Малцина са земните хора, които не се интересуват от отношенията между мъжа
и жената. Проблемът за интимното общуване между тях винаги е бил повод за
вълнения, изблици на радост и щастие, покъртителни излияния, душевни сривове и
падения – и никога безразличие. В немалко случаи това общуване завършва с
женитба. В съвременното общество значителен процент от браковете завършват с
развод. Раздялата като правило е мъчителна – и за довчерашните партньори, и за
децата, ако има такива.
За този, които още не е достигнал прага на женитбата, актуален е въпросът:
да направя ли тази стъпка или не? За онзи, които е прекрачил този праг, пък е
важно да знае как да съхрани брака. За третия, който вече се е разделил с
партньора си, не е безразлично да разбере какви са причините за това, та ако
реши да опита отново, да не повтаря старите грешки. Понеже безгрешни хора няма,
включително и в женитбата.
Ето как Учителят Беинса Дуно описва състоянието на човека, встъпил във
владенията на женитбата: „Щом си се оженил,
свършена е твоята работа – трябва да вършееш сега. Писанието казва:
„Първоначално Бог направи човека от мъжки и женски пол по Свой образ и
подобие.” И там не пише, че ги е оженил, а се казва: „Това, което Бог е
съчетал...” Значи това са тези, които Бог е турил да вършат Неговата воля.
Следователно съчетание има между душите. Та искам да отличавате Божествения ред
на нещата – не го смесвайте с временния! Женитбата е едно временно учреждение.
Оженил си се – ти си слуга.” (Цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на
Общия окултен клас 1934/35, т. 1, София, 2003, с. 55.)
Тези думи на Вестителя на Новата планетарна култура навяват разнообразни
мисли и водят към редица важни заключения:
1. Оженил си се – значи си преминал от един етап в твоя живот към друг.
Свършена е работата ти в предишния етап, но те чака нова задача в следващия. Ще
трябва да вършееш, сиреч да отсяваш зърното от плявата, важното от маловажното,
същественото от незначимото. Женитбата неизбежно променя ценностната ти
система, мирогледа ти. Съвместното съжителство с друго съзнателно същество, с
което (поне в началото) те свързват чувства на обич и привързаност, няма как да
не предизвика промяна в отношението ти към света и към самия себе си. Засилва
се чувството ти за дълг, особено ако се появят и деца. Повишава се твърде много
отговорността ти – за дом, семейство, придобиване и изразходване на средства.
Не е само изхранването на домашната челяд. Не е само и осигуряването на покрив
над главата и облекло за тялото. Длъжен си да възпиташ децата си по един
достоен начин, да им дадеш най-доброто от себе си, да ги подготвиш за утрешния
ден в живота им. И когато възникват спорове и противоречия с брачния партньор,
да ги решаваш с мярката на Божествената Истина и справедливост.
2. Бог събира мъжа и жената под покрова на женитбата, за да вършат Неговата
воля. Ала първо трябва да я осъзнаят. Нужно е да се изпълнят с разбирането, че
общуването им не засяга само тях и техния дом, а един значително по-широк кръг
от хора, включително и Божия план за тях самите и за планетата Земя. Отговорността
им са разстила от мащаба на семейството, през този на рода и народа, до
съвкупното човечество и Космоса като цяло. За подобно осъзнаване се изискват
знания, висока духовна зрелост и волята да ги превърнеш в реалност.
Веднъж достигнали до заключението, че на първо място трябва да вършат
Божията воля, а едва след нея – собствената, те, партньорите в женитбата, вече
се превръщат в пълноценни членове не само на обществото, но и на Божия народ,
на онези, които съчетават вярата си в Небесния Отец с нейното прилежно
прилагане навсякъде по жизнения си път.
3. Бог съчетава не просто личностите, а на първо място – техните души.
Нишката на Божествената Любов се разгръща от духовното естество на човека към
материалното. Има ли духовна връзка между двамата, всичко останало може да се
нареди, както е по Божията воля. Няма ли такава връзка, и най-мощното сексуално
привличане рано или късно ще изтлее и ще остави след себе си усещане за
празнота и безсмислие. Духовната връзка може да съществува от самото начало на
общуването, а може да се появи и впоследствие, т.е. да бъде изградена частица
по частица с взаимните усилия на двамата партньори. Ако я има още отначало,
това облекчава решаването на всички проблеми в женитбата. Ако се наложи да я
изграждат ден след ден, това е продължителен и труден процес, ала и наградата,
ако е завършен успешно, е прекрасна.
И нека никога не забравят, че те са души, обитаващи физически тела, и че
именно контактът между душите е определящ за постигането целите на женитбата:
взазимно хармонизиране и подпомагане за разгръщане на творческия потенциал на
всекиго от тях.
4. Пълноценното общуване между душите на партньорите в женитбата е елемент
от Божествения ред на нещата. Сливането на телата им и удовлетворението от
секса пък е част от временния ред. Кое е водещо – Божественото или временното?
На което отдадете предпочитание, то ще дава тон в брака ви и то ще предопредели
плодовете от него. Ниско и средно еволюиралите души се вкопчват в плътската
страст, сякаш тя е спасителен пояс от всички бури и урагани в океана на брачния
живот. Нали сте чували за т.нар. секс за сдобряване? Партньорите са се
изпокарали за нещо – значимо или не (в повечето случаи не особено значимо),
после ги спохождат угризения, съжаляват за казаното и стореното и търсят
някакво примирие. Какво по-лесно от това, примирието да бъде сключено в
леглото?! Така и става. И всички са доволни. Но, както казва мъдрият български
народ, това трае ден до пладне. Скоро ще се скарат за нещо друго – също толкова
(не)значително. И пак ще търсят начини да се сдобрят. И може би отново ще опрат
до разпалването на вече изтляващата в брака им страст. Но докъде може да се
достигне по този път?! До никъде. Не сексът решава проблемите, а взаимното
уважение, доверие и чувство за отговорност. И трите – ако вече любовта е
прегоряла в изпитанията на всекидневието.
5. Защо великият духовен Учител на България и цялото човечество
свидетелства, че женитбата е временно
учреждение? – Тъй като тя се отнася само за един конкретен земен живот, за едно
конкретно въплъщение. В духовния свят женитба на съществува. Това потвърждава и
Учителят на Учителите Христос с думите Си, че там, в отвъдното, не се женят и
не се мъжат, а са като ангели (ср. Мат. 22:30: „... Защото при възкресението нито се женят, нито се мъжат, но
пребъдват като ангели Божии на небесата.”). В този библейски цитат изразът
„при възкресението”, използван от Христос, би трябвало да бъде разтълкуван като
прехода на душата в невидимия свят след смъртта на физическото тяло. Сиреч след
т.нар. смърт отпада половата принадлежност и остава само общуването между
душите.
Това временно учреждение обаче е от огромна важност за духовното развитие
на човека. Женитбата предлага едни от най-съществените задачи и уроци за
усвояване в земното училище. Именно контактът между половете предполага
възможността за тяхното научаване и съответно – придобиване на безценни знания
и опитности по индивидуалния духовен Път. Временното би могло да прерасне в
непреходно, понеже основна задача на пробудения за Истината човек е да
трансформира земната, плътската любов в Божествена. Не можем да достигнем до
втората, ако не сме преминали през първата. Тази трансформация бележи огромен
скок в духовния ръст на онзи, който я е завоювал.
Временното съществува, за да
осъзнаем стойността на вечното.
6. Който е прекрачил в обителта на женитбата, се превръща в слуга. Длъжен е
да служи първо на партньора си, след това – на децата (ако са създали такива),
на дома си, на семейството като цяло. Може да бъдеш слуга по убеждение. Тогава
служението ти не ти тежи. Дори и да е съпроводено с редица трудности, ти ги
посрещаш осъзнато и се стараеш да правиш най-доброто. И резултатите са налице.
Запазваш вътрешния си мир и семейството ти се радва на спокойствие и
благоденствие. Но може да бъдеш слуга и насила. Тогава ти е тежко и на душата,
и на тялото. Препятствията сякаш нарастват лавинообразно, сам си създаваш
допълнителни бариери, светът започва да ти причернява. Слуга по задължение е
мъчителна роля в брачния живот. Дори и да си добър актьор, тя вещае катастрофа.
Може да си бил слуга по убеждение и силите ти – морални и физически – да се
изчерпат. Тогава не по свое желание ставаш слуга по принуда. Би могло да се
случи и обратното – от принудата да се роди осъзнаването и вътрешната
потребност да служиш. И двата варианта са възможни; зависи от човека, от
степента на духовната му зрелост.
В заключение:
Има земна женитба. Тя е между личности. Носи огромен потенциал за научаване
на извънредно важни земни уроци. Ако съчетава не само телата, но и душите, ще
бъде благословена и успешна. Най-значимият момент в нея е шансът човешката
любов да израсне до ранга на Божествена.
Има и небесна женитба. Тя е между душите. В духовната вселена няма
материални тела, липсва задоволяването на плътските потребности. Остава
единствено духовното общуване, сливането в хармонична цялост.
Ще се наложи да преминем през чистилището на земната женитба, за да оценим
стойността и значението на небесната.
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар