Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 

Когато общият труд е посветен на някаква благородна цел, той сплотява, създава прекрасно чувство за общност и взаимност. Така се случи и в лагера на Бялото братство на Рила, когато възникна необходимостта да бъде изграден мост над рекичката, която извира от второто езеро. Малката група ентусиасти скоро привлече със самоотвержената си работа още много братя и сестри и делото скоро беше приключено успешно. Учителят Беинса Дуно присъстваше през цялото време на трудовата площадка и наблюдаваше внимателно извършващото се. Не даваше напътствия, но не откъсваше поглед от постепенно оформящото се съоръжение. След като всичко бе завършено, участниците в съвместното начинание се събраха около него и той се обърна към тях със следните думи:

 Да работиш и да даваш навреме:

- Някой път си казваш: „Това не ми се прави, онова не ми се прави”. Така се вкаменяваш. Човек трябва да знае какво да направи: помогни, където трябва, полей това дръвче, очисти този извор. Минаваш по пътя и виждаш камък. Вдигни го. Вдигането на това камъче ще ти донесе голямо щастие. Не питай: „Защо ще вдигам това камъче?” Като го вдигнеш, то ще се зарадва.

Известно е, че безделието и леността раждат всички пороци. Изпратени сме на тази планета, за да работим, да вложим своя труд за Общото благо, за едно удовлетворяващо всички настояще и още по-красиво бъдеще. Самият велик Учител Беинса Дуно на друго място в своето Слово заявява, че сме дошли на Земята, не за да бъдем щастливи, а именно за да работим. Разковничето на проблема е там, че в самата работа можем да открием щастието – щастието на съзиданието, на дълбокото удовлетворение, че си сторил нещо добро, нещо полезно и за теб, и за останалите. Когато вършиш нещо, винаги си поставяш някаква цел. Резултатът от твоите усилия следва да бъде постигането на тази цел. Всеки човешки труд е достоен за уважение и подкрепа. Дори и нищожна наглед дейност като вдигането на едно камъче от пътя би могла да принесе плод на Божията нива. Ако не го вдигнеш и пренесеш на безопасно място, някой човек може да се спъне в него, да падне и да се нарани или автомобил да спука гума. Незначителни на пръв поглед усилия са в състояние да доведат до мащабни постижения.

- Първото нещо е да работим върху своето повдигане и върху средата, в която сме поставени, да услужваме на всички. Всички хора, на които сте дали по една круша от вашата градина, са ви станали приятели. Затова е хубаво торбите ви да са пълни с круши.

В една от Своите проповеди Христос сподели със слушателите Си една важна духовна истина: „Но по-големият между вас да ви бъде слуга; защото, който превъзнесе себе си, ще бъде унизен; а който се смири, ще бъде въздигнат” (Мат. 23:11,12). Една от най-похвалните черти на смирението е поставянето на личния интерес под този на ближния, съобразяването с неговите насъщни нужни и задоволяването им според силите ни. Може да си по-издигнат в еволюционно отношение от брата или сестрата си, но това не ти дава право да го унизяваш. Напротив, повишава отговорността ти и изисква от теб да му станеш слуга, сиреч да си готов във всеки момент да сториш това, което му е необходимо в дадената ситуация. Смиреният знае как да услужва по най-добрия начин, в точното време и на точното място. Учителят Беинса Дуно в друга своя беседа подчертава, че когато повдигаме себе си, с това повдигаме и всички останали хора, цялото човечество. Колкото повече се повдигаш, толкова повече круши събираш в торбата си и можеш да зарадваш с тях все повече гладни души.

 Доброта и богатство:

- Някои са добри от немай-къде. Дайте на един човек сила, власт, богатство и тогава ще се види добър ли е. Частично доброто е присъщо на много същества. Например, и хищните животни са добри към своите малки.

Добротата на човека бива изпитвана най-вече в критични положения. Ако всичко ти е наред, е лесно да бъдеш добър. Или поне да се показваш като такъв. Изпаднеш ли в нужда или пък ближният до теб да попадне в беда, тогава си проличава дали си добър и доколко. Понеже и добротата се проявява на степени. Най-ниската е тази, при която ти се свиди да откъснеш от своето, за да го дадеш на нуждаещия се. Тогава си склонен с чужда пита помен да направиш. И това е добро, но нищожно. Учителят Беинса Дуно го нарича „частично”, тъй като не отговаря на всички изисквания за действително добро. Висшата степен на добротата се отличава с пълна безкористност и готовност за саможертва. Истинската доброта се изявява най-ярко в отношенията с непознати и малко познати хора. Ако в такива случаи съумееш да бъдеш добър, значи наистина си такъв.

Понякога съдбата те дарява с високо обществено положение, с власт и богатство. Това е сериозно изпитание, което далеч не всички издържат с чест. Нерядко в подобен житейски сценарий ненадейно се проявяват черти на характера на издигналия се по социалната стълбица човек, за които околните дори и не са подозирали. Тогава лъсва в пълния си блясък неговата истинска същност. Да си добър, когато върху теб се е изсипал рогът на изобилието, означава силен характер и убеждения, висок морал и горещо, всеотдайно сърце. Пред такива зрели духом люде широко се разтварят портите на Царството Небесно.

- Богат е онзи, който е умен, добър, способен, даровит, красив и здрав. Сиромах е онзи, който е лишен от тия неща. Който има тези неща, да отиде при онези, които са лишени от тях, и да ги повдигне. Разбира се, той ще се оцапа, но нищо от това. Като се оцапа, все едно че посява жито на нивата. То ще порасне и той ще бере плодовете. Иначе той може да си стои чист и свят, да няма допирни точки с почвата, но няма да има и плодове.

Авторът на беседата изброява качествата, на които следва да отговаря богатият човек. Разбира се, става дума за духовно богатство, а не за материално. Показателно е, че и физическото здраве спада към изискванията да бъдеш истински богат. „В здраво тяло – здрав дух” – сентенцията на древните римляни остава в сила и в този случай. На другия полюс е сиромахът. Той може да бъде милионер или дори милиардер според финансовото си състояние и в същото време да бъде кръгъл бедняк от духовна гледна точка.

Който притежава необходимите качества, има за свой нравствен дълг да отиде сред лишените от тях и да ги раздава напълно безвъзмездно. Какво иска да ни каже Учителят Беинса Дуно с твърдението, че в такава ситуация раздаващият благата си неминуемо ще се оцапа? Отговорът е, че той неизбежно ще поеме от отрицателните енергии на онези, които е споходил с благородно намерение: тяхната завист (дори и дълбоко завоалирана да е тя), подозрение в безкористието на действията му, съмнение в мотивацията му, вътрешна съпротива и пр. Важното е той да стори своето, без да обръща внимание на породените реакции, и душевната тор, която ще получи в замяна, да използва за наторяване на Божията нива. От такава грижа за посевите се раждат най-сладките плодове, най-щедрата реколта. Ако ли пък държи да си остане чист и незасегнат от хорския негативизъм, по-добре да не се заема с подобно начинание. Няма да се оцапа, но и няма да посее нищо – съответно и не бива да очаква никаква придобивка.

Константин Златев