вторник, 7 май 2019 г.

Привидности




(Есе върху беседата „Стотникът”)


Вярата на стотника в Христос като Месия, като Божий Син и Пълномощник на Небесния Отец бе от решаващо значение за изцелението на неговия син. Римският офицер бе повярвал в нещо, недостъпно за физическите му очи, но открито за сърцето му. Това, в което той бе повярвал, бе не просто реалност, а върховната реалност – Бог и Неговият Единороден Син, проявеният образ на Висшата Сила във Вселената.
Обяснявайки същността на реалността от духовно-езотерична гледна точка, Учителят Беинса Дуно изтъква: „Реалността на живота седи в онова, което човек не вижда, а не в това, което вижда.“
Тук сме длъжни да допълним, че не всичко, което е недостъпно за физическите ни сетива, е реално, а само онова, което произхожда от света на Божественото. Реалността има своите степени – стъпала, по които се изкачваме от царството на гъстата материя до самия престол на Всевишния. Във възходяща посока степента на реалност нараства постепенно в съответствие с духовния ръст на сравняваните нейни носители, за да достигне абсолютната си изява в Лоното на Твореца.
В потвърждение на тази теза авторът на беседата отбелязва: „Божественият свят се заключава в реалността, която прониква навсякъде.“ Абсолютната реалност – Бог, прониква всяка точка, всеки атом на творението чез Своя вездесъщ Дух. В зависимост от интензивността, с която се проявява Божият Дух, сиреч в зависимост от честотата на вибрациите на разглеждания обект е и близостта или отдалечеността му от абсолютната реалност.
Творенията, които са най-далеко от нея, чиято относителна реалност ги оставя в плен на материалността, наричаме «привидности». Те са само сенки на великата реалност на Божественото. Техният еволюционен ранг им отрежда място в най-ниските етажи на космическата пирамида. Ала в същото време, както и всички останали, по-издигнати от тях в духовно отношение творения, и те притежават потенциала да разгърнат Божественото начало у себе си и да се докоснат до реалността на Абсолюта. Дали ще успеят – зависи от самите тях и от положените от тяхна страна еволюционни усилия.
Реалността на невидимото за телесните ни очи се откроява със съвършена хармоничност и непостижима красота: „Красивото, великото в света седи в това, което не се вижда и не може да се определи.“ Видимият свят ни предлага безброй красоти, но те са само отглас, отражение и предчувствие за неизповедимата прелест, искряща навред в Царството на Духа. И когато се прекланяме пред красивото и стойностното в нашата земна действителност, същевременно ние отдаваме дължимата почит на духовната реалност, чиято проекция е то.
Нашите земни мерки и комплексът от науки ни позволяват да определяме и класифицираме обектите в материалния свят. Ала как бихме могли да определим безграничната мощ и творческата неизчерпаемост на Духа?! Постиженията на материалистичната наука, емпиричното и рационалното познание застиват безпомощни пред величието на Неговия Промисъл, пред безкрайното разнообразие от форми, в които Той е вложил по една Своя идея, чието осъществяване би следвало да изведе съответната форма до съвършенството на нейната самореализация.
Привидностите вещаят смъртта на формата, която е изпълнила своето предназначение. А реалността на духовните постижения е гаранция за изкачено стъпало към върха на безсмъртието.
Ако пробуденият за Божествената Истина човек осъзнае разликата между привидното и реалното, той се превръща в посланик на Премъдростта на Създателя. Ако ли пък изкове от осъзнаването на тази разлика оръжие в битката за самоосъществяването си, той ще израсне до висотата на верен воин на Бога и Негов съработник в необятните предели на творението. Самото осъзнаване и действията, в които то се проявява, освещават материята и я превръщат в Дух. И това става без специални усилия, без напрегната целенасоченост, а единствено само чрез пренастройване вектора на съзнанието: „Без да се стреми към духовност, човек може да бъде духовен.“
Липсата на стремеж в случая също е вид стремеж, ала напълно освободен от всяка себичност и абсолютно отдаден на импулса, роден в недрата на Духа.
И така по духовния Път си пожелаваме:
Сбогуване навеки с привидностите и прегръдка за вечността с Любовта, Светлината и красотата на Божия Дух.

Константин Златев

Няма коментари:

Публикуване на коментар