Животът ни е Път. Път, който започва от утробата на майката, преминава през
детството, младостта и зрялата възраст и завършва – поне за повечето от нас –
със старостта. В същност завършва земният етап от този Път. Ала той притежава и
небесно измерение. Това е Път навътре – към самите себе си, и навън – към
света, в който сме се появили, за да изпълним Божията воля за нас и за цялото
Негово творение. Земният етап на Пътя обуславя неговите небесни контури.
Традиционната наука – с по-малък или по-голям успех – изследва материалния
свят. Никой не бива да отрича постиженията ѝ. Ала когато достигне прага на духовната вселена – невидимите простори,
където властва Божият Дух, тя застива в пълна безпомощност. Материалистическата
наука не е в състояние да обясни невидимия свят.
И затова ѝ е най-лесно да го отрече. Науката за Бога и Неговото присъствие в нашата действителност – богословието, смело прекрачва този праг и се впуска в едно прелюбопитно пътешествие, за да представи на разумното Божие творение – човека, картината на една изпълнена с Любов, Светлина и безкомпромисна Правда реалност. Има една единствена Реалност в Космоса и това е Бог. Реална е и Неговата Любов към сътвореното, понеже самият Той е Любов (I Йоан. 4:8,16). Главната цел по нашия Път е да се докоснем до тази неизчерпаема и всеопрощаваща Любов, да я приемем в душата си и да я превърнем в наша собствена същност. Тогава Божието присъствие никога няма да напуска нашия ден. И тук, и в отвъдното.
И затова ѝ е най-лесно да го отрече. Науката за Бога и Неговото присъствие в нашата действителност – богословието, смело прекрачва този праг и се впуска в едно прелюбопитно пътешествие, за да представи на разумното Божие творение – човека, картината на една изпълнена с Любов, Светлина и безкомпромисна Правда реалност. Има една единствена Реалност в Космоса и това е Бог. Реална е и Неговата Любов към сътвореното, понеже самият Той е Любов (I Йоан. 4:8,16). Главната цел по нашия Път е да се докоснем до тази неизчерпаема и всеопрощаваща Любов, да я приемем в душата си и да я превърнем в наша собствена същност. Тогава Божието присъствие никога няма да напуска нашия ден. И тук, и в отвъдното.
Единородният Божий Син, въплътеното Второ Лице на Света Троица, Христос
седи в цялото величие на Своето смирение пред дверите на сърцето ни и очаква да
Го поканим. Когато някой от нас, хората, чуе гласа Му и отвори вратата на
своето съкровено „аз”, Той – Спасителят и Изкупителят – ще влезе и ще вечеря с
нас (Откровение 3:20). Това означава, че Неговото благовестие се е превърнало в
наше верую, че ние сме поели кръста си и сме готови да Го следваме по всички
житейски пътеки – всеотдайно, безкомпромисно, саможертвено.
Извисената до начин на живот вяра в Небесния Отец и Неговия Син осмисля
нашия Път. От мрака на невежеството, през светлика на прозрението за битието и
творческата воля на Всевишния, до пълното отдаване на Неговия Промисъл за света
– това са жалоните на Пътя, от неговото начало до края. Но няма край! Има едно
чудно, неповторимо и последователно – стъпка по стъпка – доближаване до
неизповедимата Божия Същност. Родени сме от Неговата Любов и ще станем напълно
достойни за Него, когато заживеем, изцяло потопени в тази Любов.
Когато съумяваме да я приемаме и отдаваме със същата безкористност и красота,
както сам Бог я раздава безвъзмездно на всички.
Нашият живот е Път. Осмислен от Божията Любов и грижа за нас и от това, как
отдаваме тази Любов и грижа на нашия ближен, на цялото прекрасно Божие творение.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар