сряда, 14 март 2018 г.

Непостижимият Бог




(Есе върху беседата „Променява времената”)


Кой може да променя времената, т.е. да изменя естествения ход на времето – от миналото, през настоящето, към бъдещето? – Единствено и само Бог. Извисен над времето и пространството, незасегнат от техните ограничения, Той е в правото Си да видоизменя действието на законите, които е вложил в Битието, с цел постигането на целите на Неговия велик План за света или за решаването на конкретна ситуация в съгласие с неизменната и всеобхватна Божествена справедливост.
В беседата срещаме следното определение за Висшата Сила във Вселената: „В реалността съществува само един Бог, Който не е познат на хората. В Бога няма желание хората да Го познават. Ако Той би имал желание да бъде познат от хората, това значи да има някакви слабости. Това би значило, че на Бога липсва нещо.”

Това е дефиницие, която Учителят Беинса Дуно дава за Безначалния, Непроявения Бог. Проявения Бог познаваме в лицето на историческата Личност Христос, завършил Своята мисия на нашата планета преди две хилядолетия. А Безначалния, Непроявен Бог не познаваме и не бихме могли да Го познаем никога. Според Учителя Беинса Дуно Той за вечни времена ще остане непознат, непостижим и недостъпен за всички сътворени същества, дори и за най-напредналите в еволюционно отношение измежду тях.
Защо у Безначалния Бог няма желание хората да Го познават? Очевидно е, че Той не притежава никакви слабости. Слабости не бихме могли да открием и у Проявения Бог, макар че сме Го познали в земната изява на Христос. Разликата е в това, че Проявеният Бог носи лична отговорност за хода на глобалната и индивидуалната еволюция във всеки Цикъл на Проявеното Битие, докато Непроявеният Бог (Който е излъчил от Себе Си Проявения) няма отношение към разултатите от този мащабен процес.
Безначалният Бог, познат и под имената „Абсолют” и „Абсолютен Дух”, би трябвало да остане непознат и непостижим за хората и за всички останали разумни същества в Космоса, понеже така се осмисля Всемирното развитие и личният еволюционен път на всяко индивидуално същество. Ако Непроявеният Бог би бил познаваем, постижим и достъпен като крайна цел в еволюцията на съществата, това би означавало, че духовното им израстване има край. Този край би настъпил, когато те се слеят с Абсолюта, сиреч обединят неразривно индивидуалното си съзнание с Неговото. И с това всичко приключва. Те няма към какво повече да се стремят.
Да, но глобалното космическо развитие, както и личното духовно развитие на всяко живо същество, е безкрайно. То има началото си в момента, когато монадата е била сътворена от изначалната Божествена творческа субстанция. Има начало, но няма край. И щом няма край, значи развитието е неограничено, безкрайно. Съществата винаги, във всички Цикли на Проявеното Битие ще ес стремят към Абсолютния Дух, но  никога няма да Го постигнат, никога няма да се слеят с Него. Безкрайността на Развитието – индивидуално и глобално – осмисля съществуването на Вселената.
Висшата еволюционна цел на живите същества в Космоса е Проявеният Бог. Да постигнеш Божествено съзнание, означава именно да слееш индивидуалното си съзнание с Неговото, собствената си свободна воля с Неговата. А когато се слеем с Проявения Бог, може би по-добре ще осъзнаем Същността и ролята на Непроявения. Или, най-малкото, ще направим огромна крачка напред към Неговата непостижимост.
Смисълът на цялото Битие е в непрекъснатото развитие и усъвършенстване на всичко сътворено. Непостижимостта на Безначалния, Непроявен Бог е неоспоримото, живото доказателство, че именно това е смисълът, заложен от Него във фундамента на творението.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар