Младост и старост

Казват, че младостта и старостта са не само и не толкова характеристики на биологическата възраст, колкото състояние на духа. Какво означава това? – Най-вече че човешкият дух, който няма възраст, до голяма степен определя и здравословното състояние на човека, и усещането за принадлежност към някаква възрастова група.

Мировият Учител Беинса Дуно предлага още една гледна точка към проблема. Той го свързва с междинното положение на човешкия род между животинското и ангелското царство: „Човек, който остарява и умира, е още в областта на животните. А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели. А сега това, че умираме, показва, че сме още в областта на животните. Може някой да възрази: „Че кой не е остарял досега?” Всеки, който е животно, е остарял; а всеки, който е човек, ще се подмлади. Следователно младостта е човешкото, а пък старостта е животинското. Под „старост” се разбира, когато изгубиш смисъла.” (Цитат от сборника „Към извора”, лекции на Общия окултен клас, 1935/36, т.I, София, 2002, с. 286.)

Изводът е, че старостта бива физическа и духовна. Физическата е състояние на тялото, а духовната – състояние на съзнанието. Тялото остарява под въздействието на обективни биологически процеси. Духът не може да остарее, но когато човек изгуби смисъла, тъмна пелена се спуска пред съзнанието и човек започва да се чувства стар.

Кой смисъл? – Разбира се, смисълът на живота, на твоето земно съществуване. Ако не можеш да го осмислиш, неусетно остаряват възприятията ти, мислите ти натежават и те теглят към някаква мрачна бездна, светът загубва своите багри, цветята – аромата си, и ти изпадаш в плен на безнадеждността.

Щом като остаряването е белег за принадлежност към животинското царство, това означава, че огромният процент от съвременното човечество все още не е приключило окончателно с животинското начало у себе си, не се е отърсило решително от своето минало. Товарът на миналото и връзката ни с това по-низше от човешкото царство са доказателство, че човешкият род като цяло все още не е достигнал онова еволюционно стъпало, което би отговаряло на Божествения ни произход. Истинският човек напълно е скъсал с животинското си минало, изградил е едно достойно настояще и проправя пътеката към бъдещето – там, където го очаква признанието да се нарече „Божий син”.

Веднъж напуснал сферата на животинското влияние, отърсил се от веригите на миналото, човек се отправя към областта на безсмъртието. Според Учителя Беинса Дуно той става кандидат за ангел. В Словото си този велик духовен Учител с планетарна мисия е изтъкнал, че при следващия глобален преход – духовна трансформация в общочовешки мащаб, най-напредналите в духовно отношение хора ще попълнят вакантната засега десета ангелска йерархия. Те са достигнали равнището и съдържанието на „истинския живот”, сиреч изпълняват с чест своето Божествено предназначение и съдействат за изпълнението на Божия план за Вселената и планетата Земя.

Защо младостта е човешкото? – Защото тя като състояние на тялото и на душата е свидетелство, че човек е избрал правилния път в своя живот, че не само е стъпил здраво върху пътеката към съвършенството, но и се придвижва по нея със завидна скорост, присъща само и единствено на него.

А защо старостта е животинското? – Тъй като тя доказва, че човек все още не е прекъснал всички връзки със своето животинско минало, че материалният свят все още владее мислите, чувствата и делата му и че в крайна сметка той няма моралното право да се назове „истински човек”.

Как и кога изгубваме смисъла на живота? – Под въздействието на външни фактори – битката за оцеляване, болките и страданията на земното битие, неразрешените противоречия, ненаучените уроци в гъстата материя, използваните неправилно условия, които предлага околната среда, неразбирането и липсата на подкрепа от околните – рано или късно обезверяват човека и така се къса нишката на осмислянето на неговото съществуване. Любопитно е, че това се случва най-често при средно еволюирали хора. Най-ниско еволюиралите въобще не се замислят за смисъла на живота си, приемат всичко като даденост и прекарват дните си най-вече по инерция. Ако за тях животът в плът има някакъв смисъл, той е съсредоточен в това, да се облекат, да се нахранят, да имат подслон и да посрещнат живи и здрави утрешния ден. Високо еволюиралите човешки същества вече са открили смисъла на живота в непрестанното духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. Каквито и трусове да съпътстват пътешествието им в зоната на материалността, те не могат да ги отклонят окончателно от избрания път. Може да спрат за кратко, да поемат по някоя странична пътека, дори да платят за известно време данък на отчаянието и обезверяването. Ала рано или късно те се завръщат на единствено верния път – този, който води към Небесното Царство, към обителите на ангелските чинове.

Средно еволюиралите човеци сякаш са най-уязвими спрямо предизвикателствата, изкушенията и бариерите, които предлага в изобилие нашата земна действителност. Връзката им с животинското минало все още не е изцяло надмогната, а контактът им с духовната реалност (ако въобще има такъв) или е спорадичен, или не може напълно да ги убеди, че тя е тяхното предначертано бъдеще. Те се лутат във всички посоки и ако по някакъв начин не бъдат просветлени за истинската си мисия на физическото поле, ще се реят в безвремието и безпространствеността неопределено дълъг период от време. Словото на Бога в лицето на проповедта на духовните Учители е техният спасителен пояс. Ала за да го поемат и с негова помещ да доплуват до брега на великите космически истини, те са длъжни да положат съответни усилия. Трябва да мобилизират волята си така, че това, което умът им е възприел и сърцето им е потвърдило, да се превърне в техен начин на живот. Да хармонизират постепенно триадата на индивидуалността си – мисъл, чувство и действие, да навлязат в прохладните дебри на вътрешния мир и да се отдадат безрезервно на осъзнато самоусъвършенстване.

Великите духовни Учители на човечеството подават ръка на всички хора. Те не правят разлика и не отдават предпочитания, понеже Божественото начало ги води безпогрешно по пътя на ненарушимата толерантност, породена от своя страна от висшата октава на Любовта. И все пак само пробудените и пробуждащите се души са в състояние да възприемат правилно тяхното послание и да станат последователи на Новото учение – актуална редакция на вечното Божествено учение, произхождащо от Първоизвора на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, Твореца на всичко съществуващо, Бога. Най-ниско еволюиралите хора не биха могли да възприемат и осмислят тази разновидност на Божието Слово, а още по-малко – да изградят върху неговата основа своя мироглед. Средно еволюиралите се нуждаят само от една крачка, за да навлязат в благодатните води на духовното пробуждане. Ала тази крачка – макар и малка – е изцяло подчинена на тяхната свободна воля. Свободният им избор ще определи дали ще я направят или не. Ако не в това земно въплъщение – в следващото или по-следващото. Създателят ни предлага безброй възможности да Го познаем в Словото и личния пример на Неговите Пълномощници – духовните Учители. От нас и само от нас зависи дали ще се възползваме от този шанс.

Ако сме остарели – най-вече в духовно отношение, и сме изгубили смисъла, нека не се отчайваме. Светлината на Божието слънце не угасва никога. Нужно е само да осъзнаем, че тя и само тя е тази, която огрява пътеката ни към бъдните дни. И че тази пътека е открита винаги пред нашия вътрешен взор. Който реши да стъпи на нея и да поеме към посоката, в която тя отвежда, винаги е добре дошъл.

Ако сме се подмладили – телесно и душевно, не ни остава нищо друго, освен да продължим да следваме избрания Път. Той е общ за всички пробудени души и в същото време е единствено и само наш в онзи негов отрязък, който е предназначен за нашия индивидуален „аз”. По този светъл Път ще вървим рамо до рамо с останалите наши братя и сестри, пробудени за Божествената Истина. Ала когато достигнем дверите на Небесното Царство, там ще ни пропускат един по един. Проверката е винаги лична, съвършено обективна и безпристрастна. Тя почива върху безпогрешните критерии на абсолютната Божия справедливост.

Нека старият открие смисъла и се подмлади.

Нека младият съхрани вечна младостта си и да превърне смисъла в свой пропуск за владенията на Божията слава и благодат.

Константин Златев