Божественото Добро е непобедимо

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Веднъж при Йоан Кронщадски отишла една вдовица и го помолила да ѝ помогне. Йоан казал: „Да се помолим на Господа и след една седмица ще видя”. На следната седмица му дали един плик с голяма сума. Той го дал на  жената. Тя казала: „Много са”. Йоан отговорил: „Дадени са за тебе”.

Забележителният руски светец Йоан Кронщадски (1829-1908; свещеник, притежавал дарбата на чудотворството, канонизиран от Руската православна църква през 1990 г.) предлага нагледен пример в две отношения: първо, как да общуваме с Бога чрез молитвата; второ, как да изпълняваме безпрекословно Неговата воля, след като вече сме я узнали и разтълкували със сърцето, а не с разума.

Този велик светител освен това демонстрира пълно безкористие и съпричастие към болката на една самотна жена в нужда. Тя от своя страна проявява скромност, осъзнавайки, че предлаганата ѝ от духовника сума надхвърля реалната ѝ потребност. Но в крайна сметка тя приема решението на своя благодетел, тъй като разбира, че той следва указанията на Небето, на силите на Светлината, с които контактува непосредствено и с пълна увереност, че е в състояние да разгадае безпогрешно техните послания.

- Доброто винаги побеждава, понеже Бог е на неговата страна. В началото на борбата злото е по-силно, а в края доброто е по-силно. Който прави зло, постепенно губи всичко, а който прави добро, който люби, става силен, расте и се освобождава.

Всемирното Добро е непобедимо, тъй като то е неразделен елемент от най-дълбоката същност на Бога. Самият Той е символ и проявление на абсолютното Добро. Правиш ли добро, значи служиш на Всевишния, значи се съединяваш с онази част от Него, от която се излъчва Доброто. Никой не може да надвие Бога, затова и Доброто не може да бъде победено.

Неговият антипод – злото, е в състояние в тяхната неспирна и незатихваща битка да вземе надмощие в началото. Ала в края неизменно се налага Доброто. Главната разлика между тези две вселенски начала се състои в това, че Доброто – като частица от Божието естество – обладава безгранична сила, докато злото е ограничено в своите възможности, неговата мощ има своите граници. Затова когато човек върви по пътя на Доброто, силата му непрекъснато расте; той се зарежда с енергия от Божественото Добро. Духовният му ръст се повишава успоредно с добрините, които е сторил. Заедно с това той се доближава и до великата космическа Истина – за служението на Бога и ближния: съвършено безкористно, с пълна отдаденост и готовност за самопожертване. В един прекрасен миг поемането на тази Истина в дълбините на съществото му довежда до жадуваното освобождаване на неговия дух от оковите на материята. На другия полюс е онзи, който върви по кривата пътека на злото. То постепенно го изсушава, изстисква духовните и физическите му сили, деформира и тялото, и душата му. Такъв човек може да бъде разпознат от голямо разстояние – той придобива демонични черти, негативизмът му се излъчва и заразява с бацилите на злото не само собствената му аура, но и атакува аурата на онези, с които общува. Овладял изкуството на различаването, окултният ученик е длъжен при досег с такива индивиди да се огражда енергийно и да не допуска злотворните им енергии да му навредят.

В същото време не бива да се изпълваме с омраза или въобще с отрицание към тези, обсебени от злото човешки същества. Дори и да не ги приемаме вътрешно, бихме могли да им изпращаме Светлина и Любов с искреното желание да им помогнем да се преборят с разрушителната сила, на която доброволно са станали слуги.

 Константин Златев