Ползата от противоречията

Висшето и низшето в човека

(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Аз всеки ден съм занят с противоречията, за да ги превърна. Като намеря някое противоречие, виждам хубавата му страна и като го разреша, вървя напред. Но никога не оставям едно противоречие зад себе си. Като го пусна отзад, то образува засада.

В противоречията е притаена мощна сила, която – ако ги разрешим правилно, според Божествения нравствен закон – се разгръща в цялата си прелест и ражда богати плодове на Доброто. Да превърнеш едно противоречие в речника на Учителя Беинса Дуно означава именно това – да извлечеш от него онова ядро на положителната развръзка, което заличава веднъж завинаги самото противоречие и на негово място въдворява нещо ново, красиво и цялостно.

Противоречията без съмнение са сериозни изпитания по нашия път. Те са задачи, които Провидението очаква от нас да решим в съгласие с неговия план за нас самите и за възникналата вследствие на проявеното противоречие ситуация. Хубавата страна на всяко противоречие като правило е скрита. Нашата цел е да я разкрием и с нейна помощ да трансформираме противоречието по пътя на хармонизацията в неговата противоположност. Загърбването на едно противоречие никога не води до решаването на проблема, породен от него. Напротив, задълбочава го. Затова наш морален дълг е да срещнем лице в лице това противоречие, да разгадаем скритата в него тайна и да го използваме за Общото благо.

 Истинската близост

- Човек не трябва да се мисли за много учен, за да има към какво да се стреми.

Популярен е примерът с чашата, която, ако е пълна, не можем да долеем нищо в нея. Ако е празна, наш е изборът с какво да я напълним. Ала ако е пълна, отминаваме безпомощни. Пълна, и то винаги, е чашата на самомнителния глупак, на невежата. Той си въобразява, че знае всичко и че няма какво повече да учи. Каквото и да се опиташ да му долееш, то изтича навън, минава покрай ушите му и далеч от съзнанието му. Ученикът по духовния Път неизменно остава свободно пространство в чашата на своя ум. Неизменно е готов да поеме нова глътка от живителния нектар на Божието Слово. Когато усети, че чашата му е започнала да се препълва, той прави обективна преценка на наученото до момента и освобождава паметта си от онова, което вече не му е нужно. Или пък изпраща надалеч, в дълбините на съзнанието си изкристализиралото познание, което участва във формирането на мирогледа му. Така той стъпва на сигурна почва и може спокойно да продължи напред. И винаги има към какво да се стреми: към новото, непознатото, към незавладените простори на Божественото учение, към хоризонтите на великата Истина.

- Физическата близост не е всякога близост. Близостта е във вътрешното разбиране.

Има близост между телата и близост между душите. Първата е предмет на сексуалността, а втората – на духовното общуване. Физическата близост, интимният контакт между мъжа и жената – независимо от силата на първоначалния заряд, който го е породил – подлежи рано или късно на изчерпване. Близостта между душите е докосване и постепенно сливане на две вселени, което има начало, но няма край. Вътрешно разбиране е онова, при което две души се опознават и крачка по крачка се съединяват в едно хармонично, възхитително цяло. Вътрешното разбиране се корени в индивидуалния дух и намира своята прекрасна развръзка в сливането на душите. Две неповторими индивидуалности създават в своята небесна прегръдка нова индивидуалност. Двамата родители – душите на постигналите духовно единение, запазват своята неповторимост. В същото време и рожбата на тяхната взаимност е съвършено неповторима и жизнена.

Физическата близост има своите граници, продиктувани от ограниченията на материалната ни битийност. Близостта между душите надмогва времето и пространството и протяга ръка към Вечността.

Константин Златев