Правила на духовната Школа

Висшето и низшето в човека

(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява. Там не се позволява скръб. Не се позволява да се гневиш. Вън ще се гневиш. Като влезеш в школата, другояче ще мислиш; трябва да си чужд за гнева, съмнението, скръбта и пр.

Учителят на Новата планетарна култура формулира в този пасаж няколко важни правила на духовната Школа:

1) Плачът в Школата не е позволен. Става дума за плач за човешкото, дребнавото, незначителното – онова, което ни прави зависими от егото.

2) И скръб в Школата не е разрешена. Това е скръб за изгубени земни притежания, нереализирани амбиции и желания на низшето „аз”, потъпкана суета и гордост, ненахранено честолюбие, незадоволено тщеславие.

3) Гневът също няма място в Школата. Има се пред вид гняв или ропот срещу обстоятелства, които ни нараняват и които не можем да променим. Гняв спрямо собствени или чужди грешки и провали – емоция с разрушителна сила, която загърбва разума и подхранва животинското начало. И все пак има изключение – изразено е в словата на Учителя на Учителите Христос: „Гневете се, но не съгрешавайте!” Кога именно гневът не е тъждествен на съгрешаване? – Когато по някакъв начин е накърнено Божественото. Тогава се ражда онзи свещен гняв, който е в състояние да помете като хала нарушителите на Божествения порядък. Същият този гняв, който мотивира самия Христос да прогони търговците от храма на Своя Отец с бич в ръка.

4) Участието в Школата изключва и съмнението. На първо място – съмнение в твоя духовен наставник, сиреч в пълномощника на Бога сред нас, човеците. На второ място – съмнение в истините, които той ни преподава от името на Твореца. На трето място – съмнение в собствените си възможности да прилагаш тези истини. На четвърто място – съмнение в смисъла на обучението в Школата. И на последно място – екзистенциалното съмнение, което поставя въпросителна върху смисъла на земния ти живот изобщо. То крие в себе си заряда на тоталното самоунищожение и по никакъв начин не бива да бъде допускано в съзнанието на окултния ученик.

Константин Златев