(Размисъл върху
беседата на Учителя Беинса Дуно „През Седемте езера” от книгата „Разговорите
при Седемте рилски езера”)
Учителят Беинса Дуно
повежда своите последователи от лагера на Бялото братство в Рила на поход
покрай групата на Седемте езера. След дълъг, но не изморителен преход те се
насочват към Езерото на Чистотата. Спират за кратък отдих, изпълняват свещения
танц на Паневритмията и водени от своя Учител, се спускат до самия бряг на
езерото. Потопени в съзерцание на красотата на великата планина и в тишината на
едно незримо мистично присъствие, те чуват водача си да се обръща към тях.
Словото му е предназначено за всички присъстващи – и от видимия, и от невидимия
свят:
Пречистването предхожда натрупването на знания:
- Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това
не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване.
Иначе не може да има знание. От хиляди години хората са живели неправилно и има
голямо наслояване на нечистотии. При такива условия нищо не можеш да учиш.
Затова най-първо ще започнете с един процес на чистене и после ще започнете със
знанието.
Ако чашата на
съзнанието ти е пълна с остаряла или ненужна информация, какво би могъл да
долееш в нея? – Нищо. Натоварените коне в лексиката на Учителя на Новото
човечество са всички хора от съвременната цивилизация, които са натрупали
огромни по обем, но с ниско качество знания. Тези знания обслужват една масова
култура, която утвърждава фалшиви ценности – задоволяване най-вече нуждите на
тялото и чувствата и на практика пълно пренебрегване на духовното естество у
човека.
А то е водещо, то извайва формите на материята и ги насочва към
изпълнение на тяхното предназначение. Затова и силно развитите в индустриално
отношение общества, гордеещи се с високия стандарт на живот у тях, изостават
осъдително в удовлетворяването на потребностите на душата. Обилна храна за
тялото (немалък
дял от която генномодифицирана, т.е. криеща риск за опасни мутации при
следващите поколения), евтини удоволствия за емоционалната природа и постоянна диета за
душата. При тази степен на презадоволеност на сетивата защо ти е да мислиш за
духовно усъвършенстване, за работа върху самия себе си като същество, сътворено
от първичната Светлина и призвано да се завърне някога в нея?!
Затова великият
Посветен препоръчва процесът на придобиване, усвояване и прилагане на знанията
да започне с фаза на пречистване – телесно, но най-вече душевно. Такива
практики предлагат всички световни религии и духовни учения. Разнообразието е огромно,
целта е една – да бъде пречистен проводникът (единството между физическа и
духовна структура, психо-физическото единство, наречено „човешка личност”), за да бъде в
състояние да възприема по-правилно сигналите, идещи отвън, за да стане свещен
съсъд на истинното познание.
Всички процеси във
Вселената притежават енерго-информационен характер. Естеството на човека е
съградено върху същия принцип – обединение на енергия, кристализирала до
субстанцията на материята в телесната му част и проявяваща се на различни
равнища в невидимия свят, формираща фините тела на индивида. Чистотата на тази
енергия обуславя и качеството, и функционалността на всички тези тела или
потенциални носители на индивидуалното съзнание. Пречистването на
телата-проводници е задължително по духовния Път, и то не еднократно, а
периодически, тъй като съществуването във владенията на гъстата материя
непрекъснато поражда сблъсък с безброй дразнители и замърсители.
Само пречистеното
съзнание е способно да се докосне до космическите истини, да ги възприеме, да
ги асимилира и да ги превърне в неразделна част от духовния потенциал на
човека.
Живот със стари идеи:
- Ти си млад. Като дете играеш и мислиш, че ще завладееш света. По едно
време, като станеш на 40-50-годишна възраст, почва обратният процес и казваш:
„Тази работа е трудна.” По-после си казваш: „Остарях, прегърбих се.” И се чудиш
как стана това. Не ти се иска вече да учиш. Преждевременно си остарял. Живял си
със стари идеи. Това е задушаване.
Няма нищо по-лесно от
това да не мислиш, а да използваш наготово онова, което другите вече са
измислили преди теб. Не поемаш отговорност, не рискуваш да допуснеш грешка,
спестяваш си затруднения и разочарования и... си тъпчеш на едно място. Просто
не се развиваш. Понеже, за да направиш поне една крачка напред по твоя път в
живота, е нужно да задействаш механизма на мисълта си.
Немалко хора
предпочитат да не се напрягат в мисловно отношение, а да следват вече утъпкани
пътеки. Старото е изпитано многократно, то вдъхва сигурност, спокойствие, уют...
Защо да се блъскаш да измислиш нещо ново?! Та нали вече всичко е измислено?!
Казват, че нямало нищо ново под слънцето. И сигурно е така. И все пак – ти
самият нов ли си или стар? Не става дума за възрастта, а за състоянието на
душата ти.
Младостта и старостта
са прояви най-вече на съзнанието, а не толкова на тялото. Може да си 20-годишен
и да живееш със знания, представи и навици отпреди векове или дори хилядолетия.
Може да си 100-годишен и да не си спирал да се стремиш към новото, различното,
пионерското...
Стари са онези идеи,
които са си изживели времето. Били са полезни някога, дали са своето и идва
моментът да отминат в небитието. Нови са идеите, които постилат пътеката към
бъдещето. Далеч не всички ги разбират, понякога е трудно да ги осмислиш и приемеш,
но те рано или късно се налагат, поставят своя подпис върху картината на живота
и така се раждат шедьоврите на човешките постижения.
Учителят Беинса Дуно
говори за неща, които са понятни на всички. И го прави достъпно и простичко,
ала твърде въздействащо. Той излага новите идеи на изгряващата планетарна
култура с ясен език и лесно усвоима лексика. Стъпва върху старото и познатото,
за да обясни и аргументира новото и непознатото. Лекотата, с която го извършва,
буди възхищение. Кратки изречения, недвусмисленост на израза, категорично
поставяне на проблема. Това е привилегия – да слушаш и възприемаш Словото на
великите Посветени... То е предвестник на Промяната. А тя започва от теб и
завършва с всички просветлени съзнания, с по-чистата и ярка аура на земния
глобус.
- Сега другото заблуждение е, когато човек казва: „Като отида на
небето”. Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Ти казваш:
„Остарях”. И мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянката на
живота. Ако това, което правиш, е в съгласие с Истината, то вечно пребъдва.
Не можеш да отидеш на
небето със стари възгледи, сиреч с такива, които са изживели времето си. На
небето приемат само души, чиито мироглед е в хармония с водещите импулси на
епохата, с основните ѝ тенденции, вдъхновени от самия Дух на времето, Който е
еманация на Божия Дух.
Човек може да остарее
и по възраст, и по разбирания. В първия случай овехтява тялото му, а във втория
– разумът му. Физическата старост е естествено явление, поне от гледна точка на
биологическите процеси, както ги възприемаме понастоящем. Но психическата
старост не може да бъде естествена; тя е следствие от житейска умора и
отегчение, от бремето на годините, натрупано в душата до степен да я претовари
и омаломощи. Психически остарелият се лута в лабиринта на безизходицата и
целият живот му се струва безцелен, безсмислен, опустошен... Ала той никога не
би могъл да бъде такъв! Истинският живот е вечно млад, жизнерадостен,
целенасочен, устремен към своята цел – съвършенството.
Учителят Беинса Дуно
разкрива рецептата как да съхраним радостта от съществуването, как да останем
душевно млади и полезни за себе си и за Общото благо до края на дните си –
безусловната преданост към Божествената Истина.
Непробуденият за тази
Истина човек живее в сенките на илюзията. Жизненият му потенциал рано или късно
се изчерпва, той затъва в блатото на безполезността, отчаянието,
саморазрушението. Пробуденият, напротив, съхранява свежестта на мисленето и
съзидателността на поведението си за целия период на изявата си в плът. Той
неизменно дава най-доброто от себе си и според силите си съдейства за
изпълнението на Божия План за планетата ни.
Всеотдайност в Божествената Любов:
- Любовта е нещо съвсем неразбрано. Само който я е опитал, я знае. Тя
не може да се опише. Но има нещо, по което тя се познава. За онзи, когото не
обичаш, не искаш нищо да направиш. А пък за онзи, когото обичаш, всичко можеш
да направиш. Това чувство, чрез което
всичко можеш да направиш, то е проява на Любовта.
Велика тайна е
Любовта! Както и да я назовем, както и да се опитваме да я опишем или обясним,
тя неизменно се загръща в непрозрачното було на своята мистерия. Може ли
художникът да нарисува Любовта? Може ли поетът да я възпее в цялата ѝ прелест?
Може ли ученият да я определи като понятие със свое съдържание и насоченост?
Едва ли. Те биха се докоснали само до нейното отражение, ала дълбоката ѝ
същност ще остане незасегната.
По това си приличат
Божествените Истина и Любов – те не подлежат на описание, те просто са. За да ги проникнеш, е нужно да ги
живееш, да ги превърнеш в неразделна част от своето най-съкровено „аз”.
По какво да познаем,
че е долетяла прекрасната птица на Любовта? – По това, че сме готови да
пожертваме всичко за любимото същество. Истинската Любов, нейната висша проява
е върховният стимул за самопожертване. Любовта сама по себе си не изисква от
нас нищо – най-малкото да се жертваме за каквото и да било, ала тя създава
условия да проверим своята готовност: способни ли сме да поднесем пред олтара ѝ
най-свидното си или не. Степента на тази готовност свидетелства и за силата на
Любовта ни. Който дава много, ще получи много. Който дава всичко, ще получи
всичко. Мярката на Любовта е безпогрешно справедлива – тя е онзи най-точен
термометър в Божиите ръце, който без никакво отклонение отчита топлината на
човешкото сърце.
Човешката любов е
алчна, обсебваща, акт на егоизъм, на чувство за притежание на собственост. Тя е
ручей, който пресъхва и от най-финото разместване на душевните пластове, от
най-леките повеи на житейските ветрове. Божествената Любов е всеопрощаваща,
безусловна и всеотдайна. Тя е сравнима единствено с океан на взаимност и
себеотдаване, от чиито недра към повърхността непрестанно се издигат горещите
струи на красотата и пълноценността в общуването, на триумфиращия в пълнота и
изразност живот.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар