вторник, 6 декември 2016 г.

Ново мото



(Размисъл върху беседата на Учителя Беинса Дуно „През Седемте езера” от книгата „Разговорите при Седемте рилски езера”)


Учителят Беинса Дуно повежда своите последователи от лагера на Бялото братство в Рила на поход покрай групата на Седемте езера. След дълъг, но не изморителен преход те се насочват към Езерото на Чистотата. Спират за кратък отдих, изпълняват свещения танц на Паневритмията и водени от своя Учител, се спускат до самия бряг на езерото. Потопени в съзерцание на красотата на великата планина и в тишината на едно незримо мистично присъствие, те чуват водача си да се обръща към тях. Словото му е предназначено за всички присъстващи – и от видимия, и от невидимия свят:

Пречистването предхожда натрупването на знания:

- Светът е пълен с учени хора, които приличат на натоварени коне. Това не са учени. При знанието най-първо се започва с един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. От хиляди години хората са живели неправилно и има голямо наслояване на нечистотии. При такива условия нищо не можеш да учиш. Затова най-първо ще започнете с един процес на чистене и после ще започнете със знанието.

Ако чашата на съзнанието ти е пълна с остаряла или ненужна информация, какво би могъл да долееш в нея? – Нищо. Натоварените коне в лексиката на Учителя на Новото човечество са всички хора от съвременната цивилизация, които са натрупали огромни по обем, но с ниско качество знания. Тези знания обслужват една масова култура, която утвърждава фалшиви ценности – задоволяване най-вече нуждите на тялото и чувствата и на практика пълно пренебрегване на духовното естество у човека.
А то е водещо, то извайва формите на материята и ги насочва към изпълнение на тяхното предназначение. Затова и силно развитите в индустриално отношение общества, гордеещи се с високия стандарт на живот у тях, изостават осъдително в удовлетворяването на потребностите на душата. Обилна храна за тялото (немалък дял от която генномодифицирана, т.е. криеща риск за опасни мутации при следващите поколения), евтини удоволствия за емоционалната природа и постоянна диета за душата. При тази степен на презадоволеност на сетивата защо ти е да мислиш за духовно усъвършенстване, за работа върху самия себе си като същество, сътворено от първичната Светлина и призвано да се завърне някога в нея?!
Затова великият Посветен препоръчва процесът на придобиване, усвояване и прилагане на знанията да започне с фаза на пречистване – телесно, но най-вече душевно. Такива практики предлагат всички световни религии и духовни учения. Разнообразието е огромно, целта е една – да бъде пречистен проводникът (единството между физическа и духовна структура, психо-физическото единство, наречено „човешка личност”), за да бъде в състояние да възприема по-правилно сигналите, идещи отвън, за да стане свещен съсъд на истинното познание.
Всички процеси във Вселената притежават енерго-информационен характер. Естеството на човека е съградено върху същия принцип – обединение на енергия, кристализирала до субстанцията на материята в телесната му част и проявяваща се на различни равнища в невидимия свят, формираща фините тела на индивида. Чистотата на тази енергия обуславя и качеството, и функционалността на всички тези тела или потенциални носители на индивидуалното съзнание. Пречистването на телата-проводници е задължително по духовния Път, и то не еднократно, а периодически, тъй като съществуването във владенията на гъстата материя непрекъснато поражда сблъсък с безброй дразнители и замърсители.
Само пречистеното съзнание е способно да се докосне до космическите истини, да ги възприеме, да ги асимилира и да ги превърне в неразделна част от духовния потенциал на човека.

 Живот със стари идеи:

- Ти си млад. Като дете играеш и мислиш, че ще завладееш света. По едно време, като станеш на 40-50-годишна възраст, почва обратният процес и казваш: „Тази работа е трудна.” По-после си казваш: „Остарях, прегърбих се.” И се чудиш как стана това. Не ти се иска вече да учиш. Преждевременно си остарял. Живял си със стари идеи. Това е задушаване.

Няма нищо по-лесно от това да не мислиш, а да използваш наготово онова, което другите вече са измислили преди теб. Не поемаш отговорност, не рискуваш да допуснеш грешка, спестяваш си затруднения и разочарования и... си тъпчеш на едно място. Просто не се развиваш. Понеже, за да направиш поне една крачка напред по твоя път в живота, е нужно да задействаш механизма на мисълта си.
Немалко хора предпочитат да не се напрягат в мисловно отношение, а да следват вече утъпкани пътеки. Старото е изпитано многократно, то вдъхва сигурност, спокойствие, уют... Защо да се блъскаш да измислиш нещо ново?! Та нали вече всичко е измислено?! Казват, че нямало нищо ново под слънцето. И сигурно е така. И все пак – ти самият нов ли си или стар? Не става дума за възрастта, а за състоянието на душата ти.
Младостта и старостта са прояви най-вече на съзнанието, а не толкова на тялото. Може да си 20-годишен и да живееш със знания, представи и навици отпреди векове или дори хилядолетия. Може да си 100-годишен и да не си спирал да се стремиш към новото, различното, пионерското...
Стари са онези идеи, които са си изживели времето. Били са полезни някога, дали са своето и идва моментът да отминат в небитието. Нови са идеите, които постилат пътеката към бъдещето. Далеч не всички ги разбират, понякога е трудно да ги осмислиш и приемеш, но те рано или късно се налагат, поставят своя подпис върху картината на живота и така се раждат шедьоврите на човешките постижения.
Учителят Беинса Дуно говори за неща, които са понятни на всички. И го прави достъпно и простичко, ала твърде въздействащо. Той излага новите идеи на изгряващата планетарна култура с ясен език и лесно усвоима лексика. Стъпва върху старото и познатото, за да обясни и аргументира новото и непознатото. Лекотата, с която го извършва, буди възхищение. Кратки изречения, недвусмисленост на израза, категорично поставяне на проблема. Това е привилегия – да слушаш и възприемаш Словото на великите Посветени... То е предвестник на Промяната. А тя започва от теб и завършва с всички просветлени съзнания, с по-чистата и ярка аура на земния глобус.

- Сега другото заблуждение е, когато човек казва: „Като отида на небето”. Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Ти казваш: „Остарях”. И мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянката на живота. Ако това, което правиш, е в съгласие с Истината, то вечно пребъдва.

Не можеш да отидеш на небето със стари възгледи, сиреч с такива, които са изживели времето си. На небето приемат само души, чиито мироглед е в хармония с водещите импулси на епохата, с основните ѝ тенденции, вдъхновени от самия Дух на времето, Който е еманация на Божия Дух.
Човек може да остарее и по възраст, и по разбирания. В първия случай овехтява тялото му, а във втория – разумът му. Физическата старост е естествено явление, поне от гледна точка на биологическите процеси, както ги възприемаме понастоящем. Но психическата старост не може да бъде естествена; тя е следствие от житейска умора и отегчение, от бремето на годините, натрупано в душата до степен да я претовари и омаломощи. Психически остарелият се лута в лабиринта на безизходицата и целият живот му се струва безцелен, безсмислен, опустошен... Ала той никога не би могъл да бъде такъв! Истинският живот е вечно млад, жизнерадостен, целенасочен, устремен към своята цел – съвършенството.
Учителят Беинса Дуно разкрива рецептата как да съхраним радостта от съществуването, как да останем душевно млади и полезни за себе си и за Общото благо до края на дните си – безусловната преданост към Божествената Истина.
Непробуденият за тази Истина човек живее в сенките на илюзията. Жизненият му потенциал рано или късно се изчерпва, той затъва в блатото на безполезността, отчаянието, саморазрушението. Пробуденият, напротив, съхранява свежестта на мисленето и съзидателността на поведението си за целия период на изявата си в плът. Той неизменно дава най-доброто от себе си и според силите си съдейства за изпълнението на Божия План за планетата ни.

 Всеотдайност в Божествената Любов:

- Любовта е нещо съвсем неразбрано. Само който я е опитал, я знае. Тя не може да се опише. Но има нещо, по което тя се познава. За онзи, когото не обичаш, не искаш нищо да направиш. А пък за онзи, когото обичаш, всичко можеш да направиш. Това чувство, чрез което всичко можеш да направиш, то е проява на Любовта.

Велика тайна е Любовта! Както и да я назовем, както и да се опитваме да я опишем или обясним, тя неизменно се загръща в непрозрачното було на своята мистерия. Може ли художникът да нарисува Любовта? Може ли поетът да я възпее в цялата ѝ прелест? Може ли ученият да я определи като понятие със свое съдържание и насоченост? Едва ли. Те биха се докоснали само до нейното отражение, ала дълбоката ѝ същност ще остане незасегната.
По това си приличат Божествените Истина и Любов – те не подлежат на описание, те просто са. За да ги проникнеш, е нужно да ги живееш, да ги превърнеш в неразделна част от своето най-съкровено „аз”.
По какво да познаем, че е долетяла прекрасната птица на Любовта? – По това, че сме готови да пожертваме всичко за любимото същество. Истинската Любов, нейната висша проява е върховният стимул за самопожертване. Любовта сама по себе си не изисква от нас нищо – най-малкото да се жертваме за каквото и да било, ала тя създава условия да проверим своята готовност: способни ли сме да поднесем пред олтара ѝ най-свидното си или не. Степента на тази готовност свидетелства и за силата на Любовта ни. Който дава много, ще получи много. Който дава всичко, ще получи всичко. Мярката на Любовта е безпогрешно справедлива – тя е онзи най-точен термометър в Божиите ръце, който без никакво отклонение отчита топлината на човешкото сърце.
Човешката любов е алчна, обсебваща, акт на егоизъм, на чувство за притежание на собственост. Тя е ручей, който пресъхва и от най-финото разместване на душевните пластове, от най-леките повеи на житейските ветрове. Божествената Любов е всеопрощаваща, безусловна и всеотдайна. Тя е сравнима единствено с океан на взаимност и себеотдаване, от чиито недра към повърхността непрестанно се издигат горещите струи на красотата и пълноценността в общуването, на триумфиращия в пълнота и изразност живот.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар