Огънят – земен и космически

(Есе върху беседата „Огън да запаля”)

Преди две хилядолетия Христос дойде на Земята, за да запали огън. Какъв е този огън? – „Под думата «огън» Христос разбирал огъня на безсмъртието, който трябва да се запали във всяка душа.“ Следователно най-великият Учител на Космоса има пред вид огъня, който запалва искрата на Божественото ядро у човека – огън, който изгаря всичко ненужно, поглъща всички човешки слабости и недостатъци, всички отклонения от духовния Път и насочва индивида право към целта: свободата на духа и безсмъртието.

„Този огън, за който Христос говори, е огънят на човешкото сърце.“ Кълнът на безсмъртието е именно в сърцето, понеже то – като духовен център на личността, – ако бъде пречистено и облагородено от огъня на Божествената Любов, Мъдрост и Истина, помага на човека да изпълни докрай своето еволюционно предназначение – да стане достоен син или дъщеря на Бога, Негов съработник в неизбродимите простори на Вселената.

На едно място в беседата огънят е използван като понятие, което по своето съдържание се припокрива със съдържанието на земния живот: „... Огънят в човека гори от момента на раждането му до момента на заминаването му за онзи свят.” Този огън, който гори в рамките на едно въплъщение, е проекция на огъня на безсмъртието. Той притежава енергията, необходима за поддържане и развитие на биологическото съществуване. Огънят на безсмъртието е вечен и неизчерпаем, а огънят на земния живот е преходен и подлежи на изчерпване. Духавната задача на човека е да предаде мощта и неизчерпаемостта на огъня на безсмъртието на земния огън, т.е. да ги съедини в едно.

Огънят като същност и проявление се отличава с две основни характеристики: светлина и топлина. Когато огънят на безсмъртието пламне в човешкото същество, тогава индивидът „е готов на всичко. Топлината го предразполага да работи, а светлината – да мисли.” В случая топлината се явява еквивалент на енергията, която човек изразходва при своята трудова дейност. От своя страна светлината представлява еквивалент на неговата мисловна енергия.

В седемстепенната категориална скàла на Проявеното Битие (материя – енергия – светлина – мисъл – Любов – Дух – Бог) Учителят Беинса Дуно формулира същността на светлината по следния начин: „Светлината е кондензирана мисъл.” Физическата светлина, който наблюдаваме в нашия материален свят и без която неговото съществуване е немислимо, е проекция на мисълта на безброй напреднали Същества, които отдавна са приключили с планетарния етап от еволюцията си и са израснали до ранга на верни Помощници на Всевишния.

Огънят на безсмъртието в лексиката на индуизма носи името „Агни” (оттам и названието на учението на Живата Етика – „Агни йога”). Това е космическият огън на пресътворението, ядрото на Всемирния живот, могъщият инструмент в ръцете на Демиурга, чрез който Той разрушава старото и гради новото, направлява духовното развитие на галактиките и на всички живи създания, изпраща периодично нови еволюционни вълни, изгаря злото и въдворява навред Доброто.

Който бива докоснат от горящия, но неизгарящ пламък на космическия огън, остава навеки пленен от  животворната му сила, от неземната му красота и от способността му да утвърждава безсмъртието на Живота. И този човек, удостоен по заслуги с Божието благословение, се превръща завинаги във верен и всеотдаен изпълнител на святата Воля на своя Небесен Отец.

Константин Златев