Изпитания на Любовта- Продължение (Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „Изключенията на Любовта” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)

3. Страдание и освобождение в Любовта:

- Хората досега все са опитвали любовта, зад която има страдание, но онази Любов, зад която няма страдание, тепърва трябва да се опита. Ако биха разбирали Христовото учение по този начин, по-правилно щеше да върви животът.

Христовото учение в най-дълбоката му същина е отражение именно на Божествената Любов. И тъй като сам Бог е Любов, то и Неговият Единороден Син – Христос, е живото проявление на тази най-велика Любов. Да познаеш Христос, следователно означава да се съединиш с Неговата Любов и да си готов да я раздаваш на всички.
Да разбереш Неговото учение, ще рече да дадеш път на тази Любов в сърцето си и да го превърнеш в извор на светлина и живот за ближния и за всички природни царства. Христовото благовестие в неговата църковна разновидност е само предисловие на Истината. Словото на Учителя Беинса Дуно представлява автентичен езотеричен прочит на Христовото учение, актуализиран и предназначен за човека на Новото време – строителя на Новата планетарна култура, културата на Божествената Любов.

- Вие сте имали обикновената любов, но онази Любов, която освобождава човека, не сте я опитали!

Преживявали сме неведнъж „обикновената” любов, спор няма. Какво сме научили от нея – всеки знае сам за себе си. Любовта в нейната Божествена изява за повечето от нас все още остава далечен лъч от хоризонта на мечтите.

Обикновената, човешката, земната, плътската любов е неизбежен източник на болка и страдание. А да познаеш Истината в и чрез Божествената Любов – това означава да завоюваш завинаги свободата на духа си. За първото не се изискват особени усилия. Всички сме го правили. А и продължаваме да го правим независимо от това, че вече знаем какъв ще бъде резултатът. За второто е нужна пълна мобилизация на духовно-нравствения ни потенциал, понеже битката е жестока и безпощадна. Ако я загубим, трябва да започнем всичко отначало. Ако я спечелим, получаваме достъп до лоното на Бога.

9. Близост в Любовта:

- При любовта човек не трябва да бъде много близо или много далеч от онзи, когото обича. ... Един предмет във фокуса се вижда най-ясно – значи нито много близо, нито много далеч. ... Фокус значи следното: да бъдем на такова разстояние, че да сме нито по-близо, отколкото трябва, нито по-далеч.

Когато разглеждаме картина, се отдръпваме малко назад, за да я обхванем в цялост. Ако отидем твърде близо до нея, ще изпуснем общото послание на изображението. Ако ли пък се отдалечим прекалено много, вече няма да виждаме ясно картината – тя ще се превърне просто в едно цветно петно.

Така е и с обекта на нашите чувства. Приближим ли се твърде близо до него, постепенно изчезва очарованието от общуването. Забелязваме детайли, които до момента са оставали скрити. Разтваря се във въздуха илюзията за неговото съвършенство. Установяваме, че и той е човек като нас и едва ли си заслужава да го боготворим за това. Отстъпим ли пък прекалено далеч от него, вече го губим като фигура, остават само контурите. Ярките съвместни преживявания неусетно се превръщат в спомени, спомените избледняват и времето поглъща в неутолимата си паст трепета от докосването до любимото същество. Образът му става чужд и нереален, любовта угасва като свещица, оставена самотна на полето...

- В същност душите, които се обичат, трябва да са близо, но вътрешно. Които вършат волята Божия, те са близо един до друг. В случая не се разбира материална близост. Желателната близост е в това, което мислим, чувстваме и постъпваме, а не физическата близост.

Вътрешна е близостта между сродните души – сродни по мисли, идеи, убеждения, наклонности, характери, пориви... Ако следват заедно духовния Път, това ги сближава още повече, би могло да ги направи неразделни.

Физическата близост – плътският контакт, сексуалното общуване – рано или късно изчерпва потенциала си и ни отчуждава един от друг. Близостта между душите не подлежи на изчерпване; тя се обогатява непрестанно, тя нараства и като качество, и като усещане и ни сближава все повече – до пълно сливане на нашите духовни същности  една неразделна цялост.

- При любовта как се разбира близо и далеч?

- Когато някой ти затули слънцето, това е признак, че има близост по-голяма, отколкото трябва. Голямата близост лишава човека от Божиите блага. ... Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода. Бог ни е дал да имаме пространство между нас.

В случая слънцето е символ на всичко жизнено необходимо, което получаваме от околната среда. Прекалената близост с любимия човек засенчва това слънце на живота и постепенно изсушава живителните сокове, които се вливат у нас от него. Особено мъчително е да се разделиш със свободата си в интимното общуване, сиреч да станеш роб на някого или на чувствата си към него. Свободата е свещен дар от Бога и никой, при никакви обстоятелства не бива да ни я отнема. Ако я предлагаме доброволно – това е друг въпрос. Жестът ни би представлявал саможертва в името на нещо стойностно, велико, каквато е Божествената Любов. Но да задушаваме свободата си под наплива на неовладени емоции и плътски страсти, е напълно ненужно самоизтезание, което неизбежно ще завърши с разруха.

- В Любовта има граници, които не трябва да се прекрачват. Свещената стаичка на другите не трябва да се прекрачва. Като дойдеш до тази граница, ще се спреш. Като се прекрачи тя, идват нещастията.

Божествената Любов е безгранична, ала само във владенията на Духа. В рамките на нашия земен живот дори тя очертава определени граници, които не следва да престъпваме. Такава естествена граница е свещеното духовно пространство в душата на всеки човек, неговата тайна стаичка. До нея имат достъп само духът на човека и Бог. Понечиш ли да нахлуеш в нея, превръщаш се в агресор и ще бъдеш отблъснат по всички правила на космическите закони. Ще изстрадаш неминуемото поражение, а любовта ти ще се разтвори в горестта на нараненото его и ще отлети надалеч...

4. Любовта като мярка за поведение:

- Божията Любов е мярка за всичко! В нея е образецът как човек трябва да постъпва!

Мярката на Любовта е универсална и обхваща всички житейски ситуации, всички факти и явления в нашия живот. Тя е едновременно отправна точка за разсъждения и преценка, както и метод за решаване на всички проблеми. В Божествената Любов не можем да допуснем никаква грешка, защото, следвайки я, мислим, чувстваме и постъпваме така, както самият неин Първоизточник би го сторил.

- Не е достатъчно само да говорим за Любовта, но трябва да имаме нови образци и да видим дали можем да живеем по тях. Да обичаме, както Бог обича! Да любим, както Бог люби! Или: да предадем на другите Божията Любов така, както ни е предадена отгоре, както е дошла при нас. Това значи да обичаме!

Любовта се измерва не с нашите хвалебствени словоизлияния за нея или за онези, които обичаме, а с делата на Любов, които извършваме. Новият образец е проповедта и жизненият пример на великите духовни Учители на човечеството. Достатъчно е да следваме един от тях, за да придобием всичко необходимо да прекрачим дверите на Небесното царство. Висшият образец е благовестието и Делото на Христос. Той ни разкри как Бог обича и как тази Любов би трябвало да се разгръща във всички посоки на нашата житейска изява.