сряда, 1 април 2020 г.

Събуждане и пробуждане




(Есе върху беседата „Да ида да го събудя”)


Когато Христос научи за смъртта на Своя приятел Лазар, Той каза на апостолите: „Лазар, нашият приятел, е заспал; но отивам да го събудя“ (Йоан 11:11). Под «събуждане» Спасителят разбираше да възкреси починалия. Той не желаеше да сподели с най-близките Си ученици какво точно смята да стори, за да не ги въведе в изкушение. Възнамеряваше да им предаде този така важен урок на самото място – във Витания, до гроба на Лазар. Така и направи.
Когато някой заспи, рано или късно се събужда. Завръща се от царството на сънищата в земната действителност.

Когато някой умре, т.е. заспи вечния си сън (както са убедени противниците на теорията за прераждането), да го събудиш, означава да го възкресиш, сиреч да го върнеш отново от обителта на мъртвите сред общността на живите. Доколко едните са живи, а другите – мъртви, това е отделен въпрос.
Под «събуждане» в контекста на разглежданата беседа Учителят Беинса Дуно има пред вид пробуждането на човешката душа, т.е. онзи момент от живота, когато човек започва да схваща най-важните духовни истини и постепенно да ги превръща в неразделна част от своя мироглед. Тяхната есенция се влива в причинното му тяло и когато е необходимо, тя се проектира в будното му съзнание по време на въплъщение в материята и дава конкретна насока на мисленето и поведението му.
Според автора на беседата: „Това събуждане в света не става само веднъж.“ Какво има пред вид великият Посветен? – Пробуждането на душата за най-съществените истини на Всемирния живот е акт. Този акт се разгръща във времето и се превръща в процес на духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Пробуждането е еднократно, а духовното израстване е непрекъснато и безкрайно. Единствената мярка за него е вечността. Целта на пробуждането е човек да прогледне – ала не с физическите, а с духовните си сетива – за основополагащите принципи и закони на Космоса. Целта на духовното му развитие е да прилага тези принципи и закони в земния си път, за да стане достоен жител на Небесното Царство. Казано с други думи: да постигне съвършенство.
А, както твърди Учителят на Любовта: „Съвършеният човек не прави нито добро, нито зло. Той е само един помощник в Природата.“ Как можеш да живееш в материалниня свят и да не правиш нито добро, нито зло?! Възможно ли е това? – Възможно е в един-единствен случай: когато си надраснал понятията за добро и зло и следваш естествения ход на събитията, подчинен на Божията воля. Когато си напуснал завинаги владенията на двуполюсния свят, люшкан между добро и зло, и заживееш неизменно в свещената обител на Единството. Там, където добро и зло се сливат в едно и изграждат със съвместни усилия царството на вечната хармония.
Нека всеки от нас се запита: пробуден ли съм за дълбоките истини на живота? Ако съм ги познал, следвам ли техните повеления във всеки миг от земния си път? Ако се старая да ги следвам, какво са ми дали те, до каква степен съм израснал в Духа чрез тяхното прилагане? Какво още не ми достига, за да прекрача прага на Божието Царство с гордо вдигнато чело?
Откровеният отговор на тези въпроси ще ни бъде от огромна полза за по-нататъшното ни придвижване към върховете на духовните постижения.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар