понеделник, 26 февруари 2018 г.

Добро и зло





Доброто и злото са нравствени категории, полюси в проявлението на Всемирния живот. В извънредно широката амплитуда между тях изпъкват безброй нюанси на светлината и мрака.
Бог – това е абсолютното добро. Синоним на злото е дяволът, който обаче – според Гьотевия Фауст – в стремежа си да върши зло в крайна сметка създава добро. Героят на Михаил Булгаков от романа „Майстора и Маргарита” – Воланд, олицетворение, проекция на Лукавия в плът и кръв – от своя страна демонстрира забележителна мъдрост и чувство за справедливост.
Учителят с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно прави изявление в тази насока, което би хвърлило в дълбок смут непробудените души. Той заявява, че Луцифер е по-големият брат на Христос (!). Изводът от всичко казано дотук е, че злото има своето място в Проявеното Битие, то играе някаква значима роля в космическия спектакъл. Иначе Бог би го заличил само за миг. Но независимо от стаената в него полезност, която далеч не винаги бива разгадана в момента на неговата изява, то не притежава духовния ръст, енергията, силата и въздействието на доброто.
Следователно, за разлика от доброто, злото не е и не може да бъде абсолютно. Колкото и трагични или катастрофални да изглеждат последствията от него, рано или късно Всевишният ги превръща в добро.
„Доброто е път за намиране на Божията Любов” (Учителят Беинса Дуно).
„Във всеки човек е вложено доброто. Не мислете, че сега ще го добиете. Трябва само работа, за да се прояви.” „Единственото нещо, което отличава човека като човек, това е доброто, което живее в него” (Учителят Беинса Дуно).

Доброто е потенциал, вложен от Твореца-Бог в безсмъртната същност на човешкото същество. Задачата на човека през земния му живот е да прояви и развие този потенциал. В този дух е и наставлението на Учителя на Бялото братство в България: „Човек иска да създаде доброто в себе си. Доброто, обаче, не се създава, то се ражда (курсивът мой – К.З.). То е вложено от начало у всеки човек и той трябва само да го съзнае и прояви.”
Доброто блика като непресъхващ извор от човешкото сърце. Именно сърцето – възприемано като емоционален, интелектуален и духовен център на личността още в старозаветната епоха – е потенциалният източник за изявите на добро от страна на човека. По този повод Учителят на Новата планетарна култура заключава: „Всички можете да правите добро, защото в сърцето на всички има добро.”
Критерий за равнището на духовната еволюция на конкретния човек е степента и интензивността, в които той проявява доброто, вложено изначално от Бога в духовната му природа. Добър човек е онзи, който предоставя възможност на Божествения потенциал на доброто у себе си да се разшири, да разцъфне и да даде плод. От тези благодатни плодове на самоосъществяването по духовния Път той – ученикът на Доброто, т.е. на Бога – може да раздава на всекиго и на всички. Неговият непоклатим вътрешен мир, култивиран по този светъл Път, ще вибрира в пълна хармония с всичките му мисли, чувства и действия. Затова именно дори и тези негови ближни, които още не са вкусили непосредствено от добротата му, ще казват за него: „Това е един добър човек!”
„Доброто е плод на Божествената Любов. Ако си я възприел, доброто ще дойде. Бъди готов да възприемеш Любовта и след пет минути ще бъдеш добър” (Учителят Беинса Дуно).
Истинско Добро е само онова, което произлиза от Любовта и е свързано неразривно с нея. Тази е причината за краткото и категорично съждение на Учителя Беинса Дуно: “Любовта ражда доброто.” Мотивацията на човека да върши добро се корени в неговото Божествено начало, което изявява и Любовта в нашия живот. Самият Бог – върховната еманация на Доброто – се изявява в делата на добродетелност: „Няма по-велик акт от този, да направиш едно добро. Колкото и да е микроскопично това добро, то е един благороден акт, за който всички от небето стават на крака, понеже в доброто е скрит Бог” (Който е Любов според І Йоан 4:8,16; б.К.З.) – споделя Учителят на Бялото братство у нас.
В нашата действителност Любовта може да се прояви само посредством добродетелта. Иначе тя би останала неразбрана и неоценена. По този повод Учителят с планетарна мисия разсъждава: „Когато правим добро комуто и да е, ние го правим заради онази Велика Любов, която действа в нас, в него и навсякъде. ...Съвременните хора правят добрини, но всичко това няма резултат. Защо? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най-хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден.”
Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон – то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го). А и за обекта, спрямо когото е насочено действието, последствието не би било същото, както ако е било извършено под яркия лъч на Любовта. „Доброто не става механически” – казва и Учителят Беинса Дуно. Основният извод е, че Доброто трябва да бъде резултат на осмислена жизнена позиция. Да бъде акт на Любов. По този начин чрез Доброто, което сме извършили, освен всичко останало ние събуждаме и Божественото у този, за когото сме го извършили. Следователно доброто е постъпка, чрез която мотивираме за изява възвишеното у ближния, на когото сме сторили добро.
Според Учителя на планетарното обновление Доброто обладава три най-важни качества. Тяхното присъствие е необходимо и достатъчно условие да установим наличието на Доброто. И обратното – отсъствието на някое от тях или и на трите означава, че в случая не можем да говорим за Добро. Ето и кратката дефиниция на този Учител: „Истинското добро, от гледище на Божествената наука, се определя от три качества: то носи живот, светлина и свобода. Няма ли тези три качества, то не е добро.”
Трите посочени по-горе качества на Доброто го свързват неразлъчно с трите водещи Божествени принципа в Битието (представени с възможно най-силен акцент в Словото на Учителя Беинса Дуно): Любов, Мъдрост и Истина. Посочената връзка е очевидна, понеже е формулирана съвсем еднозначно в учението на Бялото братство: Любовта носи живот, Мъдростта – съответно светлина, а Истината – свобода. В същата смислова рамка на взаимообусловеност е и коментарът на същия Учител: „Животът идва чрез Любовта, светлината идва чрез Мъдростта, а свободата – чрез Истината. Който иска да прави добро, той трябва да е свързан с тези три Божествени свята.” Изложените тук размисли и логически зависимости, изведени от Учителя на Бялото братство в нашата страна, в своята заключителна част навеждат на някои съществени изводи. Преди всичко – от думите на Учителя Беинса Дуно следва, че за да извършваме действително Добро, трябва да бъдем в контакт с Божествените светове на Любовта, Мъдростта и Истината. Само тогава нашите действия биха носили отпечатъка на истинското, автентично Добро, на истинската добродетелност. И още нещо – не толкова очевидно, но не по-малко важно: Пътят на окултния ученик без съмнение е Път на навлизане в Божествените измерения на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Духовно-нравственото развитие и усъвършенстване на ученика протича успоредно със „завладяването” на все нови и нови територии в необятните селения на Духа, отговарящи вибрационно на петте велики Космически принципа. Разбира се, това е комплексен процес, понеже култивирането на тези принципи във формата им на личностни характеристики просто не би могло да се реализира по отделно, изолирано, а винаги става в хармонично единство. Дори и в даден отрязък по духовния Път акцентът да пада върху отделен принцип (развиван като качество на личността), то това със сигурност не може да бъде за сметка на останалите. Понеже преимущественото развиване на един от тях не само не би ощетило наличието и проявите на останалите, а, напротив – би трябвало да стимулира присъствието им в съответния човек.
Важно е да се отговорим и на въпроса: какво е съотношение между съдържанието на понятията „Добро” и „Добродетел. От гледна точка на духовно-езотеричното познание Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност, докато добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто се възприема, усвоява и прилага от разумните същества във Вселената.
В този смисъл добродетелта е функция на Доброто, негова проекция в света на формите. Следователно „Добро” и „Добродетел” са две страни на една същност. Казано по друг начин: Добродетелта – това е въплътеното във физическия свят Добро.

*   *   *

За повечето хора злото представлява пълна противоположност на доброто, негов антипод.
Християнското богословие отива крачка напред и разглежда злото като липса или отсъствие на добро.
Мировият Учител Беинса Дуно от позициите на учението на Всемирното Бяло братство определя злото като непроявено добро.
Следователно от гледна точка на духовно-езотеричното познание злото няма собствен произход. То е резултат от проявлението на свободната воля на съществата в Космоса, надарени с разум и право на свободен избор.
Един съвременен Посветен – Елеазар Хараш, нарича злото „тайния план на Бога”. Смисълът на това определение е заложен в убеждението, че злото играе съществена роля във Всемирното развитие и в индивидуалния еволюционен път на всяко живо същество. То не е само фон, на който да изпъква доброто – не е само пасивен елемент от структурата на Вселената. То е същевременно активен двигател за усвояването на уроците, които всяка разумна индивидуалност в Космоса следва да усвои по пътеката на личното си духовно израстване.

*   *   *

Всеки човек притежава свободна воля, която му е дар от Бога. Тя е свещена и неприкосновена. Дори и Онзи, Който я е дал на нас абсолютно безвъзмездно, не я нарушава. Свободната воля означава право на избор, право на самоопределение – към добро или зло. В зависимост от посоката на този избор ние вършим добро или зло. Доброто, което сме сътворили, ни свързва със светлите сили във Вселената – с Бялата ложа. Съответно злото, което допускаме в живота си, ни свързва със силите на мрака – с Черната ложа. Всяка наша постъпка оставя своето отражение върху хода на индивидуалната ни еволюция, както и върху цветовата гама на нашата аура. Ако преобладава доброто, аурата ни блести в ярки, чисти тонове. Ако сме дали превес на злото – обратно, тя е тъмна, изпъстрена със сиви, мръсно кафяни или дори черни краски. Аурата ни отразява както моментното ни мисловно и емоционално състояние, така и цялостната тенденция на текущото ни земно съществувание.
Нека имаме пред вид всичко това, когато сме изправени пред избора дали да сторим добро или зло.


Константин Златев



Няма коментари:

Публикуване на коментар