четвъртък, 27 юни 2019 г.

Хармонията





“Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива.”

“Като казвам “Любов”, подразбирам, че Любовта предшества хармонията, а хармонията е резултат на тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония.”

“Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония, и само за Него ще мислите.”

Учителят Беинса Дуно


Хармонията е проекция на съвършенството в света на формите.

Хармонията произтича от проникването в същността и предназначението на всичко съществуващо и утвърждаването на плодотворно сътрудничество между всички елементи на Цялото.

За каква хармония да говорим, при положение че продължаваме да се избиваме един друг, да унищожаваме животните с цел да напълним ненаситните си търбуси, да замърсяваме и погубваме Природата?! А вътре в себе си да таим омраза, гняв, злоба и неизтощима алчност?! Днешното общество в планетарен мащаб е построено върху модел, който увековечава ценности, отдалечаващи ни фатално от царството на хармонията. Цялата ни така наречена цивилизация е устремена да задоволява потребностите на тялото, а не на душата. Безсмъртният Радой Ралин преди няколко десетилетия написа кратко и безпощадно изобличително: “Сит търбух – за наука глух.” И е прав повече от всякога! Защото търбусите на примерните граждани от цивилизованите държави са не просто сити, а препълнени. Така че за наука – за познание, разкриващо вечните закони на Космоса и пътя към хармонията – и дума не може да става. А милиардите гладуващи в страните от Третия свят са загрижени много повече да си осигурят насъщния, просто да оцелеят, отколкото да се занимават с подобни отвлечени съждения, с абстрактни стойности на живота. Как да убедиш и първия, и втория, че има още нещо на този свят, което си заслужава да бъде опознато, осмислено и приложено в същия този безрадостен или пренаситен живот?!

От позицията на тези сухи факти и оценки как да не се преклоним пред жертвата на великите духовни Учители на човечеството, които идват сред нас от сферите на ненакърнимата хармония, за да ни подарят безценна частица от нея и да запалят в сърцата ни огъня на вътрешното пресътворение?! Можем ли въобще да си дадем сметка от какво се лишават те, за да прекарат един живот в плът в този земен ад, гъмжащ от противоречия и неутолима жажда за разрушение?!
Който има уши, нека да се вслуша в Словото на един от най-светлите Пратеници на Небето, поел кръста си в българско тяло преди повече от 140 години...

Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) разглежда хармонията като резултат от съзнателния живот на човека, като продукт от неговата творческа, разумна дейност. Съзнателният живот в този аспект на изследване е процес на все по-дълбоко и всестранно осмисляне на мировата реалност и на мястото на всекиго от нас в нея. Процес, в чиито рамки духовната природа на личността укрепва и еволюира в посока към изпълнение на своето крайно предназначение.
Божествената Любов е задължителното условие за постигане на хармония. Само който люби по Божественому, може да бъде хармоничен. Нещо повече – той излъчва във всички направления своята хармоничност и я предава на всички и на всичко, с което общува. От друга страна, хармоничният човек е напълно здрав телесно и душевно. Видимото и невидимото естество у него се проявяват в хармонично единство – действено и плодоносно. Умът, сърцето и волята му, т.е. мислите, чувствата и желанията му, съжителстват и си сътрудничат непротиворечиво, допринасяйки за пълноценния му контакт и със себеподобните, и с Живата Разумна Природа.
Както и за всяко друго качество или добродетел, съвършеният образец за хармония е сам Бог Вседържителят. Абсолютната мощ и красота на Неговата изначална хармоничност е отразена в творението Му. Космосът – такъв, какъвто го познаваме (а за непознатата му част изграждаме хипотези и предположения въз основа на откритите вече закони, залегнали в основата на съществуването му) – представлява една хармонична цялост, в която всеки един от съставящите я елементи има своето неповторимо място и функционира в съгласие и взаимност с всички останали. Гнездата на дисхармония в необятната Вселена са плод от свободната воля на населяващите я разумни същества – воля, насочена към реализация на лични или колективни интереси, а не за целите на Доброто. Ала дори и най-фрапиращата нехармоничност в космическото Цяло е обречена рано или късно на трансформация в хармоничност именно поради действието на великите принципи и закони, вложени от Създателя в сътворения от Него свят.
Една от най-важните задачи на човека върху планетата Земя е да намери първоначалната хармония и в макрокосмоса – Всемира, и в микрокосмоса – самия себе си, да измери пулса ѝ, да я възлюби и да я превърне в своя неотменна придобивка.
Процесът на всемирното Развитие, на космическата еволюция е процес на последователна хармонизация на всички природни и надприродни царства, на всички същества и на всички сфери на проявлението.
Най-дисхармоничен е светът на гъстата материя – познатата ни физическа действителност. Колкото по-нагоре се изкачваме във все по-фините зони на Битието, толкова по-осезателна и всеобхватна е хармоничността на съществуващото. Върхът в пирамидата на хармонизацията е Божественият свят, където нищо не нарушава и не би могло да накърни извечната му абсолютна Хармония.

Проблемът за хармонията е бил и продължава да бъде обект на изследване във всички окултни Школи и духовни течения – от древността до наши дни. Един съвременен духовен учител – д-р Ван Циенцюн, във великолепното си двутомно съчинение “Естествен чигун” (София, 2007, изд. “Ханлин”) разкрива даоистката теза за хармонията, която е дълбоко езотерична по своя характер: “Хармонията е един от най-важните закони на Природата. Тя е основата на устойчивостта в съществуванието и развитието” (т. II, с.276). Авторът обвързва постигането на хармония с поддържането на баланс между двата водещи полюса на Битието – Мъжкото (Ян) и Женското (Ин) начало: “Хармонията като принцип означава да се поддържат най-вече съотношенията, равновесието между Ин и Ян.” На физиологическо равнище главен показател за наличие на хармония, според д-р Ван, е нормалното функциониране на целия организъм. “Ако е в равновесие, той е много здрав, силен и функциите му са ярко проявени” (т. II, с.280). Хилядолетната китайска мъдрост, достигнала своя връх в учението на Лао Цзъ за Дао, представя хармонизацията като непрекъснат процес на външно и вътрешно пречистване на човека. Смисълът на хармонията – в съответствие с тази система от възгледи – е в това, че тя служи на развитието (т. II, с.293).

Ала нека да се върнем към становището за хармонията, отразено в Словото на Учителя Беинса Дуно.
Пълният текст на цитата, от който е извлечено първото мото на настоящата разработка, гласи: “Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото “Аз”, съзнанието на човека – той е нещо отделно в света, той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество” (Учителят Беинса Дуно). Осъзнаването на отделността е присъщо за ранния стадий от индивидуализацията на човека. Възприемайки себе си като нещо отделно и различно от целия окръжаващ го свят, той същевременно достига до необходимостта от установяване на такъв род отношения с околната среда, които да му осигурят оцеляването и да му предложат условия за развитие и усъвършенстване. С течение на времето, когато съзнателността на личността нараства успоредно с придобития от нея жизнен опит, тя разбира, че това трябва да бъдат отношения на хармония.
И все пак хармонията е нещо повече от непротиворечивост и мирно съвместно съществуване. Тя включва в съдържанието си и изискването за пълноценен обмен и взаимоотдаване. От статичното състояние на ненамеса и ненарушаване покоя на външното за човека тя прераства в съзнателна обмяна на енергия и Любов. Но както вече бе посочено по-горе, Любовта предхожда хармонията в качеството си на първична творческа Сила и Принцип на Битието. Затова и само искрено любещият може да бъде хармоничен – понеже той изгражда взаимоотношенията си с всичко и всички именно върху основата на великата Любов. Извън Божествената Любов, извън нейната абсолютна безкористност и всеотдайност не би могло да има хармония, а само несполучливи нейни имитации.
Посоката на придобиване на хармония е отвън-навътре. Тя е обусловена от Божия план за творението, в чиято основа лежи действената  Любов на Всевишния. Последователността при превръщането на външната хармония във вътрешна е описана от Учителя  Беинса Дуно в следната градация:

Външна хармония – Божествена Любов – живот – здраве – вътрешна хармония.

Той казва: “Външната хармония дава условия за Любов, Любовта – живот, животът – здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно.” Изводът е, че напредналият по духовния Път човек открива първичната хармония в създадения от Бога свят и като резултат от разумното си общение с него я пренася и вътре в себе си.
Посоката отвън-навътре в космически мащаб може да бъде изразена и като отгоре-надолу – сиреч от Бога към човека, от Духа към материята, от нетленното към тленното. Ако постигнем хармония в Божественото, то тя като следствие се разпростира и във всички останали по-низши области на творението, включително и в различните структури и слоеве на обществения живот. Тя обхваща както всички етажи от социалната сфера, така и всички направления от индивидуалната изява на човека: “На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония в Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да се върши; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен” (Учителят Беинса Дуно). От тези думи на Учителя на ББ у нас става очевидна и ролята на хармонията за познавателния процес в качеството ѝ на предпоставка за проникване в същността на обективните реалности в Битието.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар