На какво да се уповаваме?

Висшето и низшето в човека

(Размисъл върху  едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

- Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога”. Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение. Някой човек ви прави добро. В миналото вие сте му правили добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. За Господа като живееш, това, което Му поднасяш, Той ще ти го върне.

Едно от най-важните послания в проповедта на най-извисениня измежду духовните Учители на човечеството – Христос, бе, че Бог е наш Небесен Баща, а ние всички сме Негови деца. Затова и отношението ни към ближния следва да бъде като към наш брат или сестра. Манталитетът на старозаветния човек изискваше той да изпитва не само преклонение, но и страх от Всевишния.

Именно страхът от Бога лежеше в основата на старозаветната мъдрост. В епохата на Новия Завет, прогласена с триумфалната мисия на Богочовека Христос, страхът бе заменен веднъж завинаги с Любовта – не малката, човешката, егоистичната, а Божествената Любов, нейната висша октава. Затова и Учителят Беинса Дуно ни съветва отношението ни към Бога да бъде синовно, лишено от боязън, но с височайше уважение и почитание. Понеже това е отношение и към Божественото у самите нас.

В новозаветното Свещено Писание законът за кармата е засвидетелстван на две места със завидна краткост и яснота: „... С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери” (Мат. 7:2 – думи на Христос) и „Каквото посее човек, това и ще пожъне” (Гал. 6:7 – думи на ап. Павел). Законът за възмездието (известен и като закон за причината и следствието) не търпи изключения. За извършеното добро рано или късно получаваме добро; съответно – за злото зло. И все пак правилото търпи не точно изключение, но – така да се каже – модификация: ако посветим целия си живот на Бога, изгаряме без остатък своята карма. Какво означава да се посветим напълно на Бога? – Означава изцяло да осветим материята чрез духа – тялото чрез душата, и да се отдадем на всеотдайно служение на Неговото творение. Щом поднесем пред Неговия олтар всичко, което сме и което притежаваме като жизнен потенциал, Той ще ни удостои с дара на безсмъртието.

- Можеш да минеш през едно място, върху което се сипят гранати, и няма да ти причинят нищо. Ти ще уповаваш при изкушенията на Божественото в тебе. Това е един изпит. След като Христос изтърпя изкушението, дойдоха ангели при Него. И ти като издържиш изпита си, ще дойдат ангели при тебе.

Единственото, на което можем да се уповаваме в  живота – това е Бог. Ако Той се изявява чрез някого – независимо дали ти е близък или не, също можеш да му се довериш. Ала не почувстваш ли Божието присъствие, не се уповавай. Това се отнася с пълна сила и за самия теб. Ако почувстваш с цялото си същество, че Той живее в теб и търси начин да се прояви, дай Му тази възможност и плодовете от усилията ти ще бъдат благословени. Във всеки миг от твоето земно съществуване ти си заобиколен от ангели – твоят личен ангел-хранител или пазител и други негови събратя, които бдят над всяка твоя крачка. Ако се справяш достойно със съблазните по житейския си път, те ще ти служат безпрекословно и ще преодоляваш с лекота всички препятствия. Но ако се заглеждаш по пъстрите дрънкулки на светското и залиташ по криволиците на изкушенията, тази ангелска чета ще пърха безпомощно около теб, без да може да те насочва по правия път. Ангелите са помощници на Бога и Той ги е изпратил при нас, за да бдят върху земните ни дела. Можем да ги превърнем в свои приятели, ако изпълняваме неотклонно Неговата воля. В противен случай присъствието им около нас ще остава безмълвно и безрезултатно.

Константин Златев