неделя, 26 март 2017 г.

Отвъд целта


(Есе върху беседата „Помаза Ме”)


Помазаникът в духовно-езотеричен смисъл е човек, натоварен със специална мисия от Бога. В старозаветната епоха израилтяните различават три категории помазаници: царете, първосвещениците и пророците. В новозаветните времена има изобилие от помазаници, и то измежду всички народи, ала сред тях според величината на Своя духовен ръст се извисява един – Христос. Самото име „Христос“ не е собствено, а представлява духовна титла, гръцки превод от понятието на иврит „Месия“ („Мешиах“), което означава точно това – „Помазаник“.

В разглежданата еседа Учителят Беинса Дуно поставя на вниманието на своите слушатели въпрос с повишена трудност – за целта на живота. Той изтъква следната, нелесна за разбиране и тълкуване теза: „Като казваме, че животът представя разумен процес, това ни най-малко не означава, че животът има някаква цел. Никаква цел няма животът. ...Животът е нещо по-високо от целта.“
След като отшуми първоначалната изненада от твърдението на великия Учител на Новата планетарна култура, започваме да се замисляме какво точно е искал да ни каже той.
Всемирният живот е повсеместно явление, което можем да изследваме както в неговата съвкупност като общокосмически феномен и тотално разпространение и във видимия, и в невидимия свят, така и по отделно – като изява на обособените единици живот: не само живите същества като такива, но и представителите на всички царства – природни и надприродни. При вникването в замисъла на автора на беседата постепенно достигаме до важен извод, който той навярно е имал пред вид в цитираната по-горе негова реплика:
Цел има не самият живот, а неговите носители.
Всемирният живот като абстрактна същност намира конкретен израз в съществуването на неговите безбройни носители в цялата Вселена – на материално, духовно и Божествено равнище. Именно всички те в своята съвкупност осмислят съдържанието на понятието „Всемирен живот“.
Всяко едно от природните и надприродните царства, както и всеки един от техните представители като носител на живот, има своята цел. Цел имат минералите, растенията, животните и човекът в материалния свят, както и ангелите и божествата в техните надматериални космически сфери.
Целта на минералите е да еволюират в растения, на растенията – в животни, на животните – в човеци, на човеците – в ангели, на ангелите – в обитатели на Божествения свят. Това са техните еволюционни цели, които мотивират и осмислят духовното им развитие.
Сам по себе си Всемирният живот няма такава еволюционна цел. Той просто е. Той е сцената, полигонът за обучение, на който са създадени всички необходими условия за еволюционното израстване на носителите на живота.
Понятието „живот” би се обезсмислило, ако ги нямаше неговите носители. А след като ги има, това понятие се изпълва с конкретно съдържание:
Всемирният живот представлява форма на съществуване на неговите носители, сътворени от Бог Отец и извикани за живот от Неговия Дух.
Божията творческа дейност се явява реализация на Промисъла и Плана на Всевишния за сътворения от Него свят. В този величествен План главна роля е отредена именно на Всемирния живот. В лицето на безчетните същества и носители на живота от всички космически области се оглежда премъдрата и несъкрушима Воля на техния Създател всички те – рано или късно – да изпълнят своето предназначение и да постигнат еволюционната си цел.

Във владенията на разумния живот човеците се учат да подчинят своята свободна воля на тази на Бога и да ги съединят в някакъв момент от времето в неразрушимо единство. Ангелите и божествата от своя страна осъществяват безпрекословно Волята на Твореца Бог и са Негови верни помощници в изпълнението на грандиозния му План за Проявеното Битие. Те рисуват непостижимо красивата картина от бъдещето на онези от нас, хората, които съумеят да израснат в духовно отношение ддо ранга на достойни служители на Божественото.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар