Четири закона за всемирното добро

Закони на Доброто

(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата

„Разговорите при Седемте рилски езера”)

Настъпва моментът от беседата на Учителя Беинса Дуно, когато той формулира четири закона на Всемирното Добро:

1) Ден, в който не сте придобили нещо добро, ще роди нещо зло във вас.

Ако човек не прави добро, идва злото. За да бъдеш добър, трябва да бъдеш свободен.

Този велик духовен Учител с планетарна мисия неведнъж е съветвал своите последователи всеки ден да извършват по едно малко добро. Тези действия постепенно се натрупват и принасят полза както на автора им, така и на цялото човечество. Друг път той ги наставлява, че ако имат възможност да извършат нещо добро, да го сторят без забавяне и колебание. Понеже, ако пропуснат подходящия момент, той никога няма да се върне. Никак не са малко житейските ситуации, които ни предлагат възможността да подходим към тях с добро. Будността на  съзнанието в случая е от решаващо значение за преценка на конкретния случай. Решителност, целенасоченост и силен характер в допълнение обещават положителна развръзка.

Така формулираният първи закон на Доброто ни мотивира да се избавим от всяка форма на пасивност и да бъдем съзидателни във всеки миг от живота си. Доколкото е възможно, разбира се... Не сторим ли доброто, назряло пред очите и разума ни, на негово място ще покълне отровният кълн на злото. Съществува разклонение на йогизма, наречено Карма-йога или йога на действието. Тя е един от трите пътя за постигане на съвършенство наред с Джнана-йога (Път на знанието) и Бхакти-йога (Път на Божествената Любов и преданото служение). Карма-йога утвърждава именно действията в полза на Всемирното Добро, които неизменно наливат вода в мелницата на Божия Промисъл за човечеството и планетата.

Само свободният човек може да извършва добро, твърди по-нататък Учителят Беинса Дуно. Защо? – Защото е извоювал правото си да има свободен избор и винаги го насочва точно към доброто. Пасивният, слабоволевият, слабохарактерният също има свободна воля, но доброволно се е отказал от нея, тръгвайки по пътя на най-малкото съпротивление. Неговият избор е ограничен, на моменти – напълно окован от принудителни наглед обстоятелства. Свободният по дух човек избира доброто като естествено продължение на самоутвърждаването си по духовния Път, където за Всемирното Добро няма алтернатива.

- Да нахраниш някого, да му дадеш пари, това не е още добро.

2) Доброто винаги се явява с Любовта. Доброто е външната страна на Любовта. Щом не любиш, не разбираш доброто.

Когато искаш да правиш добро, подтикът иде от Бога!

Материалната подкрепа не е задължително да бъде израз на Доброто. Тя може да бъде извършена по необходимост, под натиска на странични обстоятелства или дори за да се отървеш от нуждаещия се. Истинското Добро неизменно извира от океана на Божествената Любов. То е нейната външна страна, тъй като предлага конкретно осъществяване на нейния импулс, облича я в дрехата на добродетелни мисли, чувства и дела. Който не умее де обича, не би могъл да твори и истинско Добро. Ако Любовта в нейната висша проява отсъства, тогава на нейно място може да бъде въдворено чувството за дълг. И то да роди от своя страна действия на доброто. Ало това няма да бъде истинско Добро, а по-скоро негова имитация, лишена от живеца на Любовта. В дълбините на Всемирното Добро би могъл да проникне само онзи, който е познал великата Любов и я е превърнал в свое жизнено мото, в смисъл и съдържание на живота си.

Всяко истинско Добро се поражда от подтика на Божественото Начало. Бог е абсолютното Добро и Той справедливо очаква сътворените от Него разумни същества да улавят този подтик в ядрото на съществото си и да го реализират на практика, да го трансформират от импулс в реалност.

- Срещаш някой човек и му правиш добро. Втори път и да искаш, няма да го срещнеш, за да му направиш добро. Тъй че не пропущай случая. Когато давате нещо, имайте пред вид, че то принадлежи не вам, а на Бога!

3) Когато някой е натъжен, намерете начин тайно да му направите добро.

По-горе вече стана дума, че когато можем да направим някакво добро, следва да го извършим без колебание и забавяне, тъй като въпросният момент никога повече няма да се повтори.

Всичко на този свят принадлежи на Бога, така че когато даваме нещо на някого, ние не даваме своя собственост, а притежание на Твореца. Би било хубаво да не забравяме тази важна подробност, когато извършваното от нас добро е свързано с материална подкрепа.

Третият закон на Доброто изисква или очаква от нас да помогнем на ближния в ситуация, когато го е налегнала мъка. Тогава, без никой да разбере – най-малко онзи, към когото е насочен жестът ни, – бихме могли да го зарадваме с нещо, което да промени състоянието му. Анонимността в случая е особено съществена, понеже, ако я нарушим, стойността на благодеянието ни ще спадне почти до нулево равнище.

- Кажете ли си: „Аз направих това”, работата ви пропада.

4) Когато правиш добро, крий го. Никой да не го знае.

Това е велик закон. Нека само Бог да го знае. Това, което имаш, може да е оставено при теб за другиго.

Четвъртият закон на Доброто, формулиран от Учителя Беинса Дуно, прогласява необходимостта да съхраняваме извършеното от нас добро в тайна. Този закон има нравствена и енергийна страна. Нравствената се заключава в изискването да проявяваме скромност и смирение и да надмогваме гордостта и тщеславието. Суетата ни подтиква да потърсим признание и одобрение за доброто, което сме сторили. Би било приятно да чуеш думи на благодарност и похвала от онзи, когото си ощастливил с твоята благородна постъпка; или пък окуражаване и възхвала от странични наблюдатели, станали свидетели на твоите действия. Духовният човек, обаче, не търси това. Той ще замълчи, ще се постарае да остане в сянка и ще остави извършеното да говори самò по себе си. Той знае, че Бог вижда всичко и въздава всекиму заслуженото.

Енергийната страна на този закон на Доброто произтича от факта, че когато обявяваме извършеното от нас благодеяние, когато го споделим с някого, горди от деянието си и с желание евентуално да получим признание, това автоматично поражда отрицателна, противодействаща на положителния импулс енергийна вълнà. Най-проста и ясна илюстрация на това езотерично явление предлага народната мъдрост: „Да не чуе дяволът!” Когато се похвалим със стореното от нас добро, дяволът – сиреч тъмните сили на злото – с особено изострения си слух го чува и мигом задейства неговата противоположност. По този начин доброто, което сме извършили, загубва нравствената си стойност и се пораждат негативни енергии, атакуващи аурата на тщеславния славолюбец. Суетата би могла да бъде победена единствено със скромност и смирение.

Лишен от чувството за притежание на собственост, човекът с пробудена душа ще бъде извънредно внимателен по отношение на благата, които получава. Може да се окаже, че той е само посредник за тяхното предаване на някой друг, който в момента има по-голяма нужда от него. Будността на съзнанието и в този случай е от решаващо значение.

Константин Златев