неделя, 14 декември 2014 г.

Изпитания на Любовта (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Изключенията на Любовта” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

 Може да ни сплотява само това, което ни обединява в Духа – Източника на Всемирния живот. А Любовта е плод именно на Духа
1. Градация в развитието на отношенията между мъжа и жената:

- Твоята възлюблена най-първо ще се яви като камък. Значи ще се удариш. После – като вода. Значи ще бъде по-мека. После ще се яви като въздух и най-после като светлина. Значи Любовта отначало ще се прояви като камък – ще има страдания, блъскания. И най-после ще се яви като светлина, т.е. в своя Божествен вид. 
Учителят на Бялото братство откроява съвсем ясно градацията в развитието на отношенията между половете. Представена е от четири елемента: камък, вода, въздух и светлина. Камъкът е символ на материята и в случая – на най-ниското стъпало в интимните отношения между мъжа и жената. В съответствие със Словото на същия Учител на това равнище Любовта се проявява като стремеж и е свързана с физическото тяло на човека. Стремежът е отправен към всички представители на другия пол. Тази любов назоваваме „човешка” и тя е само предисловие на онази, истинската Любов, за която говори великият Посветен.

Човешката любов се характеризира със „страдания, блъскания”, сиреч с противоречия, които твърде често я разрушават до основи. Това е любов, основана върху напълно погрешното убеждение, че обектът на твоите чувства ти принадлежи. Чувството за притежание на любимия те довежда до също толкова неправилния извод, че той е длъжен да постъпва според твоите желания и прищевки. Образът, който си си изградил за него, е огледално отражение на твоето собствено „аз”. От огледалото хитро или нахално те поглежда твоето его и очаква да задоволиш всичките му щения. И понеже и партньорът ти разсъждава по същия начин, сблъсъкът е неизбежен. Последствията са известни: помежду ви постепенно се настаняват съмнение, недоверие, разочарование, неизпълнени очаквания, взаимни обвинения, озлобление и ... разруха. Така като правило приключва човешката любов. „... Първите стъпки на Любовта са страданията. По-добре е да страдаш при Любовта, отколкото никак да не страдаш.” Ако от страданието извлечеш мъдрост и духовна сила, значи то не е било напразно.
И все пак тази още съвсем сурова, несъвършена форма е неизбежното първо стъпало към осъзнаването на истинската Любов. Разбира се, ако осмислим недостатъците ѝ и се стараем да ги избягваме в следващите си опити за завоюване на Божествените ѝ висоти.
А второто стъпало Учителят Беинса Дуно нарича „вода”. Тук Любовта се изявява като чувство и е свързана с астралното тяло на човека – тялото на желанията, емоциите, чувствата и страстите. Чувството е отправено към един-единствен представител на противоположния пол. Камъкът, сиреч първият стадий на Любовта, според същия Учител при употреба вещае удар и разрушение. Докато водата е по-гъвкава – в нея можеш да плуваш, да достигнеш другия бряг, да сменяш посоката при необходимост. Но можеш и... да се удавиш. Ако скочиш в нея отвисоко, ефектът е почти същият като при сблъсъка с камъка. Водата е „по-мека”, изтъква ораторът, тя е по-фина и деликатна среда за приемане и отдаване на Любовта. Казано по-друг начин, в този случай са налице по-благоприятни условия за нейното съществуване и разгръщане. Все още далеч от съвършенството, тази фаза от развитието на Божествената Любов насочва вниманието ни към един отделен човек, който се превръща в обект на чувствата и въжделенията ни. Чрез него, нашия възлюбен или възлюбена, получаваме уникалния шанс да познаем Любовта в нейното висше измерение. Чрез любимия човек ни се разкрива сам Бог и ни призовава да намерим и разгърнем Божественото, заложено у всекиго от нас още в мига на сътворението ни.
В езотеричното познание водата е символ именно на астралния свят и на подсъзнанието у човека. То от своя страна е съкровищница на всички придобити до момента в еволюционното израстване на личността духовни опитности, ала същевременно и склад за ненужните вехтории, които си събирал по своя път в поредицата си прераждания в плът. От теб зависи какво ще извадиш на бял свят и как ще го използваш.
Третото стъпало е наречено „въздух”. При него Любовта се проявява като сила и е насочена към група човешки същества: семейство, приятели, близки, познати, колеги и пр. Кореспондира с умственото (менталното) тяло на човека. Въздухът осигурява нашия физически живот. Но той изисква от нас да го приемаме непрекъснато. Ако по някаква причина ни лишат от него дори само за няколко минути, настъпва смърт.
Въздухът е естествената среда за нашето съществуване. Също като водата и светлината. Във въздуха можеш да полетиш..., ако имаш крила. Върху крилете на Божествената Любов полетът е не само приятен, но и извисяващ.
Камъка би могъл да употребиш или като строителен материал, или при самозащита, или пък да се спънеш в него. Водата – също като въздуха – поддържа живота ти. Придвижването в нея е по-трудно и по-бавно, отколкото на сушата. С въздуха нямаш такива проблеми. Той не издига пред теб препятствия, а сякаш те предразполага да преодоляваш всякакви пространства, във всички посоки.
Този трети стадий в развитието на Любовта вече е само на крачка от Истината. Егото ти е оставено на заден план. Чувствата ти обгръщат множество скъпи за теб същества, за които си готов да даваш най-доброто от себе си. Започнал си да израстваш като пълноценна единица в колективното съзнание и да се подготвяш за действителен братски живот.
За да дойде най-сетне мигът на сбъдването – четвъртото стъпало на Любовта, нейното проявление като светлина. Тук тя се изявява и като всемирен принцип, свързана е с духа на човека, с неговото висше безсмъртно начало, и е отправена към всички хора, към всички живи същества. Вече си забравил навеки своя личен интерес и живееш само за Общото благо, за Цялото. Любовта в нейното Божествено измерение, „в своя Божествен вид”, както казва Учителят Беинса Дуно, те е завладяла напълно. Ала ти не си неин роб, а достоен носител и разпространител. Излъчваш я навсякъде около себе си и къпеш в лъчезарната ѝ светлина и всичко, и всички край теб, както и собственото си сърце. Ти си се превърнал в посланик на великата Любов, която извира от вечния Извор на Битието – Божията Същност. Сиреч – станал си Равнобожествен.

Четвъртият, висшият стадий в проявлението на Любовта бележи и венеца на човешката духовна еволюция. Щом си станал достоен да приемаш и раздаваш тази Любов в нейната Божествена разновидност, значи вече можеш да се наречеш „сътворец” или „съработник на Всевишния”. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар