Висшето
и низшето в човека
(Размисъл върху едноименната беседа на Учителя Беинса Дуно от
книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)
- Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа
кокошките, друга лисица не ги бара. Ако в едно ято патици дойде друга патица,
кълват я, не я искат. В една черда добитък ако влязат чужди говеда, преследват
ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като
комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека,
той преминава състоянията на всички тези животни. Но като човек още не се е
проявил.
Една от най-опасните
илюзии, която обсебва ума на човека, е чувството за притежание на собственост.
След като цялото творение принадлежи на неговия Създател – Бога, тогава какво
може да бъде наша собственост? –
Нищо, абсолютно нищо. Дори и тялото ни е
дадено за едно конкретно въплъщение с цел да го използваме разумно, да го
превърнем в безупречно оръдие на духовната ни същност. Убеждението, че нещо ни
принадлежи, ни отдалечава от човешкото у нас и ни доближава до животинското. Разликата
е тази, че животните нямат самосъзнание, сиреч не са в състояние да осъзнават
нещо извън себе си като тяхна собственост. Ние, хората, имаме самосъзнание и
като осъзнаваме себе си като отделни личности, смятаме за напълно нормално да
имаме и своите притежания. Така именно се ражда тази илюзия и завладява
човеците като в ловко изплетена от невидим паяк мрежа.
Илюзията за
притежание на собственост е тясно свързана с нашите желания. Ако преценим, че
нещо ни липсва, ние го пожелаваме. А след като го получим – ако го получим,
разбира се, – вече го смятаме за наша непоклатима собственост. Желанието ни
прави уязвими. Уязвимост, породена от ненаситността на егото за завладяване на
нови пространства и придобиване на все повече притежания.
Най-ефективният лек
срещу илюзията за притежаване на собственост е живот в Божествената Истина. Тя
именно ни разкрива, че всичко принадлежи на Бога и това, което смятаме за наше,
ни е дадено само за временно ползване. За хората, привързани твърде много към
притежанията си, това разкритие може да се стори болезнено, дори непростимо, но
то е задължително за онзи, който желае да продължи по-нататък към
самореализацията си като духовно същество.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар