понеделник, 15 декември 2014 г.

Изпитания на Любовта- Продължение (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Изключенията на Любовта” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

2. Външна и вътрешна страна на Любовта
 - В Любовта има степени. Противоречията произтичат от това, че вие събуждате само външната страна на Любовта. Човек органически трябва да стане проводник на Любовта. Да се приспособи към нея.
 Освен фази или стъпала на проявление Любовта притежава и степени. Учителят Беинса Дуно посочва тук двете основни – външна и вътрешна страна.
Най-общо, външната страна на Любовта бихме могли да отнесем към първите две стъпала на проявлението ѝ – като стремеж и като чувство („камък” и „вода” в терминологията на този разговор край Шестото езеро). Тук преобладава егото и чувството за притежание на собственост. Също най-общо, вътрешната страна на Любовта следва да отнесем към третото и четвъртото стъпало от проявлението ѝ – като сила и принцип (съответно „въздух” и „светлина”). Егото е надвито завинаги, Любовта е насочена първоначално към група, а впоследствие – към всички същества като Божии творения. Братството между хората и новото отношение към Природата и нейните царства е факт.
 - Онзи, който ви изгаря, това не е вашият възлюблен. Това са неговите слуги, пажове, значи човешкото в него. Вие се влюбвате във външните форми и разрушавате Любовта.
 Едва ли е нужно да се убеждаваме един друг в правотата на тези думи. Изгарянето – това е влюбването, в което има толкова много красота и полет, ала и толкова много подводни камъни. Плод е на магнетичното привличане между мъжа и жената, на зова за продължаване на рода, който – с мощта на непобедим инстинкт – властва над повечето от нас. Апостол Павел го назовава „разпалване”, за да ни подскаже, че тук на власт е страстта, а не разумът.
Можеш да изгориш в огъня на човешкото и да се превърнеш в пепел. Можеш да изгориш и в огъня на Божественото и да се превърнеш в свободен дух. Изборът, както винаги, е твой, приятелю!
Влюбването като правило е в това, което възприемаме като външен образ на обекта на любовта ни. И тъй както външните форми са преходни и подлежат на изменение, също толкова изменчиво е чувството, породено от захласването в тях. Крайният резултат е лесно предвидим – разпад и гибел.
- Хората познават човешката любов. А аз говоря за Божествената Любов, която едва сега почват да разбират.
Всеки от нас е способен да познае онова стъпало на Любовта, което е дорасъл да разпознае, да усвои и да приложи в живота си. В състояние сме да носим толкова от товара на Любовта, колкото издържат плещите ни, т.е. толкова, колкото може да поеме сърцето ни. Парадоксът е в това, че най-тежка за носене е човешката любов – с нейните страдания, огорчения, ревност, обвинения и самообвинения. А най-лека е Божествената – но при условие че си подготвен да я приемеш и да ѝ позволиш да те изпълни целия.
Най-често сме преживявали човешкото проявление на Любовта – нейната външна страна. И все пак нямаме право да заявим, че го познаваме. Още по-малко – че сме го овладели.
Едва сега започваме – милиметър по милиметър – да разбираме Божествената Любов, вътрешната ѝ страна. Още дълъг път имаме да извървим до нея. С помощта на Словото на Истината този път може да бъде съкратен и страданията – спестени. Защото:
 - По-велико учение от Любовта няма – който я разбира. Не земната любов.
Който не я разбира, ще я изучава. Който я разбира, ще я живее.









Няма коментари:

Публикуване на коментар