неделя, 2 април 2017 г.

Идеите, които проправят пътя към Вечността



(Есе върху беседата „Остани с нас”)


Когато двамата пътници от Йерусалим към Емаус поканиха все още неразпознатия от тях Христос да остане с тях, това беше покана, продиктувана от две условия: запаления в умовете им интерес към обясненията на техния Спътник относно кръстната Му смърт на Голгота и сбъдването на старозаветните пророчества в Личността Му, от една страна, и падналия мрак над Обетованата земя, от друга страна. Първото условие е от субективен характер, а второто – от обективен. Словото на Бога притежава магнетична мощ, която покорява човешките сърца и отправя людете по пътя на Доброто. Двамата пътници помолиха Спасителя да остане с тях, преди всичко защото словата Му намериха благодатна почва в душите им и посяха в тях семената на Божествената Истина.

Колко пъти в живота си сме молили Бога да остане с нас! – Да ни помогне в трудната минута, да ни защити от надвиснала заплаха, да изцели нас или скъпо за сърцето ни същество, да просветли умовете ни и да насочва действията ни в съответствие със святата Му Воля. Молим Го да остане, понеже все още не сме осъзнали, че Той е винаги с нас и е готов във всеки миг да ни протегне бащината Си десница за подкрепа. Общуването ни с Него зависи не от Неговото постоянно присъствие в живота ни, а от способността ни да го почувстваме, да го приемем и да го впрегнем на работа за някоя благородна цел. А това може да стане, само ако сме чисти в мисъл и дело, безкористни и самоотвержени в служението Нему.
Великите разумни Същества, които са много по-близо до Създателя от нас, възприемат непосредствено идеите от Неговия Ум. И ако открият подготвени да ги осмислят и приложат човеци, спускат ги в подходяща форма до съзнанието им. Оттук нататък всичко е в ръцете на осенените свише хора – в тяхната вътрешна мотивация и в начина, по който използват свободната си воля.
Ето какво изтъква за идеите Посветеният от най-висок ранг в своята беседа: „Идеите не са само форми. Всяка свещена идея е идея на някое живо, разумно същество, което е тясно свързано с нас. Неговият живот е преплетен с нашия. Следователно всяка идея, която живее и в нас и от която не можем да се освободим, е преплетена с нашия живот и върви паралелно с него.”
Първичният вид на идеите е безформен. Те се зараждат като мисли в Божия Ум и оттам низхождат – вече ясно оформени – в умовете на обитателите на Божествения и духовния свят. Материализация те могат да получат, обаче, само на физическото поле. Оттам произтича и огромната отговорност на хората като разумни същества да ги възприемат и да ги превърнат в реалност във владенията на материята. Посредници в този процес, както става ясно от цитираната мисъл на Учителя Беинса Дуно, са напредналите Същества от невидимата вселена.
Идеите на Всевишния създават пряка и нерушима връзка между посредниците – ангели и божества, и хората, които са ги възприели. Така се преплитат жизнените линии на великите посредници и простосмъртните люде – в името на осъществяването на идеите, които ги свързват.
Твърде любопитна е забележката на автора на текста, че – веднъж приели идеята – вече не можем да се освободим от нея. Преведено на езотеричен език, това означава, че тази идея се е превърнала в неразделна част от програмата на съответния човек за даденото въплъщение. И че по всяка вероятност тя е била предвидена като такава преди той да се появи в плът на Земята. Както и че връзката му с напредналото Същество, което е спуснало идеята в ума му, датира също от периода преди посоченото въплъщение.
След като Божествената идея разцъфти в съзнанието на възприелия я човек, тя го мотивира да пристъпи към решаващата крачка – нейната реализация в материалната действителност. Това като правило не става лесно – най-малкото поради заложената в материята инертност и произтичащата от нея съпротива спрямо проявите на духа. Ала в етапа на осъществяването на идеята натовареният с тази отговорна задача човек разбира една особено съществена истина: „Разрешаването на важните въпроси не седи във външните условия.” Той осъзнава, че съдбата на идеята не зависи от затрудненията, породени от външната среда, а изцяло от силата на импулса, който го води към нейното оделотворяване, и от предаността му към Божията свята Воля, пресъздала мисълта на Твореца в ясна, целенасочена и обещаваща богати плодове идея. Именно безусловната му вяра в Божия Промисъл и беззаветната му отдаденост рано или късно превръщат идеята в част от нашето настояще, във фундамент за утвърждаване на Новото, което непрестанно иде от Бога към нас и украсява земните ни дни.
И така, в крайна сметка, реализираната на дело идея проправя светла пътека към Вечността.


 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар