не би могло да бъде осъществено без освобождаване от страха – пълно и окончателно: При сегашното състояние на хората онези, които искат да преминат от животинското към човешкото, трябва абсолютно да се освободят от страха.“ И в това направление на нашата земна изява от решаващо значение е целенасоченото използване на свободната ни воля. Без огромно волево усилие и сила на духа животинското у нас не може да бъде преодоляно; то ще продължава да ни тегли надолу – към клопките на материалното, и е в състояние да доведе дори до разпад на личността. Страхът произлиза от животинското начало у човека и за да го надраснем, той следва да бъде напълно заличен от богатата палитра на душевните ни преживявания. Това е дълъг и труден процес, но не и невъзможен за реализиране. Хората с издигната духовност го доказват без съмнение.
Будността на съзнанието, за която непрестанно призовава Учителят Беинса Дуно, и в случая с преодоляването на страха е от решаващо значение: „Човек трябва да има будно съзнание, да работи върху себе си, да се освободи от вътрешния страх.“ Будното съзнание гарантира правилна самооценка и точна преценка на външните обстоятелства, изряден самоконтрол и бърза ориентация във всяка житейска ситуация. При това положение просто не остава място за страха. Той отстъпва автоматично на адекватна и резултатна реакция в зависимост от изискванията на момента.
Мощно средство за справяне със страха е свързването с положителните сили в Живата Разумна Природа: „Щом се страхува, човек привлича отрицателните сили в Природата и става страхлив. Ако не се страхува, той се свързва с положителните сили в Природата.“ Кои са тези сили? – Всички разновидности на космическите енергии, които на планетарно равнище разпознаваме като светлина, топлина, електричество, магнетизъм, радиоактивност, ядрени сили и пр. Всички те по някакъв начин са свързани със собствените енергии на човека и при наличие на баланс могат да бъдат отличен помощник при общуването с околната среда. А един такъв балансиран човек просто няма от какво да се страхува.
Всекидневието ни е изпълнено с всякакви противоречия, които нерядко пораждат болка, страдания, страх. Както е известно от духовното познание, универсалният метод за справяне с тези отрицателни състояния е приемането и отдаването на Божествена Любов: „Когато противоречията изчезнат, страхът отстъпва мястото си на Любовта.Висшата проява на Любовта е едновременно профилактично и терапевтично средство по отношение на страха. Който живее в непомръкващата светлина на тази Любов, никога не ще стане подвластен на коварната тръпка на страха. Когато разрешаваме правилно противоречията по жизнената си пътека, изхождайки от позициите на Божествената Мъдрост, Истина и Правда, тогава дори и да сме изпитвали страх в процеса на разрешаването им, той рано или късно ще се трансформира в същата тази Любов.
Разумът съчетаем ли е със страха? Според Словото на Учителя на Бялото братство – да, но с уговорката, че разумността застава начело в мисленето и поведението на човека, а страхът остава последен: Когато някой казва, че не е страхлив, това значи, че е разумен. И разумният е страхлив, но понеже дава предимство на разумността, страхът остава на последно място.А това означава, че разумният се справя безболезнено с всички прояви на страха и не плаща никакъв данък на неговите попълзновения.
Верен съюзник в борбата срещу страха е правата мисъл. Това понятие е въведено от Учителя Беинса Дуно, за да обозначи най-правилната мисъл във всяка житейска ситуация – а именно мисълта, която отговаря най-точно на Божия план за конкретния човек и за тази ситуация: Мислете право и не се страхувайте. Казвате: „Какво зависи от мен?“ – Много нещо зависи.“ Правата мисъл ти предоставя най-силните оръжия за справяне с всички трудности и изпитания, включително страха. Нейното целенасочено провеждане в ежедневието, нейната т.нар. материализация повишава увереността в самия себе си, но не върху основата на илюзии и неестествени импулси, а върху непоклатимия фундамент на осъщественото Божествено предназначение.
Учителят Беинса Дуно посочва и три конкретни качества, които могат да послужат за надмогване на страха. При това той ги предлага в низходяща градация по отношение на тяхната ефективност: благочестие, благоразумие, предпазливост. Ето логиката на неговите разсъждения: „За да не се поддаде на страха, човек трябва да се ръководи първо от благочестието, после от благоразумието и най-после от предпазливостта. Ако се отклони от благочестието, ще спре на стъпалото на благоразумието. Ако се отклони от благоразумието, ще спре на стъпалото на предпазливостта. Ако се отклони от предпазливостта, ще се намери пред страха. И тогава не му остава нищо друго, освен да проточи задните си крака и да бяга, както заекът прави.“ 
Благочестието се явява свидетелство за чиста съвест, достойнство и праведност. Благоразумието от своя страна предполага наличие на благ разум, сиреч разум, воден от Доброто, Правдата и Любовта. Предпазливостта е помагало за избягване на излишни рискове и за трезв подход към потенциални и реални опасности. Ако не сме овладели първото, ще се наложи да прибегнем към второто. Ако и то ни изневери, остава третото. Ще отстъпим, за да не се провалим, и ще започнем да набираме сили, които да ни донесат успех в някакъв момент от бъдещето.
В Завета на цветните лъчи на светлината, съставен от Учителя Беинса Дуно през 1912 г. в с. Арбанаси, оранжевите (портокалените) лъчи са под ръководството на една от еманациите на Божия Дух – Духа на обещанието или Светия Дух. Авторът на тази свещена за духовно общество „Бяло братство“ малка книжка препоръчва използването на оранжевите (портокалените) лъчи за лечение – и на тялото, и на душата. Страхът като проблем от психическо естество също може да бъде надмогнат с подкрепата на тези лъчи. На помощ бихме могли да призовем и пряката слънчева светлина: Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите; с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ви ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие.“ Ако се боим от мрака извън нас или от този у нас самите, слънчевите лъчи са благодатно средство за неговото отстраняване. Нещо повече, те обещават трансформирането на ниските вибрации на страха във високите на благоразумието. Тази промяна на някого може да се стори нереална – едва ли не вълшебство от приказките, ала тя притежава съвсем реална основа в лицето на въздействието на оранжевите лъчи от спектъра. Остава само да изпробваме на практика как действат те.
И не само в разглеждания тук случай, но и при наличие на неконтролирани движения на мускулите – т.нар. тикове: „Вие трябва да знаете, че живеете в свят, дето има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете и краката. При това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи.Еволюционното предназначение на човешкото същество е да постигне пълна хармония между силите и енергиите на тялото и душата, между вътрешното и външното. Когато фактори извън човека нарушават тази хармония, на помощ идват духовни методи и средства, които да възстановят равновесието. Предложените от Учителя Беинса Дуно в Завета на цветните лъчи на светлината въздействия на отделните еманации на Божия Дух – при правилно приложение въз основа на неговите точни указания – гарантират желания краен резултат.
В заключение:
Страхът не фигурира в Плана на Бога Творец за човека. Той е следствие от неправилно отношение към факти и обекти от околната среда, от субективна преценка на собственото „аз” и на външни обстоятелства, от неразбиране на космическите закони или духовно невежество. Страхът съпътства разумното същество човек на определен етап от неговия еволюционен път. Постигането на духовна зрелост, на висока степен на съзнателност постепенно ще го заличи завинаги от палитрата на душевните изживявания.
А дотогава можем да го възприемаме не като даденост, а като елемент от уроците, които така щедро ни предлага земното ни битие. И с подкрепата на Словото на великите Посветени, при поемане на безкористно предложената от тях към нас десница на свръхсъзнанието да го преодоляваме и да го трансформираме в нещо добро, както бе посочено по-горе – в благоразумие. Така ще зарадваме Божественото у самите нас и ще му дадем възможност да се прояви в пълнота.


Константин Златев



Няма коментари:

Публикуване на коментар