събота, 17 март 2018 г.

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) и българската душа



 Кой е Учителят Беинса Дуно?

Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Константинов Дънов (12.07.1864-27.12.1944), известен и с духовното си име Беинсà Дунò, е пълномощен Пратеник на Бога и на Всемирното Бяло братство, натоварен със задачата да поднесе на нашия народ и цялото човечество Словото на Истината – актуализираното езотерично християнство на нашата епоха. Той е продължител и утвърдител на Делото на Учителя на Учителите Христос, отчитайки акцентите на историческия и космическия момент за земните хора и на най-важния в историята преход на Земята и нашата разумна общност за целия период на съществуване на планетата ни.
Когато мисията на един духовен Учител вещае промяна в общочовешкото съзнание, тогава имаме право да го наречем „Миров (Световен) Учител”. Това определение в пълна сила се отнася и до Учителя Беинса Дуно, имайки пред вид значимостта и мащаба на неговото величаво Дело. То се разгръща в три основни направления, обединени в хармонично единство: Словото му в лицето на 7-8000 беседи, лекции и сказки, почти всички от които вече са публикувани; Паневритмията – висшият космически ритъм, танцът на всемирното пресътворение, който се играе по четирите краища на земното кълбо; музикалните му композиции – между 150 и 200 на брой, назовани от самия него „окултни упражнения”, които разкриват красотата, дълбочината и трансформиращото въздействие на онази разновидност на духовната музика, която носи печата на окултното (окултен: от лат. – таен, скрит).
Всеки Учител, посланик на Първоизвора на Доброто и Светлината във Вселената, създава своя духовна Школа. Учителят Беинса Дуно полага основите на своята Школа на 24.02.1922 г. в софийския квартал „Изгрев”. За нейната същност и цели той свидетелства: „Окултната школа не е школа за утешение на хората, но тя е школа за изучаване на великите неизменяеми закони на Битието, на проявлението на Бога, в който нашият живот се развива съразмерно и хармонично.” В така изградената Школа нейният основател внася в съзнанието на участниците истините за любовта, побратимяването, уважението към ближния; посвещава ги в тайните на природата и човешката същност; предлага им методи за здравословен начин на живот – вегетарианство, въздържание, пост. Оглавявайки тази общност за теоретическо и практическо обучение, Петър Дънов окончателно се утвърждава като „Учител”, което е неизменно до самата му смърт  и става единствена форма на обръщение към него от всичките му последователи.
Първостепенна задача на тази Школа е духовно-нравственото израстване на участниците в нея посредством прилагане на Учението, преподавано от техния Учител, както и предаване факела на Божието Слово на целия български народ и планетарното човечество. Естествено следствие от работата на такава Школа е пречистването на земната аура под въздействието на благотворните импулси, залегнали в идеята за възникването и изявите ѝ. Учителят Беинса Дуно ръководи нейната дейност до заминаването си от този свят в края на декември 1944 г., а след това делото му е продължено от негови достойни последователи. Той подчертава: „Тази Школа върви по абсолютния Път. Щом искате да вървите по един относителен път, вие се изключвате от Школата. И вън от нея пак е школа. Всичко влиза във Всемирния план.”
Следващата особено важна стъпка е създаването на селището „Изгрева”. То е плод на идеята за експериментиране на братския живот. Голямата цел е да бъде превърнато в школа на братското сдружаване, в която човек да превъзмогне и завладее низшата си природа и да пробуди Божествената душа в себе си за бъдещата работа.
Ето и оценката на самия Учител Беинса Дуно за неговото учение: „Всичко онова, което съм казал, няма да загине, то ще си бъде, това са живи думи…”, „Аз проповядвам едно учение за развитието на душата, ума и сърцето. То е учение, което носи спокойствие на сърцето, носи светлина на ума, обнова на душата и сила на духа.”
За своята мисия и за мисията на българите великият Учител на Бялото братство заявява следното: „Моята задача е да ви предам Божественото учение. Вашата задача е да го предадете на българския народ. Задачата на българския народ е да го предаде на всички народи. Аз отговарям пред Бога, ако не изпълня задачата си. Вие отговаряте, ако не предадете на българския народ това учение. И българският народ отговаря пред Бога, ако не предаде учението на другите народи.” На друго място в Словото си той допълва: „Моята задача е да ви покажа Пътя към Бога. Да Го любите и да Му служите безкористно даром!”
И днес, повече от седем десетилетия, след като великият Учител на Любовта (както справедливо го наричат следовниците му) е напуснал земното си тяло, неговото свято Дело е живо, импулсите на съзидателното му Слово шестват победоносно навред по света, духовно-културното му наследство бележи нова, лъчезарно светла страница в битието на всички хора с пробудено съзнание.
Делото на Учителя Беинса Дуно е Божието Дело в нашата съвременност. То е призвано да ни отведе пред портите на Небесното Царство. А който намери у себе си сили, воля и дръзновение, ще го приложи и ще прекрачи в тази обител на Божествено присъствие с гордо вдигнато чело.

 Качества на българите:

Фактът, че Учителят Беинса Дуно осъществява своята мисия сред българския народ, на родната ни земя, не е и не може да бъде случаен. Това е изборът на една висша Разумност, която е възложила на българите извънредно отговорната задача да приемат Божественото учение от този Учител, да го осмислят, да го приложат и да го предадат на всички останали народи. Кои са качествата на българина, които са извоювали доверието на Небето за това толкова значимо и вълнуващо съпричастие към Божието Дело в нашата епоха? В Словото на Учителя Беинса Дуно откриваме отговора на този въпрос.
В един разговор с негови последователи те го запитали коя е главната причина да се появи в плът именно в България. И, естествено, очаквали да изреди редица положителни качества на българите. За огромна тяхна изненада, обаче, Учителят Беинса Дуно отговорил с присъщата му лаконичност: „Планините!” И действително, родните планини са истинско природно чудо, начело със свещената планина Рила, за която същият духовен Учител изтъква, че в нейния невидим план се намира най-старата Агарта на планетата Земя (по-древна дори от Агартите на Хималаите и Алпите). Планините – и особено техните върхове – предлагат най-благоприятни условия за контакт с духовния свят.
И все пак българите притежават особености, характерни само за тях, които са мотивирали допълнително избора на Бялата ложа да изпрати свой представител точно сред този народ. Едно от най-точните определения за българина Учителят Беинса Дуно дава по метода на отрицанието: „Казвам: ако един българин няма добро в сърцето си, ако няма справедливостта в ума си, ако няма красотата в душата си и ако няма разумността в духа си, той не е българин.” Тук са изброени качествата, които съществуват като потенциал в характера на българина и които той следва да развие, за да изпълни като народ мисията си в днешната епоха. Една от водещите добродетели на нашия народ е твърдостта („Българинът е философ в живота си. Като се убеди в нещо, той е категоричен.”). Българинът трудно приема някаква истина, но веднъж приел я, е готов да я отстоява при всякакви условия, дори и с цената на живота си: „Когато иска да предаде на някой велик дух твърдост, той (невидимият свят, Разумните Същества, Господарите на карма – б.К.З.) пак го изпраща на земята, да се роди българин. Който иска да се справя с мъчнотиите, да придобие твърдост, става българин. Българинът е професор по твърдостта. В това отношение, когато се касае за установяване на някаква Божествена идея, човек трябва да бъде българин.” Божествената идея в случая е установяването и утвърждаването на Новата култура на шестата подраса на V коренна раса – културата на висшата октава на Любовта. Тази култура, в съответствие с Плана на Твореца, ще бъде доминираща през целия период на бъдещата VI коренна раса, който според изявлението на Учителя Беинса Дуно ще продължи 365 000 години. Факелът на това общочовешко пресътворение е предаден на българския народ от Учителя Беинса Дуно, а задачата на българите – както бе подчертано по-горе – е да го предадат на всички останали народи.
От 1901 г. историческата личност Петър Дънов, на която е съдено да стане проводник на космическото Същество Беинса Дуно, започва дългогодишна серия пътувания из България, като държи сказки във всички по-големи градове и в по-малки селища. Тематиката е съсредоточена върху едно нестандартно, все още не напълно признато, но твърде интересно познание – окултните науки за вселената и човека. Успоредно с лекторията Петър Дънов извършва измервания на черепите на някои слушатели (френологически анализ) с цел да определи личностните им характеристики. Входът за сказките като правило е свободен и навсякъде те се радват на подчертан интерес. Така в продължение на 12 години той обхожда страната, говори, наставлява, просвещава и едновременно с това проучва из основи българина. От този период датира и кореспонденцията му с неговите първи последователи: Пеню Киров от Бургас, Тодор Стоименов от Пазарджик и д-р Георги Миркович от Сливен. Изследователската работа на Учителя Беинса Дуно в тази насока има за цел да определи дали българският народ като цяло е подготвен да възприеме Божието Слово и да го приложи в живота си, за да изпълни предначертанието си според Плана на Всемирното Бяло братство.
Налице са историческите предпоставки за успеха на Божието Дело сред българите, ала все пак най-важно е настоящето и степента на готовност на българите да се справят с възложената им толкова отговорна планетарна мисия.
Кои факти от миналото на българите предполагат възможността те в наши дни да осъществят духовната си задача? В своето Слово Учителят Беинса Дуно изтъква, че българският народ е най-старият народ на Земята и че най-древната история на човечеството ще бъде разкрита, когато стане известна цялата история на българите – от самото ѝ начало в зората на времето. И подчертава: „Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от Невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачата, която му се възлага.“ Това е и периодът от време, в който и българският език е съзрявал като същност и съдържание, за да бъде предадено чрез него Словото на Бога в съвременната епоха.
Същевременно Учителят на Новата планетарна култура не си спестява обективната критика към недостатъците на българина, изхождайки от желанието да го мотивира да ги надмогне: Аз съм изследвал черепа на българите и съм намерил, че е много дебел. В религиозно отношение българинът е много слаб, затова страда толкова много. За него няма нищо свещено. Той е честен и справедлив, но дойде ли до почит и уважение, там го няма.“ И още: „Днес българите не са свободни. Те и досега плащат репарации на европейските държави; от години вече плащат и още не могат да се изплатят. «Който много яде, много плаща; който малко разбира, много плаща». Българинът много яде, малко се учи.“ Има и такива особености в характера на българина, които са повлияни от географски и политически фактори: „Когато българите отиват да живеят между други народи, те са учтиви, любезни, но щом се върнат в България, стават груби, недоволни от всичко. Това недоволство се дължи на малкото земя, с която разполагат. Българинът има творчески дух и затова му е тясно. Дайте работа, широк замах на българина и той ще работи.“
В резултат от неговите френологически изследвания Учителят Беинса Дуно е в правото си да заяви: Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство е в горната част на главата, на темето, следствие на което това място на главата им е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсъствие на религиозно чувство в тях.“ За умствените способности на българина, които подлежат на наложително усъвършенстване, той споделя: Ако кажеш на българина една мисъл, дълбока, философска, той или ще се отвлече, или ще заспи. Умът му не може да издържи на една силна мисъл.“ Що се отнася до мирогледа и жизнената позиция на българите, върху тях оказват въздействие и обективни космически дадености: Българинът е песимист, критик, защото Сатурн има голямо влияние върху него. Затова каквото и да говориш на българина, той все се съмнява, все философства, вярва само в това, което може да види и да пипне. У него не е развито благоговейното чувство, не е религиозен.“ 
Проучвайки българския фолклор, Учителят на планетарната трансформация установява как той зарежда със сили и енергия народностния дух: Хубаво е българското хоро. …В българските хора има по-голям смисъл, отколкото в европейските игри, дето играят двама по двама. Ако момата играе само с един момък, както се играе по баловете, нищо няма да придобие, особено ако момъкът е демагнетизиран. Същата мома на хорото ще спечели нещо. Тя ще се върне в къщи разположена и ободрена, защото е приела от общия магнетизъм на участващите на хорото. Трябва ли да играем на хорото? Ще играете като българи, а не като европейци.“ 
 
Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар