Духовният Път – Пътят към Бога – предлага безброй много възможности на
онзи, който е решен да го извърви до край. Всички ние, хората, сме неповторими
индивидуалности и всеки от нас може да избере онези методи и средства, които му
подхождат, които са най-подходящи именно за него, за да извърви достойно този
Път. Най-верният спътник по Пътя и най-достъпното средство за преодоляването му
е Божествената Любов. Ако успеем да превърнем нейното съдържание от красива
абстракция в действена, пресътворяваща сила, значи ненапразно сме живели,
ненапразно сме положили венеца на всеотдайността пред олтара на Божието
присъствие в света.
Измежду множеството методи, които ни предлагат великите духовни Учители на
човечеството за придвижването по духовния Път, има два, на който ще обърнем
внимание тук: смаляване и уголемяване. Вземаме повод от следните
думи на последния Миров Учител Беинса Дуно: „Единственото
нещо, което нищо не жертва, това е Любовта. Но казват, че Любовта се е
пожертвала... Любовта никога не се жертва и няма защо да се жертва. Това, което
се жертва, е по съвсем друг закон – то е по закона на свободата. Ако Христос
дойдѐ да се пожертва, Той вървеше по закона на освобождението, търсеше
свободата. Христос е път към Великото малко. Той каза: „Отец Ми е по-голям от
Мене. Любовта е от Него.” Христос се смалява и казва: „Син Человечески не дойде
да Му служат, но да послужи.” Той върви по пътя на смаляването. Вие ако не
станете малки, не можете да намерите свободата; и ако не станете големи, не
можете да намерите Любовта.” (Цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на
Общия окултен клас, 1934/1935 г., т. 1, София, 2003, с. 134.)
Защо Божествената Любов никога не се жертва? – Понеже тя сама по себе си
никога не би могла да бъде жертва. Можем да се жертваме от Любов, заради Любов
или в името на Любовта, но не сме в състояние да пожертваме самата Любов. Тя е
частица от сърцето на самия Бог и няма как да бъде принесена в жертва. В нейно
име могат да бъдат извършени безчет жертви и саможертви, но тя остава навеки
непокътната, безсмъртна, ненакърнима. Любовта би могла да бъде стимул за жертва
или саможертва, но самата тя никога не може да бъде жертва. От своя страна
саможертвата е най-убедителното доказателство за наличие на Любов.
Учителят Беинса Дуно подчертава, че пожертването става по закона на
свободата. Защо? – Защото жертвата е акт на свободната воля, на свободния
избор. Ако някой те принуди да отдадеш нещо, което ти е скъпо, то това не е
саможертва, а именно принуда – акт на насилие. Жертва има само тогава, когато
съзнателно сме взели решение да пожертваме нещо, притежаващо реална стойност за
нас. Саможертвата може да възникне или в резултат на дълбоко и трайно осмислена
необходимост, или спонтанно – когато обстоятелствата изискват незабавно решение.
Истинската саможертва по своята същност се явява духовен подвиг – една широка
крачка напред и нагоре към висините на съвършенството.
А защо Христос е „път към Великото
малко”? – Тъй като Той предложи образец на смаляване, т.е. на смирение.
Според Учителя Беинса Дуно Христос се е смалил 78 милиона пъти, за да се появи
във физическо тяло между Своите съвременници и да изпълни мисията Си. Разбира
се, смаляването в случая не е от геометрическо, а от енергийно естество. Проявеният
Бог в лицето на Христос е смалил доброволно милиони пъти енергията на Своята
Божественост, за да се всели в тялото на Учителя от земната Йерархия на
Всемирното Бяло братство Иисус. И то само за период от три години, след който –
в съответствие с твърдението на великия Посветен д-р Рудолф Щайнер – това
подготвяно в продължение на 42 поколения тяло е щяло да бъде изпепелено от
мощната Христова енергия. Затова и разпятието и възкресението на Спасителя,
според съвършения в прецизността и точността си Божий план, се случват точно
тогава, когато изтича този тригодишен срок на годност на Иисусовото тяло.
Смалявайки се според разбиранията на околните, водени от импулса на
смирението и от вдъхновението, породено от мистичното вглъбение, ние
същевременно израстваме в Духа, умножаваме силите на своята безсмъртна природа
и способността ѝ да се проявява в своята пълнота.
Следователно пътят към Великото малко е път на смаляване, сиреч на
смирение. От решаващо значение е смаляването да бъде доброволно, като резултат
от съзнателно взето решение със свободната воля на индивида. Служението също е
форма на смаляване. То изисква пълно и дълбоко смирение, за да подчиниш
физическия и духовния си потенциал на цел, избрана с критерия на високия идеал.
Учителят на Новата планетарна култура Беинса Дуно свидетелства, че учението е
дълг на окултните ученици – членовете на една автентична духовна Школа, а
служението от своя страна е дълг на ангелите – съществата, подчинили изцяло
волята си на тази на Небесния Отец. Ала и окултните ученици по пътеката на
своето духовно-нравствено извисяване достигат до кота, от която могат да станат
действителни Божии служители.
Великото малко е ядрото на човешкото безсмъртно естество, лъчът от
изначалната Божествена творческа субстанция, чрез който Бог в качеството Си на
Творец ни е призовал към съществуване. Това малко е велико, тъй като съдържа
като потенциал цялата възможна Божественост, целия заряд на Божествена енергия,
която индивидуалното същество би могло да вмести, да овладее и да прояви. Също
тъй, както човекът като дете на небесния си Родител – Бога, би могъл да
достигне Неговия духовен ръст, съединявайки съзнанието си с Неговото.
Ако не се смалим, не ще намерим свободата на Духа, от Когото сме родени и в
Когото сме призвани да се завърнем, щом завършим своята духовна еволюция. Смаляването
също е доброволен акт на човешката
свободна воля и изисква от нас максимална духовна сила, дълбоко прозрение за
потребностите на момента, изискващ това смаляване.
Ако не се уголемим, т.е. ако не израснем достатъчно в духовно-нравствено
отношение, не ще открием Любовта. Тя намира подслон само в отворените за нея
сърца, само в просветлените от Божествената Истина и Мъдрост души, жадуващи да
се раздадат без остатък в името на Общото благо.
Уголемяването е процес на
духовно извисяване, на духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Процес на
постепенно, плавно и последователно изкачване към висините на Божия Дух, към
върха на човешкото самоосъществяване като Равнобожествен Син на Всевишния (ср.
Пс. 81:6 – според Синодалния превод на Библията).
И смаляването, и уголемяването са заложени като възможности за духовно
израстване в съзнанието на човека. Неговият свободен избор, правото му на
самоопределение в съюз с тихия глас на душата – интуицията, му подсказват кога,
как и доколко би могъл да ги използва като методи за постигане на неговата
крайна еволюционна цел: Божественото съвършенство (ср. Мат. 5:48).
Няма коментари:
Публикуване на коментар