В своето Слово великият духовен Учител на България и планетата Земя Петър
Дънов (Беинса Дуно) описва подробно и в дълбочина образа на онзи човек, който е
достоен да се нарече „българин”: „Българин
е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна
воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тяло, което
да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да
свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да
има такава воля, че дето мине, всичко да изправя; който няма тия качества, той
не може да се нарече българин.“ (Цитат от неделната беседа „Илия вече
дойде”, държана на 21.07.1929 г. в София, на Изгрева.)
Има слово с малка буква „с”. То е средство за общуване между хората, както
и между всички разумни същества във Всемира. То е израз на нашата способност да
изразяваме мислите си чрез думи. Ала има и Слово с главна буква „С”. То е
Словото на Онзи, Който е сътворил всичко съществуващо, Който е вложил Своята
всеобхватна и всепроникваща Разумност във всяка форма на творението. А Той
твори именно чрез Своето Слово.
А що е то – Словото на Бога? Учителят на Новата планетарна култура отговаря
кратко и ясно: „Словото е Разумното в света, Което е създало всичко. То е Първата
Причина. И тази Причина се намира във всеки човек.” И допълва по-подробно и с несравнима дълбочина: „Аз взимам „Словото бе у Бога“ (Йоан 1:1),
това е проявеният свят, това е космосът, това е, което съществува, което
виждаме, което изучаваме, и това е, което има да изучаваме за в бъдеще.
Словото, това е великото, разумното; това е началото на битието. Всеки един
живот трябва да започне от Словото. Това е първичната причина, която дава
тласък. От този тласък, от този подтик зависи целият развой на вселената,
развоят на всяко разумно същество. Онези, които съзнават този подтик, са
щастливи; онези, които не го съзнават, са нещастни. Онези, които го съзнават,
са в реда на нещата; онези, които не го съзнават, са в безпорядъка.“
От тези разсъждения на великия Посветен става
понятно, че Словото с главна буква «С» е еманация (излъчване, проявление) на
самия Бог, Първата Причина на всичко съществуващо. И както Божествената искра –
монадата, се таи в ядрото на всяко творение, така и Словото е неразделна част
от това ядро, при това негова динамична съставна част. Защо? Понеже Словото е
творчески елемент в целия Космос. В първата глава на библейската книга «Битие»
и на цялото Свещено Писание изреченото Слово на Създателя ражда световете,
структурира ги, заселва ги със същества според Своя величествен План за
Вселената. «Изречено» означава материализирано, превърнато от идея в реалност. Идеята
е реална в Ума на Бога; превърната в осъществена реалност, тя извайва облика на
Проявеното Битие. И всичко това би било невъзможно без творческата мощ на Словото.
В репликата на Учителя Беинса Дуно Словото е
началото на всемирното проявление („В
начало бе Словото“ – Йоан 1:1). То ще бъде вестителят и на неговия край,
когато настане моментът за настъпването на мировата почивка – Пралайя, когато
всичко сътворено ще се завърне в Лоното на свой Първоизвор, когато бъде
извършен цялостен анализ на отминалия Цикъл на Проявеното Битие и то започне да
се подготвя за следващия велик еон на проявление.
И Всемирният живот започва от Словото. То оживява неорганизираната
материя и създава от нея безброй форми, във всяка от която проблясва една
неповторима идея на Духа. Словото дава тласъка на живота, а той се развива и
разгръща според законите, вложени от Всевишния на всички равнища в Космоса. Който
осъзнава импулса, породен от Словото, се пробужда за Божествената Истина и с
бодри крачки поема по пътеката към съвършенството. А който все още не го е
осъзнал, ще получи хиляди шансове това да се случи.
Чрез Словото биват сътворявани формите, т.е.
външната страна в проявлението на Всемирната разумност: „Под Словото разбираме външната страна. Разумното в света, което трябва
да се прояви.“ Разумното, сиреч Божият Свръхразум и Премъдрост, се проявява
именно чрез безчетните форми, които са негови носители и изразители на
първичната идея, заложена във всяка от тях. Външното е образ на вътрешното.
Външното е формата, образът е съдържанието, а вътрешното крие в утробата си
смисъла. Смисълът не би могъл да се изяви, ако не съществува формата, т.е.
външното, което да го направи достояние на съществата, дорасли да го доловят и
да го проникнат.
Когато човек възприеме Словото Божие и се докосне до неговия смисъл, в
живота му настъпва прелом: „Когато Словото влезе в човека, ще пресъздаде неговия живот.“ И този човек, и неговото земно
съществуване никога повече не могат да бъдат същите. На хоризонта му е изгряла
Светлина – най-ярката от всички под Слънцето, разпръскваща завинаги мрака на
невежеството, неизгаряща и оживотворяваща. Словото му разкрива величествения
Път на завръщането – там, откъдето се е родил извечно от Божественото
Праначало; там, където го очакват да прекрачи прага на пресътворението като
достоен син на своя Небесен Отец.
Може би се питате: „Къде да търсим Словото?”
Учителят на Всемирното Бяло братство ни отговаря: „Словото е навсякъде.“ А то е навсякъде в качеството си на творчески елемент, чрез който Бог сътворява и
структурира космическата необятност. „Всичко
чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало” (Йоан
1:3), според свидетелството на ап. Йоан Богослов. Бог твори чрез Словото, е
Неговата творческа дейност е без отдих и без ограничения във времето и
пространството. Бихме могли да открием това Слово с неограничен творчески
потенциал и в проповедта на великите духовни Учители на човечеството. Те пресъздават
Словото на своя небесен Повелител в зависимост от акцентите на космическия и
историческия момент и съобразено с възможностите на земните хора да го
възприемат. Това е живото Слово на пресътворението – от най-нищожните до
най-високо еволюиралите форми на творението. Словото на последния Миров
(Световен) Учител Беинса Дуно постави основите на Новата планетарна култура –
на Божествената Любов.
Връзката ни със Словото се осъществява и чрез
сърцето, и чрез ума. Веднъж прокарана, тя радикално променя живота ни,
доближава ни до великите Истини на Битието, разгръща духовния ни потенциал и ни
изправя пред портите на Небесното Царство: „Като говоря за Словото, то е мощното. Ако искате да измените живота си,
ако искате да обединявате силите си, да добиете знание, непременно трябва да
влезете във връзка с разумното Слово в света, което сега иде в света.“ Възприетото, осмислено и приложено във всички
области на живота ни Слово обединява в кристален фокус мислите, чувствата и
делата ни, хармонизира триадата на нашата висша духовна същност и ни превръща в
достойни съработници за изпълнението на Божия План за Вселената и планетата
Земя.
Чрез Божието Слово се докосваме и до най-интимната,
най-вълнуващата и най-прекрасната характеристика на Неговото естество – Любовта:
„Как може да придобие човек Любовта? – Чрез
Словото.“ Това вълшебно, пресътворяващо Слово излъчва вълните на висшата
октава на Любовта и грабва сърцата на онези, които са способни да го проумеят и
да го превърнат в свой начин на живот. Чрез Словото придобиваме Любовта, а
Любовта ни помага да осмислим Словото.
И Словото, както и Любовта, е храна за
човешката душа. Словото очертава пътеката ни към царството на вечната Светлина,
а Любовта е подтикът и средството да извървим до край този път: „Спасението на
човека е в Словото Божие. То служи като лек за тялото и като храна за душата.
Словото трябва да проникне така в човека, че да не се нуждае от външен хляб.” Да се
спасим в християнското тълкуване на този термин, означава в деня на Страшния
съд да бъдем причислени към праведниците и пред нас да се разтворят широко
портите на рая, за да споделяме Божието присъствие за цялата вечност. В
духовно-езотеричен аспект спасението е извънредно важна крачка в стремежа ни
към придобиване на съвършенство – според повелята на Учителя на Учителите
Христос: „Бъдете съвършени, както е
съвършен и Небесният ваш Отец” (Мат. 5:48). Божественото съвършенство е
крайната цел на човешката еволюция, а спасението е етап от нея. Не бихме могли
да постигнем нито крайната цел, нито да преодолеем етапа на спасението, ако не
сме превърнали живото Слово на Бога в лек за тялото и в храна за душата.
Ако познаем Божествената Истина, тя ще ни направи свободни (ср. Йоан 8:32).
Познаването на Истината става именно чрез Словото. То е стъпалото, което – ако
го изкачим – изравнява духовния ни ръст с този на всепобедната Истина и ни дарява
свободата на висшия ни „аз”. Материалният свят е сфера на ограничения и страдания. Те са задължителен
елемент от нашето обучение в земното училище. Значителна част от духовните ни
придобивки биват осигурени по пътя на отрицателния опит. За да постигнем
свободата на духа си, сме длъжни да научим всички уроци в това училище и,
веднъж освободени от веригите на ограниченията, да поемем чисти и светли към
обителта на вечния живот. На физическото поле никога не можем да бъдем напълно
свободни. Затова пък то предлага всички условия, надмогвайки своето низше
естество, превръщайки Божиите повеления в начин на мислене и поведение,
отдавайки и приемайки Неговата всемогъща Любов, да разгърнем свободно
безсмъртното ядро на индивидуалността си и макар и още в плът, да се съединим
неразделно с Духа.
Гъстата материалност изобилства с противоречия.
Нерядко в тях се препъваме и решаваме, че не можем да продължим напред. Ала
Учителят Беинса Дуно ни разкрива тайната, че във всяко противоречие е скрито
разковничето на вътрешно израстване. Разбира се, ако го разрешим правилно и
така обогатим личния си опит и добавим нов красив цвят към букета от
добродетели, който притежаваме. Наш верен и неизменен помощник в разрешаването
на противоречията е Словото на Всевишния: „Словото примирява в света всичките противоречия, които съществуват.“ Как на практика ни помага то в случая? Чрез стаената
в него Божествена Мъдрост, която позволява виделината на Истината да освети
пътя ни към правилния изход от ситуацията – така че да постъпим според Божия
план за самите нас и за конкретното изпитание.
Словото на Бога е храна за душата, но и за тялото. Душата
то извисява, а тялото подмладява и дарява със здраве и бодрост: „Младият, като
възприеме Словото, няма да остарява. Старият, като възприеме Словото, ще се
подмлади. Възрастният, като има Словото, той ще бъде нито млад, нито стар, той
ще бъде във вечната младост.“ Кой ли не мечтае за вечна младост? Тайно или явно, всеки се стреми към
нея. Ала единствено връзката с Бога, общуването с Неговото Слово и прилагането
му в земния живот е гаранция, че това ще се случи. Тогава младият ще остане
вечно млад, а старият ще се подмлади – със и чрез Словото, чрез живителната
сила, която то носи извечно у себе си.
Когато бъдем проникнати изцяло от Живото Божествено
Слово, когато то се превърне във всекидневна храна и за тялото, и за душата ни,
тогава ще се разтворят широко портите на сърцето ни и ще приемем Христос в
най-съкровеното кътче на нашето същество (ср. Откр. 3:20: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори
вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.“). Да
споделиш трапезата си с Христос, означава да постигнеш Христово съзнание. А
Христос е не само Пътят, Истина и Животът (Йоан 14:6); Той е и въплътената
Любов на Своя Небесен Баща. Затова и днес все така актуално и въздействащо
звучи призивът на Мировия Учител Беинса Дуно: „Хранете се с Любовта, с живото
Слово на Христа. Живото Слово ще внесе във вас това, от което всички се
нуждаете. Това е новата храна! Докато се храним с Любовта, ние живеем. Щом
престанем да се храним с нея, ние умираме.“
От смъртта в плът до безсмъртието в
Божия Дух има само една крачка. Нейното име е „пребъдване в Словото на вечната
Истина”.
Константин
Златев
Няма коментари:
Публикуване на коментар