вторник, 29 януари 2019 г.

Справедливост, доброта и Любов





Българският духовен Учител с планетарна мисия Петър Дънов/Беинса Дуно формулира пет велики Божествени принципа, въз основа на които е сътворена, структурирана и се развива цялата Вселена: Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Водеща роля измежду тях играе висшата октава на Любовта, която осмисля еволюционните усилия на всички разумни същества през целия настоящ Цикъл на Проявеното Битие. В една своя беседа Мировият Учител Беинса Дуно предлага логическа и същностна връзка между три от тези Божествени принципи, включително представени и от техните проявления в материалния свят: „За да бъдете благоугодни на Бога, трябва да бъдете преди всичко справедливи. Вие казвате: „Как може да бъде човек добър?” Преди всичко човек трябва да бъде справедлив. Щом имаш справедливост, Любовта ще дойде. Божественият свят върви по закона на справедливостта, по закона на Любовта и по закона на доброто.” (Цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на Общия окултен клас, 1934/1935 г., том I, София, 2003, с. 345.)

Доброто е космически принцип, неразделна част от съвършената Божия Същност.
Добродетелта е проявлението, формата, в която Доброто бива възприемано, усвоявано и прилагано от разумните същества във Вселената.
В този смисъл Добродетелта е форма на Доброто, негова психо-етическа проекция в света на формите.
Правдата е космически творчески принцип, произтичащ от Божията Същност.
Справедливостта е приложението на Правдата във Всемирния живот.
Очевидно е, че двете основни понятия – „Правда” и „справедливост” – по отношение на съдържанието си притежават редица сходства; не по-малко очевидно е, обаче, че те не се припокриват изцяло. Правдата по същността си е принцип и притежава елемент на статичност, на обусловеност, израз на Божественото съвършенство; а справедливостта в същността си има елемент на динамичност и последователност в проявлението, тя е процес, който се разгръща във времето и пространството.
Изхождайки от смисъла на цитираната реплика на Учителя Беинса Дуно, стигаме до извода, че за да може човек да приложи в живота си Божествения принцип на Правдата, за да бъде благоугоден на Бога (сиреч да изпълнява безукорно Неговата свята Воля и да осъществява безупречно предназначението си в земните условия), за да бъде наистина добър (т.е. съвършен проводник на Божествения принцип на Доброто и Добродетелта), той трябва да бъде справедлив. Казано с други думи, да прилага по най-сполучливия начин справедливостта във всеки момент от своето земно съществуване. И щом успее в тези свои усилия, той ще бъде възнаграден с присъствието на Божествената Любов в своя живот. Той ще се превърне в съвършен проводник и на тази най-извисена проява на Любовта.
Според посочените по-горе думи на Учителя Беинса Дуно налице са три велики закона, които управляват Божествения свят:
1) Законът на справедливостта:
В Божествения свят царува абсолютна справедливост вследствие на пълнотата в проявлението на висшата Правда. Тази справедливост се проектира във всички останали, по-низши в субстанциално отношение светове (полета, сфери) на Космоса и бива възприемана и прилагана в тях от съществата, надарени с разум, в съответствие с техния еволюционен ръст и обективните условия във всеки от тези светове. Само в областта на Божественото властва абсолютната Правда и справедливост. В духовния свят нейната изява е близка да тази на абсолютното, а в материалния свят тя остава относителна, доколкото там Доброто и злото продължават от най-древни времена своето противоборство. Когато надделява Доброто, и справедливостта се доближава до своя максимум на проявление. А когато надвива злото, тогава справедливостта се оттегля в позиция на очакване на новия глобален успех на Доброто.
Успехите на злото неизменно са временни, понеже то никога не би могло да постигне пълна победа над Доброто поради факта, че Доброто е неразделна част от Божията природа. Нима някой би могъл да надделее над Висшата Сила във Вселената?
2) Законът на Любовта:
Любовта като елемент от най-дълбоката Същност на Бога, Който от нравствена гледна точка сам е Любов (ср. Йоан 4:8,16), е пълновластен владетел на Божествения свят. Тази върховна изява на Любовта определя всички взаимоотношения в сферите на Божественото, без изключение. Както и Правдата и справедливостта, и Любовта се проектира в по-низшите в субстанциално отношение зони на Битието и бива възприемана и прилагана от съществата, достигнали равнището на разума, според техния духовен ръст и според обективните условия на средата. Когато Любовта стане доминираща в едно общество от разумни същества, те са на прага да осъществят в пълнота своето еволюционно предназначение. Когато тя потъне в сянката на техните слабости и ограничения, тогава те продължават да трупат еволюционен опит най-вече по линия на проявлението на злото в качеството му на учител по пътя на отрицателното, на натрупването на грешки.
Действието на закона на Любовта е неизменно, тъй както неизменен е самият му Първоизточник – Властелинът на Битието, Бог. Докато свят светува, творенията ще се стремят към своя Творец по светлата пътека на Любовта.
3) Законът на Доброто:
Бог освен всичко останало е олицетворение и на абсолютното Добро. Съществуването на зло в Проявеното Битие извън Божествения свят е факт, който не подлежи на съмнение. Небесният Отец е допуснал неговата проява, за да може то – злото – да бъде неоспорим фон, върху който да изпъква истинското Добро, както и да помага на разумните същества да учат своите уроци по пътя на отрицателния опит. Както и Любовта, Правдата и справедливостта, Доброто също се изявява в областите под Божествения свят в зависимост от способността на разумните същества да го осмислят, усвоят и прилагат в своя живот. Когато то се превърне в неразделна част от тяхната същност – от мисленето и поведението им, Доброто се изразява под формата на различни, разнообразни добродетели. Те са брилянтите в короната на душата, те са жалоните по пътеката към върховната им еволюционна цел – Божественото съвършенство. 
Еволюционната цел на разумното създание човек е да стане съвършен проводник на Божествената Любов. Изпълненият с тази Любов индивид във всичките си жизнени изяви е абсолютно справедлив и добър, без изключение. Неговата безукорна справедливост и неповлияна от никакви външни фактори доброта са естествено следствие от върховната октава на Любовта, завладяла цялото му същество. Искрено любещият не може да не бъде винаги справедлив и добър.
Изследваната мисъл на Учителя Беинса Дуно извежда една логическа последователност в осмислените усилия на човека като разумно същество да реализира в пълнота своето Божествено предназначение:

Справедливост – доброта – Любов – благоугодност на Бога (или богоугодност)

Изводът е, че постигането на справедливост в земния живот предхожда усвояването на Божественото Добро. Следващата стъпка е превръщането на това Добро в прекрасен букет от добродетели. Те от своя страна биват увенчани от най-красивия брилянт на висшата Любов. В крайна сметка човекът, култивирал Правдата, справедливостта, Доброто и Любовта, става благоугоден на Бога или богоугоден. Това е решаващ момент от неговия еволюционен път, в който той съединява своето съзнание с това на Всевишния, подчинява изцяло своята воля на Неговата и постепенно израства до стъпалото на съ-творец с възможността да бъде пълноценен помощник на Създателя в Неговата всеобхватна творческа дейност.
Само любещият може да бъде справедлив и добър. Справедливият върши дела на добро, мотивиран от великата Любов на Небесния Отец. Добрият човек въплъщава Божествената Любов в земния живот в облика на една съвършена справедливост. Любовта е вечният Извор. Справедливостта е нейното лице в отношенията между творенията, надарени с разум. Добротата е Любов, превърната в реалност.


Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар