Закони
на Доброто
(Размисъл върху едноименната
беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
- Защо трябва да правиш добро? За да бъдеш свободен! Човек може да бъде
свободен и самостоятелен само в доброто. Вън от доброто никаква свобода не
съществува. Злото ограничава човека. От друга страна, доброто е метод за
усилване на ума. Например, от двама ученика онзи развива ума си по-добре, който
помага на другарите си.
По-горе вече бе
изтъкнато как правенето на добро ни доближава до освобождаването на
индивидуалния дух от ограниченията на материалния свят. Свободата на духа е
копнеж на всяко самоосъзнато Божие творение, на разумните създания в целия
Космос. Изминал предългия и лъкатушен път във владенията на материята, научил
всички уроци, които така щедро му предоставя тя, усвоил всички опитности и култивирал
нужните добродетели, духът на човека надмогва горнилото на незатихващата битка
за оцеляване и самоутвърждаване и се устремява в безграничните простори на
Всемирния Дух. Извършването на добри, достойни и благородни дела е задължителна
част от това велико приключение на живото създание, достигнало нивото на
разума.
Потапянето в океана
на Божественото Добро не само укрепва морала и издига душата, но и спомага за
повишаването потенциала на ума. На сегашния етап от еволюцията на човечеството
ние използваме нищожен процент от неговия капацитет – според някои източници
3-4 %, според други – 10 %. Вършенето на добро, което е част от плана на Бога
за човека, разгръща обхвата на менталното тяло и съдейства за развиване на
духовно зрение и други свръхсетивни способности. Такива са притежавали,
например, почти всички светци от християнската традиция, както и осветените в
Духа представители на другите религии и духовни учения.
Добродетелните хора
се отличават и с особено висока духовна сила. Увереността, че са извършили
точно това, което Бог очаква от тях, ги дарява със самоупование и непреклонност
спрямо козните на Лукавия. Дори и да срещат съпротива от околните, те остават
верни на себе си и продължават да следват избрания съзнателно път.
Неразделна част от служението
на Доброто е взаимопомощта. Познавайки себе си и своите възможности и дарби, ти
си преизпълнен с готовност да даваш на другите това, което е вече твое
достояние и което би могло да им бъде от полза. И то напълно безвъзмездно и без
да очакваш нищо в замяна. Който пази само за себе си придобитото, се спъва по
своя път и ще се наложи да научи този урок в някое следващо въплъщение.
- Всички искат да бъдат силни, но не знаят, че първо трябва да бъдат
добри. Когато ти правиш доброто, то ще почне да тече към тебе като извор.
Степента на доброто у човека определя кредита, който му се отпуска.
Същностна
характеристика на Божественото Добро е неговата неизчерпаемост. Силата на
личния дух е притаена в способността ни да вършим добро. Процесът на неговото извършване
отприщва извора на Божието благословение и мощта на Неговото неизменно
присъствие във Вселената те изпълва със сила, съзидателна енергия и
непобедимост. Доколкото си отдаден на Доброто, дотолкова и можеш да очакваш
подкрепата на Небето. Зависимостта между количеството и качеството на твоите
добри постъпки е право пропорционална на енергията и помощта, които ти оказват
светлите Същества във Вселената. Отдаденият на злото постепенно изцежда жизнените си сили, тъй като при извършването
му отдава огромна по обем енергия. И не на последно място – понеже накърнява
фините фибри на космическата хармония и произвежда хаос и мрак. Който служи на
Доброто, никога няма да почувства умора, нито ще бъде спрян по пътя си, защото
на негова страна е цялата велика Разумност на творението.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар