четвъртък, 1 март 2018 г.

Крайъгълният камък


(Есе върху беседата „На този камък”)


Крайъгълният камък на Битието е Божието присъствие в него. Така както строителите полагат крайъгълен камък в основите на сградата и около и над него подреждат всички останали елементи от градежа, така и присъствието на Бога в цялото Му творение се явява естественият център за разгръщането на Всемирния живот. Базата е Божият Дух като стълб на творческата дейност на Всевишния, а надстройката е всичко останало, съградено от Него, което следва своя еволюционен път според величествения План на Създателя.
В тази беседа базата е наречена «душа», а надстройката – «Природа»: „Душата и Природата са две фази на Битието. Природата дава материал, а душата твори. Природата е кредиторът, който дава материал за обработване, а душата обработва, съгражда този материал.“

Употребата на понятието «фази» загатва, че в случая става дума за процес, а не за статично състояние на творението. Първата фаза е резултат от оформянето на идеята за космическото разгръщане в Божия Ум, а втората фаза разкрива как тази идея се превръща в реалност.
Съзнанието предшества битието, съответно Духът е изначално битие, а материята – вторично. В горепосочения цитат душата е синоним на Духа на Твореца, а Природата – синоним на Проявеното Битие, на вселенската мегаструктура. Материалът, който предоставя Природата за осъществяването на Божия Промисъл за Космоса, представлява материализация на първичната Божествена творческа субстанция. Според свидетелството на Учителя Беинса Дуно материята е кондензирана енергия, а самата енергия е изначално и всеобхватно прорявление на Божия Дух. От друга страна, душата, която твори, е картинен образ на непрестанната, неуморна и неизчерпаема като замисъл и изпълнение творческа изява на Висшата Сила във Вселената.
Приключението на човешката душа в Проявеното Битие, което назоваваме «духовно развитие» или «еволюционно израстване», има за свой начален етап сблъсъка с гъстата материалност. Този етап е задължителен и определящ за цялата следваща съдба на човешката индивидуалност. Всички научени уроци и придобити опитности и способности в царството на материята оставят своите следи в безсмъртното ядро на разумното същество и в случая, когато съдействат за неговото духовно повдигане, те разширяват съзнанието му: „Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. ...Хората живеят още в света на постоянни промени.“
Промяната е едно от лицата на света, в който живеем. Навярно най-трайното и постоянното в своята непрекъсната изменчивост. Най-трайно и постоянно – понеже, както заявява Хераклит, всичко тече, всичко се променя (“Panta rei” – от гр.). Движението и промяната са неизменни характеристики на Битието. Покоят е само временен и относителен. Абсолютен покой съществува единствено в Лоното на Безначалния, Непроявен Бог.
Човек се занимава неизбежно с материални идеи, тъй като живее в материална действтелност. Затова пък негова главна еволюционна задача е зад завесата на материалността да съзира духовното присъствие на Твореца, идеите Му, които са задвижили гигантското колело на творението, както и механизмите, посредством които се реализират тези идеи. На един по-напреднал стадий от своя еволюционен път човекът с пробудена душа би трябвало да открие тайната на привидността – великата илюзия на материалното битие, което съществува само като учебен полигон за съществата от природните царства. А отвъд него се извисяват фините и неизбродими области на Божественото космическо строителство, които мамят и призовават търсещия трескаво Истината човешки дух да ги познае и да ги покори.
Ала дотогава ще живеем в света на постоянните промени. От нас зависи дали ще бъдем само наблюдатели и констататори на тези промени или ще ги превърнем в стартова площадка за полета на духа ни сред необятните космически простори.



 Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар