сряда, 21 декември 2016 г.

Двете страни на традицията


 (Есе върху беседата „Иди повикай мъжа си”)
  
Във всяка традиция е скрита енергия. Зависи как ще я използваме – за съзидание или за разрушение. Положителната страна на традицията се крие във възможността да съхраним полезното, утвърдено чрез човешкия опит във времето; да стъпим върху него в настоящето и да го пренесем непокътнато в бъдещето. В този случай традицията е доказателство за непреходни стойности и техен носител от поколение на поколение. Традицията се явява основа, върху която градим новото, актуалното, необходимото за съответната епоха. Традицията осигурява приемствеността и плавния преход към следващото стъпало на развитието.
Ала тя има и своята отрицателна страна. Учителят Беинса Дуно я разкрива с думите: „Традициите представляват вътрешния консерватизъм на хората, който често ги спъва.” Консерватизъм означава привързване към старото и ненужното, вторачване в образ, който е избледнял в хода на времето, стремеж да задържим колкото се може по-дълго – ако може, и безкрайно – нещо, което е изчерпало съдържанието и действеността си. Консерватизмът залага на измамната сигурност на познатото и изпитаното, което от двигател на еволюцията постепенно се е превърнало в нейна спирачка, в котва сред бурни, кипящи от импулса на промяната водѝ, притискащи капитана на кораба да поеме в друга посока. Това мрачно и деформирано лице на традицията е добре познато на всекиго от нас. До степен, позволяваща на автора на беседата да заключи: „Днес никой човек не е свободен от традиции.” Те ни тежат като воденични камъни, които все още възприемаме като скъпоценни камъни и на никаква цена не желаем да се разделим с тях.
В този цитат ключовата дума е „свободен”. Учителят на Бялото братство поставя традицията в нейното негативно измерение върху везните на историята и на Божия план за човека и като противотежест залага свободата. Разбира се, това е свободата на нашия жизнен избор, която – ако бъде правилно прилагана – рано или късно би трябвало да прерасне в свобода на човешкия дух. Пълна и безусловна.
И какво показва съпоставянето между традиция и свобода, накъде в крайна сметка се накланят везните? И на индивидуално, и на колективно равнище те клонят към водещия приоритет на този или тези, които измерваме. Ако личността или обществото залагат на провереното и отвека утвърденото, без да отчитат потребностите на еволюционния ход, ще натежи традицията. Тя ще накланя везните все повече и повече на своя страна, докато се стигне до неизбежната катастрофа – разпадане на личността или на социалната система, залагала единствено и безкритично на традицията в нейното деструктивно измерение. Катаклизмът не може да бъде избегнат, но е за добро. Върху руините на изживялата времето си структура ще покълнат семената на обновлението и постепенно, крачка по крачка ще ес роди Новото. Ако ли пък единичният или груповият избор е насочен към очерталата се ясно следваща стъпка по еволюционния път, то тогава везните ще натежат към разумно използваната свобода. Като резултат ще бъде преодоляна успешно още една отсечка по безкрайния път на Всемирното развитие.


Във всяка окултна Школа традицията е синоним на съхранение и отстояване на принципи, закони, теоретични постановки и практически действия, произтичащи от неизменността и непомръкващата актуалност на Божественото учение – вечния и непресъхващ Първоизвор на космическото пресътворение. Следователно за Посветените и техните ученици традицията е тъждествена на вечната Истина за всичко съществуващо, пречупена през потребностите на конкретния исторически момент. Придържането към тази традиция е въпрос на свободен, съзнателен избор, гарантиращ ефективността на вложената във вярната посока енергия. Традиция, в която разум и конструктивни дела се преплитат в хармонично единство между пробудената за своето назначение душа и нейния Божествен Създател – Духа на Любовта, Мъдростта и Истината.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар