Планетата Земя

От астрономическа гледна точка Земята е трета след Слънцето планета, но от астрологическо и духовно-езотерично гледище тя е четвърта (имайки пред вид и най-близката до Слънцето планета Вулкан, все още непозната и неоткрита от съвременната астрономическа наука).

Земята принадлежи към групата на т.нар. вътрешни планети – тези, които се намират по-близо до звездата-майка, Слънцето. Тук спадат още Вулкан, Меркурий, Венера и Марс. Съответно външни планети са назовани тези, които са по-отдалечени от Слънцето: Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон. Границата между вътрешните и външните планети минава по орбитата на отдавна разрушената планета Фаетон, където понастоящем бива наблюдаван астероидният пояс – останките с различна големина от онази древна космическа катастрофа.

Съвременната наука приема, че възрастта на Земята е около 5 млрд години.

 Земята – жив организъм

 Земята би трябвало да бъде разглеждана като жив организъм поради действието на Принципа на всемирната разумност. Негово важно следствие е езотеричният факт, че всички обективни реалности в Космоса са носители – в степен, отговаряща на равнището на еволюционното им развитие – на частица от Разума на Твореца-Бог.

В качеството си на жив организъм нашата планета Земя е елемент от Живата Разумна Природа.

Живият организъм, какъвто и да е той, се отличава с външна и вътрешна проява на живота. Външната му проява е свързана с неговата материална или биологическа форма, а вътрешната – със степента и функциите на неговата съзнателност.

Земята като жив организъм има за своя външна проява на живота биосферата. Биосферата представлява единство от флората (растителния свят) и фауната (животинския свят), т.е. тя е съвкупността от живите организми на Земята: растения, животни и хора.

Вътрешната проява на живота на Земята в духовното познание е назована ноосфера или сфера на разума. Тя съдържа в себе си създаденото от разумната, творческата дейност на човека.

Биосферата е видимото изражение на земния живот, а ноосферата – съответно невидимото изражение.

 Имена на Земята в различните традиции:

Известни са редица имена, с които нашата планета е била и бива обозначавана в различни религиозни и духовни традиции. Тук ще отбележим само някои от тях:

1)      Гея – названието на богинята на Земята в древногръцката митология – майка на Уран (небето) и на Понт (морето);

2)      Тера – съответстващото име на богинята на планетата в римската митология; персонажът на богинята е заимстван от митовете на древните елини, но му е поставено латинско име;

3)      Койолшауки – богиня на Земята и Луната в ацтекската митология;

4)      Бендида – тракийската богиня на Земята и плодородието;

5)      Ки – шумеро-акадската богиня на Земята;

6)      Геб – бог на Земята в древноегипетската митология;

7)      Урантия – име на планетата Земя в някои езотерични източници.

Естествено, има и множество други названия, характерни за неспоменати тук религиозни традиции и митологически сюжети, но няма да се спираме на тях.

 Управление на планетата Земя

  а) Планетен Логос – това е велико Същество от Божествена Йерархия, което е върховният Владетел на нашата планета; намира се на пряко подчинение на Слънчевия Логос – Бащата и висшия Суверен на цялата Слънчева система;

   б) Планетарен Дух – първият помощник и следващ по ранг след Планетния Логос; принадлежи също към Божествена йерархия;

   в) Санат Кумара (от санскрит – „Вечният Принц, юноша, дете, девственик”) – с титла „Господарят на света”; високо еволюирало Същество от свръхчовешка еволюция; Санат Кумара е въплъщение на Планетния Логос (Мълчаливия Бдител) на Земята; появил се е в етерно тяло като Корен на земната Йерархия от духовни Учители; има 9 велики посвещения – съответства на еманация на библейския Бог-Отец;

   г) три отряда – общности на разумните същества и сили, свързани с управлението на Земята и човечеството:

      ·         Шамбала – водещ отряд; разположен е от етерно равнище нагоре; материалната му проекция е над пустинята Гоби; съставен е от велики духовни Учители и техните адепти и сътрудници;

·         Земната Йерархия от духовни Учители, поели отговорност за съдбата на планетата и човечеството; съществува от 18 милиона години – от момента на появата на човека във физическо тяло на Земята;

·         Земното човечество – в качеството си на общност от разумни същества то също носи отговорност за своята съдба, на първо място – чрез въплътената си колективна свободна воля.

 Влияние на мисловния (менталния) и емоционалния живот на човечеството върху Земята

Човешката емоционална и мисловна дейност оказва твърде силно въздействие върху нашата планета, и то не само върху фините ú планове, но и върху процеси и явления, които протичат на материално равнище.

Когато извършваме нещо във физическия свят, резултатът от действията ни има непосредствени материални измерения. Например, отсичаме едно дърво, окастряме го, нарязваме го на дъски, оглаждаме ги и от тях изработваме маса. Влезли сме в непосредствен контакт с веществената среда на Земята, внесли сме определена промяна в нея, която има за свое последствие появата на една нова мебел. Всичко това става в пределите на видимата реалност.

По същия начин, както чрез действията си ние, хората, изменяме условията на материалната среда, така чрез своите мисли, чувства и слова ние въздействаме върху невидимата, духовната действителност. При общуването си със света на материята ние влагаме физическа енергия, която го променя в посоката, която сме набелязали. За своя мисловен и емоционален живот ние използваме също енергия, само че невидима, нематериална – от емоционален или ментален характер; тя, обаче, също оказва въздействие върху света, само че в неговите духовни измерения. И тъй като в Космоса всички взаимодействия са от енергийно-информационно естество – независимо от формата, в която се осъществяват, така и енерго-информационната същност на човека влияе на всички равнища на своето проявление: и във видимия, и в невидимия свят.

Формулирано по друг начин: човешката дейност оставя следи и в материалната, и в духовната действителност. Първите са видими за физическите ни сетива, а вторите остават невидими. Значението на вторите за нашата индивидуална и колективна съдба, обаче, е не по-малко от това на първите, а в редица случаи – и по-голямо.

Отпечатъците или следите, които човешката емоционална и мисловна дейност оставя в духовните полета, се наричат мисъл-форми. Те са изградени от същата субстанция, която съставлява и градивния материал на съответната вселенска сфера. Например, мисъл-формите в астралното поле, родени от чувствата, желанията, емоциите и страстите на хората, са изградени от астрална материя. Съответно – мисъл-формите в умственото (менталното) поле, породени от мислите на хората или въобще от умствената им дейност, са изградени от умствена (ментална) материя.

В настоящото изложение ще проследим някои резултати от емоционалния и мисловния живот на земното човечество с конкретно въздействие върху Земята в две насоки:

  а) върху климата:

 На мнозина навярно тезата, че нашите мисли и чувства влияят върху климата, ще се стори пресилена или откровено измислена. Уви, не е така. От категориалната скáла на Вселената, предложена от Учителя Беинса Дуно, става ясно, че мисълта представлява мощна кондензирана енергия. Тази енергия може да въздейства и върху физически обекти, и то с неподозирана сила. А когато се отнася до въплътената колективна мисловна или емоционална изява на цялото човечество, тогава енергийният заряд на въздействието придобива внушителни размери.

Съвременната официална наука и, в частност, метеорологията описват климатичните явления и търсят причините за тях в чисто природни процеси. И спират дотам. Не могат да продължат до истинските корени на събитията, понеже не са наясно с духовните причини за тях. А такива причини има винаги и за всяко нещо.

За всичко, което се случва в нашия свят, има духовни причини.

Това е аксиома на духовното познание, която е добре да запомним завинаги.

В конкретния случай с климата на планетата Земя следствието от тази аксиома гласи: голяма част от природните бедствия, катаклизми и катастрофи се дължи на огромни натрупвания на отрицателна мисловна и емоционална енергия от страна на земните хора. Колкото по-продължително и по-интензивно е това натрупване, толкова по-мащабни са и природните бедствия, които се стоварват върху главите ни. Те са естествената реакция на живия организъм, наречен „планета Земя”, спрямо неконтролираните, разрушителни мисли, чувства и желания на хората.

Не говорим за промишлената дейност на човека, който унищожава природната среда – особено активно и безумно през последните два века.

Имаме пред вид невидимото въздействие на нашите мисли и чувства върху климатичните процеси и явления.

Живата Земя има нужда от отдушници за отрицателната мисловна и емоционална енергия, с която я заливаме ежедневно, ежечасно, ежеминутно. Главна роля в тази насока играят вулканите и вулканичната дейност. Освен процесите, които протичат под земната кора или при сблъсъка между геологически пластове, причина за вулканичната активност са и нашите мисли, чувства, желания, страсти и емоции.

  б) върху ноосферата и земната аура:

 Аналогично е въздействието на човешката мисловна и емоционална дейност и върху ноосферата и земната аура.

Вече характеризирахме ноосферата като област на разумната, творческа изява на човека – всичко, създадено от и чрез неговия разум. Използвайки вече въведена терминология, бихме могли да опишем ноосферата и като енерго-информационно поле, обгръщащо Земята и подхранвано от разумната дейност на човечеството. От особено значение за духовните последствия са не само резултатите от конкретна човешка изява, но и нейната мотивация. В този смисъл благородните стремежи и произтичащите от тях положителни резултати подхранват ноосферата с конструктивен градивен материал. И обратното – егоистичната или откровено негативна мотивация, пораждаща плодове на злото, нагнетява ноосферата с еманациите на разрушението.

Земната аура от своя страна е наситена понастоящем с преобладаващо тъмни, подтискащи цветове и нюанси. Те са следствие най-вече от невежеството на огромни маси хора, неспазващи духовните закони в земния живот, или на злотворството на съзнателни или несъзнателни адепти на Черната ложа.

Както аурата на отделния човек отразява равнището на неговото еволюционно развитие, както и моментното му емоционално и мисловно състояние, така и земната аура отразява колективната мисловна и емоционална дейност на човечеството като цяло. А както вече стана ясно, в нея цари хаос и разрушителни тенденции.

Разбира се, пробудените души, въплътени в нашата епоха на Земята, никак не са малко. Допълнителните подкрепления в лицето на индиговите и кристалните деца, изпратени от Всемирното Бяло братство, са могъщ отряд на обновлението, съдействащ и за пречистването на ноосферата и планетарната аура. Изправени пред неизбежността на съден период, който наближава, ние сме длъжни да осъзнаем отговорността за всяка своя мисъл, чувство и слово и да ги използваме единствено в името на Доброто и Общото благо.

 Земята – космически оазис или чистилище?

 По отношение на своите природни дадености Земята притежава всички предпоставки да бъде наречена „рай”. За жалост съзнателната дейност на човека е насочена точно в противоположната посока. Промишленото замърсяване и безразсъдното ограбване на природните ресурси е достигнало критичната си точка. Като прибавим и упадъчната масова култура, както и негативната като цяло картина на мисловния и емоционалния живот на човечеството, общото впечатление става, най-меко казано, тягостно.

Но за да стигнем до сегашния момент, ние сме извървели дълъг път, който има своето начало, етапи на развитие и определени резултати.

Причините за днешното състояние на планетата и човечеството са твърде дълбоки и тяхното подробно изследване не е цел на тази разработка. Тук ще съобщим само един езотеричен факт, който може да се стори стряскащ за мнозина. Личното ни отношение към него, обаче, не би могло да промени същността и облика му. Нека не забравяме и това, че всичко, което се случва, е за добро. И най-мрачните на пръв поглед събития рано или късно биват трансформирани от Божията Воля и Промисъл в позитивни последствия.

Планетата Земя е „изправително училище” – и за Слънчевата система, и за Вселената като цяло.

Според свидетелството на Учителя Беинса Дуно на Земята биват изпратени за поправление съществата от другите планети на Слънчевата система, които са се провалили в своите светове. А що се отнася до мащабите на Вселената, именно нашата Земя е мястото, където се въплъщават всички онези духовни същества, последвали Луцифер в неговия космически бунт – съществата, които наричаме „паднали ангели”. Всяка трета душа в орбита около планетата ни, която периодически се инкарнира в материално тяло тук, сред нас, е именно паднал ангел. Когато в духовното познание се отбелязва, че Земята е терен за космически експерименти, се има пред вид и нейната функция на изправително училище за великите духовни същества, поели по път, различен от този на Божествената Истина.

  Духовен ранг на планетата Земя:

 Както вече изяснихме по-горе, и планетите преминават през глобални трансформации, чийто аналог са преражданията на земните хора. И Планетарните Логоси подлежат на еволюционно развитие и израстване, както и ние. Само мащабите са различни.

И ако ние, човеците, притежаваме свободна воля и я използваме кога по-разумно, кога безотговорно, то колко повече би трябвало да я обладават такива извисени същности като Логосите. И доколкото планетите – и видимите, и невидимите – са телата на Планетарните Логоси, то и духовният ранг на планетите зависи от степента на постигнатото еволюционно равнище от страна на Логосите.

След всичко казано дотук за нашата планета Земя не би следвало да учудим никого с оценката, че тя не е израснала особено в духовно отношение. Изразено с езотеричната терминология, Земята все още не е постигнала ранга на свещена планета. В рамките на Слънчевата система свещени планети са: Вулкан, Меркурий, Венера, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Съответно несвещени са: Луната, Земята, Марс и Плутон. Изясняването на окултния факт защо една планета е свещена или не, както и за тази класификация като цяло, става единствено по време на посвещение.

В качеството си на експериментална космическа база, обаче, Земята предлага неподозирани възможности за духовно израстване както на съществата от човешка и ангелска еволюция, които периодически се въплъщават на нея, така и на собствения си Планетарен Логос. Всичко зависи от това, как и за какво използваме свободната си воля.

Поради своята относителна изостаналост Земята е обект на особено внимание от страна на по-високо еволюиралите планети в Слънчевата система, от които бива оказвана последователна подкрепа на земната Йерархия духовни Учители, както и на човешкия род – на индивидуално и групово ниво.

Така например, в помощ на Владиците от Шамбала е изпратена Учителката Звента Свентана от Венера. Това велико Същество е предпочело да съхрани женската полярност на своята духовна същност. Причините за подобно предпочитание остават недостъпни за нашето разбиране.

На Земята се въплъщават и други напреднали същества както от материални светове, така и от духовните сфери на Вселената. 

Константин Златев