събота, 20 юли 2019 г.

Клопките на формата





Светът на формите е великото, необятно училище, в което разумните същества учат своите еволюционни уроци, придобиват знания и опитности, култивират добродетели и напредват по пътеката към Божественото. Това, което можем да научим и да усвоим в този свят, никъде другаде не ни е достъпно. Затова светът на формите е незаменим като школа за духовно-нравствено израстване на индивидуалностите, достигнали стъпалото на разума.
Формата е дотолкова реална, доколкото отразява в пълнота или частично съдържанието на идеята, която я е породила. Според Мировия Учител Беинса Дуно формата е свързана с материалния свят, съдържанието – с духовния, а смисълът – с Божествения. Езотеричното познание свидетелства, че материята е илюзия – Майя в индийската религиозно-философска мисъл. И все пак тази илюзия е достатъчно реална, за да предлага условията за обучение на всички въплътени индивидуалности. От друга страна, всяка индивидуалност, всяко живо същество е до такава степен близо до Абсолютната реалност – Бога, доколкото е познало, усвоило и приложило Божествената Истина.

Формата е едновременно предизвикателство и възможност. Предизвикателство пред способността ни да различаваме преходно от непреходно, истина от наистина, реалност от илюзия. Възможност да направим правилния избор и отивайки отвъд формата, да открием нейното съдържание и смисъла, вложен в нея.
В Словото си Учителят на Новата планетарна култура Беинса Дуно ни предупреждава за някои от клопките, затаени във формата: „Някой път е необходимо само да слушате думите на душата, без да виждате нейната форма. Външното може да отвлече вниманието ви в друго, външно направление. Не че е лошо това, но понеже във всяка форма се ражда едно желание, едно пожелание, то щом видиш формата, ти ще пожелаеш да я обсебиш, а пък всяко пожелание е едно престъпление. Казано е: „Не пожелавай!”. Щом видиш една красива форма, ще я пожелаеш, а пък всяко пожелание е едно навлизане в свят на погрешки. Любовта не е във формите. Този човек може да е красив, обаче течението на любовта в него може да е грубо. Някои хора са грозни, но имат по-хубави течения на любовта.”
Думите на душата – това е вътрешният глас у човека, неговата интуиция. Тя е несравнимо по-достоверна от аргументите на ума, които черпят основанията си от по-ниско равнище на съзнателност. Конкретният ум придава облик на менталното тяло, абстрактният ум – на каузалното (причинното) тяло, а интуицията извира непосредствено от душата, от будичното тяло. В духовната структура на човешкото същество то стои над менталното и каузалното, понеже е по-близо до владенията на абсолютната Истина. Така че който се доверява на гласа на душата – интуицията, никога няма да сгреши. Нужно е, обаче, да умеем да го чуваме, а това е осъществимо при наличието на душевна чистота, висок личен морал и облагородени мисли и чувства.
Формата на душата е изумително красива, ала тя е достъпна за наблюдение само за духовния взор на Посветените от висок ранг. За останалите е достатъчно само да слушат гласа ѝ и да следват повелите ѝ.
Каква е главната разлика между външно и вътрешно? – Първично винаги е вътрешното, а външното като правило е негово отражение, негова проекция в света на формите. Външното в определена степен загатва за съдържанието на вътрешното и проправя пътека за разгадаване на смисъла му. Но ако останем в плен на външното, т.е. на формата, няма да сме в състояние да продължим нататък – към съдържанието и смисъла.
Ако формата е красива, тя може да грабне вниманието ни и да пожелаем да я притежаваме. Особено ярък пример в тази насока са отношенията между половете. Мъжът забелязва една хубава жена и – съзнателно или не – я пожелава. А десетата Божия заповед гласи да не пожелаваме нищо, което е на ближния ни (Изх. 20:17). Желанието може и да не се изрази в някакво действие, но само по себе си то вече е нарушение на тази върховна повеля. Затова и Учителят Беинса Дуно го нарича „престъпление”. Ако човек е в състояние да овладее мислите и чувствата си, т.е. да постави непреодолима преграда пред такова желание, то проблемът бива решен по най-добрия възможен начин. Ако обаче той се поддаде на желанието и се опита да го осъществи, тогава престъпването на космическия закон е налице и довежда до определени кармични последствия. Поддалият се на желанието навлиза „в свят на погрешки”, сиреч в една област, където материализираната свободна воля на разумното същество човек погазва основни принципи и закони на вселенската уредба.
От особено значение е да осъзнаем, че „Любовта не е във формите”. Тя ги създава, понеже е творческа сила с неизчерпаема мощ, подвластна на Върховното Божество. Създава ги и се стаява в съдържанието им, за да се разкрие напълно в техния смисъл. Казано с други думи, висшата октава на Любовта е вътрешно присъща на всички форми, ала не на външния им вид, а на вложеното в тях съдържание и на определящия мястото им в Битието смисъл.
Външната привлекателност далеч не винаги свидетелства за присъствие на Любов. Затова и Учителят на Всемирното Бяло братство ни съветва да обръщаме внимание на скритите течения на Любовта у човека, а не на външния му вид. Ако, разбира се, сме способни да проникнем в неговата същност, в скрития за очите негов вътрешен свят.
Има народна мъдрост, която гласи: „По дрехите посрещат, по ума изпращат.” Отнесена към разглежданата тук тематика, тя би могла да бъде перифразирана по следния начин: „Външният вид на човека създава първото впечатление за него, но действителната му стойност се определя от това, доколко той е проводник на Любовта.”
Формата е стаила своите клопки в две главни направления:
1) Тя би могла да ни подведе чрез външността си, без да сме прозрели нейното съдържание и смисъл. И оставайки закотвени във външността ѝ, да не проумеем истинското ѝ предназначение. А то неизменно е свързано с научаването на някакъв урок от страна на онзи, който успее да проникне до дълбините на съдържанието и смисъла ѝ.
2) Тя би могла да ни заблуди, че е непреходна в един свят на относителност и преходност. И поддавайки се на чара ѝ, да се доверим на преходното, вместо да се стремим да достигнем до непреходното. А формата може да ни отведе до селенията на Вечността, стига само да разгадаем съдържанието ѝ и да се потопим в смисъла ѝ.
Нужно е да преминем през формата, за да достигнем до съдържанието и смисъла. Представено по друг начин, това означава, че за да станем жители последователно на духовния и Божествения свят, първо трябва да се справим с предизвикателствата на материалната действителност.
Колкото и привлекателна да ни изглежда една форма, не бива да спираме до нея, не бива да се задържаме прекалено дълго, очаровани от обаянието ѝ. То е част от великата илюзия на физическото поле и рано или късно ще се разтвори в нищото. Нашата еволюционна цел е да продължим напред – към сияйните върхове на Божественото съвършенство.
Формата е условието за решаването на еволюционната ни задача в материалния свят, съдържанието е формулата, с чиято помощ да достигнем до решаването на тази задача, а смисълът е крайният резултат.


Константин Златев




1 коментар: