Казват, че смехът е здраве. Но дали винаги е така? Това състояние на
веселост не изпълнява ли и други функции? Не подсказва ли някаква промяна,
някакво отношение към миналото или настоящето? Ето как един велик Посветен
изразява своето мнение по този въпрос: „Сега
знаете ли защо се смея? Когато аз се смея, туй е повръщане на това, което съм
ял. Аз се смея, за да се освободя от нещо много неестествено. Когато разисквам
тези въпроси, за мен е цяло мъчение, но аз искам да ви освободя. Вие не можете
да влезете в Царството Божие, докато не се освободите от стария порядък на
нещата. Трябва да мислите по новия начин, а не по стария! Вие казвате: „Ще се
оженим, ще имаме деца и прочие...”. Хубаво, но това е старо нещо, ти си го
правил много пъти. Правил си го веднъж, дваж, хиляди пъти – мини сега на нещо
ново! Кое е сега новото? Да не се жениш. Какво трябва да правиш?” (Учителят
Беинса Дуно; цитат от сборника „Ако говоря”, лекции на Общия окултен клас
1934/35, т. 1, София, 2003, с. 56.)
За Мировия Учител Беинса Дуно смехът е средство за освобождаване от
неестествените неща. А кои са те? – Онези, които не ни прилягат, които ни
дърпат назад. Под „естествено” следва да разбираме всичко онова, което е
присъщо за човека като Божие творение, стремящо се да осъществи своята
еволюционна цел – да слее съзнанието си с това на Всевишния. А „неестествено” е
точно обратното – всичко останало, което ни отдалечава от тази цел. Ако смехът
ни помага да се освободим от неестественото в нашия живот, значи той е на
мястото си. Ако ли не, тогава каква е ползата от него? – Мигове на усмивка,
развеселяване, отпускане. Повишено настроение... и толкова.
С най-висок процент неестественост се отличават човешките желания. Затова
друг велик Посветен – Буда, изтъква, че именно желанията са причината за
човешките страдания. И посочва път (т.нар. осморен или осемстепенен път) за
решаване на този проблем и за реализиране Божественото предназначение на човека
на физическото поле. Желанията обагрят в различни цветове и тонове астралното
тяло на човешкото същество. Когато те са благородни и конструктивни, аурата на
човека просветлява, избистря се, заблестява с неподправена красота. А когато са
низки, егоистични, насочени към задоволяване прищевките на плътта, тогава
аурата потъмнява, в нея нахлуват сиви, кафяви, мрачни краски, които я
загрозяват, отнемат ѝ първичната ѝ прелест. Облагородяването на желанията и пречистването и просветляването
на астралното тяло са основни еволюционни задачи на човека. Неговият астрален
носител е силно развит, но не и овладян. Без пълното му овладяване и
подчиняване на положителни, градивни импулси съвременното човечество не би
могло да прекрачи прага на Новата планетарна култура.
И така, желанията ни могат да бъдат естествени или неестествени. Свободният
ни избор е този, който ни разрешава да осъществяваме всяко едно от тях. А дали
е за добро или не – това рано или късно разбираме с пределна яснота. Би било
чудесно да го знаем още в мига, когато сме решени да последваме едно или друго
желание. Ала ако то ни е завладяло без остатък, изборът е ясен. Само трябва да
бъдем готови да посрещнем последствията.
Учителят Беинса Дуно – Вестителят на Новата планетарна култура на
Божествената Любов, ни обяснява какво в нашия земен живот е естествено и какво
не, за да ни освободи. От какво? – От нашите погрешни избори. Колкото и
мъчително да е за него разискването на тези въпроси, той не ни спестява
горчивата истина. А от какво именно се измъчва той? – От навлизането в полето
на човешката греховност, на нашите слабости и пороци. Когато ги изследва, за да
представи на своите слушатели и последователи подходяща рецепта за справяне с
проблемите, той – ще не ще – поема върху себе си тъмната вълна на невежеството
и горчилките, които сами си причиняваме. В същност той извършва всичко това
напълно доброволно. И няма човешко несъвършенство, което е в състояние да
измени неговия облик, да засенчи Божествената светлина, която озарява личността
му. И все пак не е никак приятно да се ровиш в отпадъците на човешката
душевност.
Освобождението на човека преминава задължително през отхвърляне на стария
порядък. Той представлява схемата на вече остаряло мислене, на изживял времето
си мироглед, с помощта на който не ще можем да прекрачим дверите на Небесното
Царство. От старото ще остане само онова, което има непреходна стойност, което
изгражда фундамента на човешките мисли, чувства и действия. То преминава
победоносно и ненакърнено от епоха в епоха и винаги съхранява непокътната
своята свежест и ефективност. А онова, което вече не е актуално, което е
изпълнило своята еволюционна задача, ще остане безвъзвратно в миналото. Който
не иска да се раздели с него, ще го влачи като ненужен товар по своя жизнен
път. И с подобна тежест на гърба си няма да бъде желан гост в селенията на
вечната Светлина.
Най-важно от всичко е да променим мисленето си. От него започва всичко и с
него се чертаят контурите на нашето бъдеще. Учителят Беинса Дуно въвежда в
езотеричната лексика понятието „права мисъл”. Това е мисълта, която е
най-адекватна за съответния човек, в съответния момент от живота му и за
съответната ситуация, в която той се е
озовал. Това е мисълта, която ще му помогне да изпълни Божия план за себе си в
тази конкретна минута – с всички нейни предизвикателства и възможности. Правата
мисъл притежава свойството да гради: духовния облик на човека, който я е
разпознал и приложил, възпитанието на самия него и на онези, които са разгадали
качеството на тази мисъл и са се съобразили с него. Тя извлича от всяко
положение най-доброто и същевременно постила пътеките за бъдното.
Що се отнася до самия смях, на друго място в Словото си Учителят на Любовта
изтъква: „Смехът понякога показва, че не
разбираш. Той е временно развлечение.” (Цитат от книгата „Свещени думи на
Учителя”, с. 82, мисъл № 333.) Не си разбрал нещо и решаваш да прикриеш
незнанието си със смях. Като правило той е или приглушен, придружен с гримаса
на смущение, или гръмък, за да подлъже околните, че ти всичко си разбрал. Не са
малко случаите, когато смехът придружава пошли забавления или откровено
неадекватно поведение на хората. Тогава той не вещае здраве, а точно обратното
– замъглява съзнанието, отлонява ни от правия път. Това не е полезен, а
подвеждащ смях. За окултния ученик този вид смях е не просто нежелан, а
отблъскващ.
Според великия Учител на Всемирното Бяло братство женитбата като обществена
институция вече е с остаряло съдържание. Правили сме го хиляди пъти, а сега се
налага да потърсим на нейно място нещо ново. Кое е то? – Хармоничното
съжителство между мъжа и жената, което не е задължително да бъде украсявано с
брачни окови. Онова творческо съдружие между двата пола, което осигурява
тяхното взаимно духовно-нравствено развитие и израстване, правилното отглеждане
и възпитаване на децата им, заемането на такова място в обществената структура,
където и двамата да бъдат най-полезни – за себе си, за семейството си, за
напредъка на държавата и народа им, за издигането в еволюционен план на цялото
човечество. Осъзнаването, че най-значимо е общуването между душите. Ако има
духовна връзка, всичко останало се нарежда според Промисъла на Твореца. Ако
липсва такава, съвместното съжителство рано или късно ще се разпадне.
Защо Учителят Беинса Дуно ни съветва да не се женим? Не е ли смущаващо
такова напътствие? Вероятно той има пред вид да не се чувстваме задължени да
обвързваме общуването си с другия пол чрез формалното узаконяване на женитбата.
Не ни отклонява от самото общуване, а от формалностите, свързани с него, които
са издигнати на пиедестал от обществениня морал. Ала тъй като той също е вече
доста остарял, неговите наредби и заканително издигнатия му пръст вече не
струват пукната пара. Новият морал, роден от утвърждаващата се Нова култура на
шестата подраса от V коренна раса, отрича окончателно всички формалности и откроява на преден
плен най-важното, жизнеопределящото: чистотата на чувствата, ненакърнимостта на
споделената Любов, пълното доверие между партньорите, взаимопомощта и сътрудничеството
при култивирането на добродетели. Не на лицемерната нравственост със
средновековна оцветеност! Да на новото разбиране за отношенията между мъжа и
жената, съградено изцяло върху Божествената Истина за тяхната роля в обществото
и Космоса!
Цитираната по-горе реплика на последния Миров Учител завършва с един съвсем
не риторичен въпрос: „Какво трябва да
правиш?” Не е риторичен, понеже изисква точен и ясен отговор. А такъв има в
Словото на самия Учител, който го задава. Той предпочита в редица случаи да не
предлага готови решения, а да стимулира своите слушатели и последователи сами,
със собствени сили да търсят отговорите. Това със сигурност би им било от
по-голяма полза, отколкото ако им предоставя духовните патерици на Мъдростта, до
която е достигнал. Те сами следва да я придобият и да извлекат от нея
най-доброто за всяка жизнена ситуация.
Това, което трябва да правим, е пределно ясно описано в Божието Слово – във
всяка от неговите редакции, проповядвани от великите духовни Учители на
човешкия род. Нашата задача е да извлечем от него онова, което е най-подходящо
за нас, и да го прилагаме. Според Учителя Беинса Дуно единственото истинско
знание е това, което е приложено. Ако само му се възхищаваме и ръкопляскаме на
неговия вестител, полза никаква. Да превърнеш Словото в плът и кръв, в свой
начин на живот – това е твоята еволюционна повеля, земни човече!
Проявеното Битие и, в частност, нашият материален свят съществува, за да
трансформираме потенциалното в актуално.
Всеки човек обладава Божествен потенциал. Неговото разгръщане и проявление
е целта на нашето съществуване. Не просто да се докоснем до присъствието на
Бога у всекиго от нас, а да станем Равнобожествени!
На работа! Още дълъг път ни чака...
Константин Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар