сряда, 12 април 2017 г.

Абсолютно Добро

Закони на Доброто


(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата
„Разговорите при Седемте рилски езера”)


- Абсолютно добро в света е да бъдем добри за всички. Трябва да се научим да бъдем внимателни и нежни с малките растения, с малките животни. Това, което вършите на другите, вършите го на Бога! Добър човек е онзи, който и при най-лошите условия се стреми да върши волята Божия.

Абсолютното Добро е добро за всички; то притежава универсална сила, носеща блага за всички живи същества, за цялото Божие творение. Абсолютно означава точно това – че то принася безценен дар от Небето за всички, без изключение. Затова и е присъщо само на Всевишния. Единствен Той живее в царството на абсолютността. Всички етажи на творението под Него са в някаква степен подчинени на относителността. Само Той е способен да дарява добро на всички творения, без да забрави нито едно от тях.
Златното правило на старозаветната епоха бе да се стремим да не вършим на другите онова, което не бихме искали да вършат спрямо нас. Това е проява на пасивно добро. В новозаветните времена Иисус Христос прогласи новата редакция на това правило – да вършим на другите това, което бихме искали те да вършат за нас. Това вече е активно, действено добро. Важното е да не забравяме, че каквото и да сторим, сторили сме го не на някой друг, а на самия Бог. В същност сторили сме го на Божественото, което е стаено в ядрото на всяка индиивдуалност. Подобно знание повишава чувството за отговорност не само за делата, но и за мислите и чувствата, които също – между другото – са кармообразуващи фактори.
Учителят Беинса Дуно ни съветва да бъдем внимателни и грижовни и към представителите на растителното и животинското царство. Това е наш дълг – дълг на разумните същества, наречени „човеци”, които Създателят е натоварил със задачата да стопанисват разумно и с любов планетата Земя. Крайно време е да сложим точка на експлоататорското отношение към нашата космическа майка и да се отнасяме към нея с нужното уважение и привързаност – като деца към родител. И вместо да ограбваме безогледно богатствата ѝ, да установим отношения на хармония и сътрудничество с всичките ѝ дадености, с Живата Разумна Природа в цялото ѝ необозримо разнообразие.

 Саможертвата на напредналите Същества:

- Вие сте в началото на съвършенството. Никой да не мисли, че е към края на своята еволюция. Онзи, който е близо до съвършенството, има грамадни заложби. Който отиде горе, пак ще се върне на земята. Не можем да се освободим, докато цялото човечество не завърши своята еволюция. Защото, като завършим своята еволюция, ще слизаме да помагаме на другите. Един ден всички ще се излюпят и като цяло ще влязат в нова фаза.

Съвършенството също се придобива на степени. Началната е тази, когато поемаме по духовния Път с твърдата решимост да го изминем докрай. Последната се извисява до самия престол на Бога Вседържител. Появите ни в плът на тази планета ще продължат дотогава, докато не отговорим на всички критерии за тяхното прекратяване. Цикълът на самсара – раждане, смърт и ново раждане – бива приключен, когато разумното същество изплати всички свои кармични сметки и научи всички уроци на материята. Тогава то се присъединява към ангелските чинове и става постоянен жител на духовната вселена. Оттам отново може да се връща на Земята, за да помага на своите по-малки братя и сестри. Става дума за напредналите Същества, които са завършили земния (материалния) етап от личната си еволюция и са поели задачата да работят за духовното повдигане на човечеството. Това е акт на доброволна жертва за изпълнение на Божия план за една конкретна общност от разумни създания, каквито сме ние, хората. Тези велики наши Братя и Сестри ще бдят над нас и ще ни напътстват, докато и последният от човеците не прекрачи прага на духовното освобождение.

- Един светия, когато иска да помогне на стотина грешници, взема греховете им. Всички го хукат: „Ти си грешник!” В себе си той знае, че не е такъв, но отвън така изглежда. По-добре е да те хукат за погрешките на другите, отколкото за твоите погрешки.

Когато някое напреднало Същество слезе в плът на Земята, то като правило поема върху плещите се кармичния товар на група от хора. Най-яркият пример в тази насока е Учителят на Учителите Христос, Който изплати кармата на съвкупното човечество, пречисти астралната област около планетата и подготви пробудените души да станат носители на дарения от него еволюционен импулс, предначертаващ бъднините на всички ни за хилядолетия напред. Примерът, който дава Учителят Беинса Дуно със светията, ни идва на помощ, за да ни предпази от прибързани оценки за нашите ближни. Оказва се, че някой, когото възприемаме като непоправим грешник, може би е именно светец, поел върху себе си кармични обвързаности на редица истински грешници. Не знаем какъв е Божият промисъл за всеки човек, затова нека не се ангажираме с окончателно мнение, още по-малко – с резки и необмислени критики или присъди.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар