(Есе
върху беседата „Остани с нас”)
Когато двамата пътници от Йерусалим
към Емаус поканиха все още неразпознатия от тях Христос да остане с тях, това
беше покана, продиктувана от две условия: запаления в умовете им интерес към
обясненията на техния Спътник относно кръстната Му смърт на Голгота и
сбъдването на старозаветните пророчества в Личността Му, от една страна, и
падналия мрак над Обетованата земя, от друга страна. Първото условие е от
субективен характер, а второто – от обективен. Словото на Бога притежава
магнетична мощ, която покорява човешките сърца и отправя людете по пътя на
Доброто. Двамата пътници помолиха Спасителя да остане с тях, преди всичко
защото словата Му намериха благодатна почва в душите им и посяха в тях семената
на Божествената Истина.
Колко пъти в живота си сме молили
Бога да остане с нас! – Да ни помогне в трудната минута, да ни защити от
надвиснала заплаха, да изцели нас или скъпо за сърцето ни същество, да
просветли умовете ни и да насочва действията ни в съответствие със святата Му
Воля. Молим Го да остане, понеже все още не сме осъзнали, че Той е винаги с нас
и е готов във всеки миг да ни протегне бащината Си десница за подкрепа.
Общуването ни с Него зависи не от Неговото постоянно присъствие в живота ни, а
от способността ни да го почувстваме, да го приемем и да го впрегнем на работа
за някоя благородна цел. А това може да стане, само ако сме чисти в мисъл и
дело, безкористни и самоотвержени в служението Нему.
Великите разумни Същества, които са
много по-близо до Създателя от нас, възприемат непосредствено идеите от Неговия
Ум. И ако открият подготвени да ги осмислят и приложат човеци, спускат ги в
подходяща форма до съзнанието им. Оттук нататък всичко е в ръцете на осенените
свише хора – в тяхната вътрешна мотивация и в начина, по който използват
свободната си воля.
Ето какво изтъква за идеите Посветеният от най-висок ранг
в своята беседа: „Идеите не са само
форми. Всяка свещена идея е идея на някое живо, разумно същество, което е тясно
свързано с нас. Неговият живот е преплетен с нашия. Следователно всяка идея,
която живее и в нас и от която не можем да се освободим, е преплетена с нашия
живот и върви паралелно с него.”
Първичният вид на идеите е безформен. Те се зараждат като
мисли в Божия Ум и оттам низхождат – вече ясно оформени – в умовете на
обитателите на Божествения и духовния свят. Материализация те могат да получат,
обаче, само на физическото поле. Оттам произтича и огромната отговорност на
хората като разумни същества да ги възприемат и да ги превърнат в реалност във
владенията на материята. Посредници в този процес, както става ясно от
цитираната мисъл на Учителя Беинса Дуно, са напредналите Същества от невидимата
вселена.
Идеите на Всевишния създават пряка и нерушима връзка
между посредниците – ангели и божества, и хората, които са ги възприели. Така
се преплитат жизнените линии на великите посредници и простосмъртните люде – в
името на осъществяването на идеите, които ги свързват.
Твърде любопитна е забележката на автора на текста, че –
веднъж приели идеята – вече не можем да се освободим от нея. Преведено на
езотеричен език, това означава, че тази идея се е превърнала в неразделна част
от програмата на съответния човек за даденото въплъщение. И че по всяка
вероятност тя е била предвидена като такава преди той да се появи в плът на
Земята. Както и че връзката му с напредналото Същество, което е спуснало идеята
в ума му, датира също от периода преди посоченото въплъщение.
След като Божествената идея разцъфти в съзнанието на
възприелия я човек, тя го мотивира да пристъпи към решаващата крачка – нейната
реализация в материалната действителност. Това като правило не става лесно –
най-малкото поради заложената в материята инертност и произтичащата от нея
съпротива спрямо проявите на духа. Ала в етапа на осъществяването на идеята
натовареният с тази отговорна задача човек разбира една особено съществена
истина: „Разрешаването на важните въпроси
не седи във външните условия.” Той осъзнава, че съдбата на идеята не зависи
от затрудненията, породени от външната среда, а изцяло от силата на импулса,
който го води към нейното оделотворяване, и от предаността му към Божията свята
Воля, пресъздала мисълта на Твореца в ясна, целенасочена и обещаваща богати
плодове идея. Именно безусловната му вяра в Божия Промисъл и беззаветната му
отдаденост рано или късно превръщат идеята в част от нашето настояще, във
фундамент за утвърждаване на Новото, което непрестанно иде от Бога към нас и
украсява земните ни дни.
И така, в крайна сметка, реализираната на дело идея
проправя светла пътека към Вечността.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар