събота, 22 април 2017 г.

Добро, свобода, разумност и сила


Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Защо трябва да правиш добро? За да бъдеш свободен! Човек може да бъде свободен и самостоятелен само в доброто. Вън от доброто никаква свобода не съществува. Злото ограничава човека. От друга страна, доброто е метод за усилване на ума. Например, от двама ученика онзи развива ума си по-добре, който помага на другарите си.

По-горе вече бе изтъкнато как правенето на добро ни доближава до освобождаването на индивидуалния дух от ограниченията на материалния свят. Свободата на духа е копнеж на всяко самоосъзнато Божие творение, на разумните създания в целия Космос. Изминал предългия и лъкатушен път във владенията на материята, научил всички уроци, които така щедро му предоставя тя, усвоил всички опитности и култивирал нужните добродетели, духът на човека надмогва горнилото на незатихващата битка за оцеляване и самоутвърждаване и се устремява в безграничните простори на Всемирния Дух. Извършването на добри, достойни и благородни дела е задължителна част от това велико приключение на живото създание, достигнало нивото на разума.

Потапянето в океана на Божественото Добро не само укрепва морала и издига душата, но и спомага за повишаването потенциала на ума. На сегашния етап от еволюцията на човечеството ние използваме нищожен процент от неговия капацитет – според някои източници 3-4 %, според други – 10 %. Вършенето на добро, което е част от плана на Бога за човека, разгръща обхвата на менталното тяло и съдейства за развиване на духовно зрение и други свръхсетивни способности. Такива са притежавали, например, почти всички светци от християнската традиция, както и осветените в Духа представители на другите религии и духовни учения.
Добродетелните хора се отличават и с особено висока духовна сила. Увереността, че са извършили точно това, което Бог очаква от тях, ги дарява със самоупование и непреклонност спрямо козните на Лукавия. Дори и да срещат съпротива от околните, те остават верни на себе си и продължават да следват избрания съзнателно път.
Неразделна част от служението на Доброто е взаимопомощта. Познавайки себе си и своите възможности и дарби, ти си преизпълнен с готовност да даваш на другите това, което е вече твое достояние и което би могло да им бъде от полза. И то напълно безвъзмездно и без да очакваш нищо в замяна. Който пази само за себе си придобитото, се спъва по своя път и ще се наложи да научи този урок в някое следващо въплъщение. 

- Всички искат да бъдат силни, но не знаят, че първо трябва да бъдат добри. Когато ти правиш доброто, то ще почне да тече към тебе като извор. Степента на доброто у човека определя кредита, който му се отпуска.


Същностна характеристика на Божественото Добро е неговата неизчерпаемост. Силата на личния дух е притаена в способността ни да вършим добро. Процесът на неговото извършване отприщва извора на Божието благословение и мощта на Неговото неизменно присъствие във Вселената те изпълва със сила, съзидателна енергия и непобедимост. Доколкото си отдаден на Доброто, дотолкова и можеш да очакваш подкрепата на Небето. Зависимостта между количеството и качеството на твоите добри постъпки е право пропорционална на енергията и помощта, които ти оказват светлите Същества във Вселената. Отдаденият на злото постепенно изцежда  жизнените си сили, тъй като при извършването му отдава огромна по обем енергия. И не на последно място – понеже накърнява фините фибри на космическата хармония и произвежда хаос и мрак. Който служи на Доброто, никога няма да почувства умора, нито ще бъде спрян по пътя си, защото на негова страна е цялата велика Разумност на творението.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар