Практическа полза от духовното познание

Познанието произхожда от разумната дейност на човека, от способността му да наблюдава, анализира и осмисля фактите и събитията от палитрата на Всемирния живот. Само по себе си то е и предпоставка за усъвършенстването на контакта между човешкото същество и окръжаващата го среда. А това означава, че познанието стои в пряка и особено важна връзка с приложението. Именно приложеното на практика познание довежда до възможността човек да развива самия себе си и да съдейства за подобряването на условията на живот, включително разумното обгрижване на естествените природни процеси.

Само приложеното познание предполага наличието на практическа полза. Това се отнася с пълна сила и за духовното познание.

Доколкото произлиза от Първоизточника на всичко съществуващо, от Божествения Първоизвор на Истината, духовното познание е изначално, първично и висшестоящо спрямо всеки друг вид познание. Ала то не е просто теоретичен фундамент на Божествената Истина, а трамплин за разгръщане на всички останали разновидности на познавателния процес.

Рационалното човешко познание – официалната наука – изследва фактите, за да разкрие законите, които ги управляват.

Духовното познание осветлява вечните космически принципи, от които законите на Битието се явяват следствие.

В триадата принципи – закони – факти първоначални и висшестоящи са принципите. Ако те не бъдат разбрани и проникнати, познавателният процес не може да продължи в низходяща посока – към законите и фактите. Затова основната цел на духовното познание е да ни запознае именно с Божествените принципи, властващи във Вселената, и да ги илюстрира с действието на произтичащите от тях закони, довеждащи до възникването на познати и непознати нам факти.

Традиционната наука върви по обратния път – отдолу нагоре, от фактите към принципите. Но тя спира на стъпалото на законите и не може да премине по-нагоре, защото е ограничена от собствените си материалистични бариери.

Духовното познание не се нуждае от синтез със съвременното научно знание. То (духовното познание) е толкова самодостатъчно, колкото и неговият Източник. Синтезът е нужен на официалната наука, за да надскочи ръста си и да постигне висотата на висшето вселенско познание.

Ето и няколко конкретни области на приложение на духовното познание:

·     в сферата на хуманитарните науки – за довършване на тяхната надстройка и осмисляне на взаимовръзките между отделните научни дисциплини;

·     при оформяне мирогледа на човека – построяването му отгоре надолу, каквато именно е логиката на космическото разгръщане: от Твореца към творението;

·  при решаване на екзистенциални проблеми и светогледни въпроси на индивидуално и колективно, включително общочовешко, равнище;

·   при осмисляне на предназначението на човека като личност и на човешкото общество като съвкупност от разумни единици живот;

·         за отговор на най-животрептящите космологически и космогонични въпроси;

·   за обяснение на все още недостъпни или неразкрити от официалната наука феномени на обективната действителност;

·   за разкриване реалността, същността, измеренията, целите и йерархиите на духовния свят;

·         за преосмисляне на извечната взаимовръзка: човек – Природа – Космос – Бог.

Списъкът може да бъде продължен при желание.

Константин Златев